О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 798
София 9.07. 2009 г.
В И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на трети юли, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Капка Юстиниянова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Светла Димитрова
изслуша докладваното от съдията Богданова гр. дело № 302/2009 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “О”, гр. П., срещу въззивно решение № 1* от 30.10.2008 г. по гр. дело № 2355/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, с което е оставено в сила решение № 80 от 1.04.2007 г. по гр.д. № 3381/2007 г. на Пловдивския районен съд в частта, с която дружеството е осъдено да заплати на А. И. Г. сумата 1278.75 евро, представляваща дневни командировъчни пари за осъществявана през периода 29.06.2004г.-20.08.2004 г. командировка в Австрия, Германия и Италия, както и сумата 465 евро обезщетение за забава, считано от 30.08.2004 г. до 19.06.2007 г., ведно със законната лихва след тази дата.
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК като основание за допускане на касационното обжалване се сочи разпоредбата на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК. Поддържа се, че с обжалваното решение съдът се е произнесъл по процесуалноправен и материалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответникът по касационната жалба А. И. Г. в писмения отговор изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за производството.
Върховният касационен съд, ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена в срок по чл. 283 ГПК, срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд и е допустима.
С обжалваното решение Пловдивският окръжен съд е приел, че на А. И. Г. се дължи пълния размер на обезщетението за дневни командировъчни пари, неизплатени от работодателя по чл.215 КТ. Приел е, че А. Г. е работила по трудово правоотношение като артист-хорист в дружеството. Със заповед № 200/26.06.2004 г. и 201/26.06.2004 г. на директора на дружеството на основание Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани, приета с ПМС № 40/87 г. и сключения договор между дружеството и “Opera Veranstaltungs GmbH” Австрия, Г. заедно с други артисти на дружеството е била командирована в Австрия, Германия и Италия за периода от 28.06.2004 г. до 31.08.2004 г. на турне. Приел е, че неиздължената част от дневните й командировъчни пари за периода на престоя в чужбина е в размер на 1278.75 лв. и в този размер е уважил иска.
Поставеният от жалбоподателя процесуалноправен въпрос е, че съдът приел за разглеждане недопустим иск, а материалноправният, че решил облигационни отношения по правилата на КТ, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Приложени са решения по административни дела.
Съдът в настоящия състав намира, че не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 КТ. Разпоредбата на чл.215 КТ е ясна и не се нуждае от тълкуване. Поставените от жалбоподателя въпроси са обосновани с твърдението му, че Г. през процесния период е пребивавала в чужбина въз основа на импресарски договор. По делото е представен договор, сключен между “ОФД”-Пловдив и “Opera Veranstaltungs GmbH” Австрия, но претенцията на ищца е основана на заповед за командироване издадена от директора на дружеството. При наличието на трудов договор и заповед за командироване на основание Наредбата за командировки и специализации в чужбина на български граждани дадената от въззивния съд правна квалификация на иска по чл.215 КТ не е в противоречие с практиката на съдилищата, нито въпросът се нуждае от различно от даденото на въззивния съд тълкуване. Отношенията на касатора с трети лица е без значение за изпълнение задълженията по трудовото правоотношение. Приложените решения по административни дела са неотносими към съдебната практика на гражданския съд по чл.215 КТ.
Предвид изложеното съдът в настоящия състав намира, че не са налице предпоставките за допускане касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския окръжен съд.
На ответницата по касационната жалба не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като по делото не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 1* от 30.10.2008 г. по гр. дело № 2355/2008 г. на Пловдивския окръжен съд, по касационната жалба на “О” гр. П..
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: