4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
С., 10,12,2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на дванадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………..….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков търг. дело № 154 по описа за 2012 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба с вх. № 1261 от 9.І.2012 г. на старозагорското [фирма], подадена против въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 21.ХІ.2011 г., постановено по гр. д. № 663/2011 г., с което, по съображения за липса на правен интерес от предявяване на иск по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК, е било обезсилено първоинстанционното решение на СРС от 9.ІV.2010 г. по гр.д. № 26743/09 г. и прекратено производството по тази претенция на търговеца настоящ касатор срещу ответното [фирма] – С. относно неистинността на квитанция към приходен касов ордер № 129/28.VІ.2006 г. за извършено от последното плащане на сума в размер на 7 000 евро в касата на касатора, която не е била надлежно оспорена в друго производство, приключено с влязло в сила решение.
Оплакванията на касатора [фирма]-гр. Ст. З. са за незаконосъобразност на атакуваното въззивно решение на СГС, поради което се претендира касирането му.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК старозагорското д-во обосновава приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното решение въззивният съд се е произнесъл по въпроса „за прилагането на чл. 303, ал. 1, т. 2 във вр. чл. 124, ал. 4 ГПК”, който бил решаван противоречиво от съдилищата и поради това се явявал такъв от значение както за точното прилагане на закона така и за развитието на правото.
По реда на чл. 276, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-С. писмено е възразило чрез своя юрисконсулт по допустимостта на касационното обжалване, претендирайки за потвърждаване на атакуваното въззивно решение, както и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение – на основание чл. 78, ал. 8 ГПК.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивно производство пред СГС, касационната жалба на [фирма]-С. З. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. /арг. чл. 130, ал. 2 ЗСВ/, касаторът е длъжен да изложи ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение. Върховният касационен съд не е задължен и не може да извежда този въпрос от изложението към касационната жалба, нито от твърденията на нейния подател или от там изтъкваните от него факти и обстоятелства. Ето защо непосочването на релевантния правен въпрос само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване – без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това /в случая по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК/.
В процесната хипотеза преценката на въззивната инстанция, че следва да обезсили решението на първостепенния съд по иска на касатора с правно основание по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК и да прекрати изцяло образуваното по него производство е била основана върху фактическата констатация, че оспорената квитанция към ПКО № 129/28.VІ.2006 г., удостоверяваща получаването на сума в размер на 7 000 евро, „е била представена в пр-вото по т. д. № 237/07 г. по описа на Старозагорския окръжен съд, приключило с влязло в сила решение, т.е. с пресъдено нещо е било прието, че тя се ползва с доказателствена сила за отразените в нея факти”. Именно на база тази констатация е бил изграден решаващият правен извод на СГС, че „уважаването на настоящия иск не може да бъде основание за прилагане на извънредното средство за контрол на решението, с което ищецът е бил осъден да заплати на ответника сумата от 7 000 евро на основание процесната квитанция към ПКО и неговата отмяна по реда на чл. 303, ал. 1, т. 2, предл. 1-во ГПК, стар текст чл. 231, ал. 1, б.„в” ГПК /отм./”.
Съгласно чл. 235, ал. 3 ГПК съдът взема предвид и фактите, настъпили след предявяване на иска, които са от значение за спорното право, а в случая, видно от обстоятелствената част на исковата молба с вх. № 3390 от датата 17.ІІ.2009 г. по описа на РС-Ст. З., търговецът настоящ касатор е извел правния си интерес от завеждане на иска за установяване неистинността на процесната квитанция с оглед възможността да се позове на влязлото в сила решение по този иск /с правно основание по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК/ по висящ исков процес: след постановено от Пловдивския апелативен съд решение № 696/14.І.2009 г. по гр. дело № 711/2008 г., в мотивите към което са били изложени съображения, „че предвид липсата на инициирано производство по оспорване на приложената към исковата молба квитанция към ПКО № 129/28.VІ.2006 г. по реда на чл. 154 ГПК /отм./, следва да се приеме за установено, че на посочената дата сумата от 7 000 евро е платена от [фирма] и е постъпила в касата на [фирма]…”
Съгласно задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 1 и 3 на тълкувателно решение № 5 от 18.Х.2912 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело /5/2011 г. обаче, искът по чл. 124, ал. 4, изр. 1-во ГПК е недопустим не само когато ищецът извежда правния си интерес от възможността да се позове на влязлото в сила решение по него в пр-во по висящ исков процес, в който документът е бил представен, но същият ищец е пропуснал срока за оспорването му по чл. 193, ал. 1 ГПК, респ. по чл. 154 ГПК /отм./, но в равна степен и когато правният интерес от водене на такъв установителен иск се извежда от възможността влязлото в сила решение по него да се ползва като основание за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 2 ГПК на влязлото в сила съдебно решение по другото дело, по което въпросният документ е бил представен, но ищецът е пропуснал да го оспори своевременно.
При този изход на делото в настоящето пр-во по чл. 288 ГПК и на основание чл. 78, ал. 8 от същия, както и при съобразяване обстоятелството, че атакуваното въззивно решение е било постановено по неоценяем иск, в полза на ответното по касация [фирма]-С. ще следва да бъде присъдено претендираното юрисконсултско възнаграждение в размер на сумата 150 лв. /сто и петдесет лева/.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение на Софийския градски съд, ГК, с-в ІІ-В, от 21.ХІ.2011 г., постановено по гр. дело № 663/2011 г.
О С Ъ Ж Д А [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица], НА ОСНОВАНИЕ ЧЛ. 78, АЛ. 8 ГПК, да заплати на [фирма] с ЕИК[ЕИК] и със седалище и адрес на управление в [населено място], [улица] СУМА в размер на 150 лв. /сто и петдесет лева/, представляваща юрисконсултско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2
Определение на ВКС, Търговска колегия, Първо отделение, постановено по т. д. № 154 по описа за 2012 г.