2
Върховен касационен съд на Република България ТК, ІІ т.о. дело № 1164/2013 год.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр.София, 10.12.2013 година
В. касационен съд на Република България, Търговска колегия, ІІ отделение в закрито заседание на пети ноември две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЛИДИЯ ИВАНОВА
търговско дело под № 1164/2013 година
Производството е по чл.288 във вр. с чл.280, ал.1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Пристанище Б. ЕАД срещу решението на Бургаския апелативен съд № 92/25.10.2012 год., постановено по в.т.дело № 267/2012 год. С това решение апелативният съд е потвърдил първоинстанционното решение на Бургаски окръжен съд № 130/27.06.2012 год. по т.дело № 141/2011 год. в частта, с която е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма], [населено място] сумата 28 512.16 щ.долара-обезщетение за вреди от неизпълнение на задължения по договор за пристанищни услуги, изразяващи се в стойността на липсващи 380.162 м.тона въглища, разтоварени от два кораба на открит стиф на територията на пристанището и последвалата им експедиция с автомобили за вътрешността на страната. В останалата му част, с която е отхвърлен иска за разликата до предявения размер от 35 515.72 щ.долара първоинстанционното решение е влязло в сила като необжалвано.
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на въззивното решение поради необоснованост и допуснати нарушения на материалния закон и съдопроизводствените правила. Изложени са съображения, че съдът не е обсъдил в цялост събраните доказателства, неправилно е преценил фактите по делото, което е довело до погрешни крайни изводи досежно спорните правоотношения. Наведени са доводи, че в случая намира приложение разпоредбата на чл.84, ал.1, т.3 и т.4 от Правилника за експлоатация на пристанище, утвърден със Заповед № РД-08-372/13.04.1999 год. на Министъра на транспорта и Пристанище Б. не следва да носи отговорност за установените разлики в теглото на товара, тъй като въглищата от процесните кораби са били приети в пристанището без претегляне съгласно обявеното от изпращача тегло.
В допълнителното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК. Излага съображения за наличие на противоречива съдебна практика по поставения материалноправен въпрос, който според него е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: Приложими ли са разпоредбите на чл.84, ал.1, т.3 и т.4 на Правилника за експлоатация на пристанище, утвърден със Заповед № РД-08-372/13.04.1999 год. на Министъра на транспорта в конкретния правен спор? Позовава се на приложените към жалбата р.№ 843/16.03.2005 год. по т.дело № 2193/2003 год. на ВКС, ІІ т.о.; р. по т.дело № 181/2003 год. и р. по т.дело № 41/2008 год. на Бургаски апелативен съд по аналогични спорове.
Ответникът по касация [фирма], [населено място] чрез процесуалния му представител адвокат К.С. изразява становище, че не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване, а по същество направените оплаквания са неоснователни. Претендира присъждане на направените съдебни разноски за касационното производство в размер на сумата 1 920 лева, представляваща изплатеното адвокатско възнаграждение по приложения към отговора договор за правна защита и съдействие от 11.02.2013 год.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на Търговска колегия, като взе предвид изложеното в касационната жалба и провери данните по делото намира, че същата е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК, но въпреки процесуалната й редовност не са налице сочените основания за допускане на касационно обжалване. Преценката се извършва с оглед критериите предвидени в чл.280, ал.1 ГПК при спазване на указанията дадени в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС.
Видно от данните по делото с обжалваното решение въззивният съд е потвърдил първоинстанционното решение в осъдителната му част, с която е осъден ответника-касатор да заплати на [фирма] сумата 28 512.16 щ.долара, представляваща обезщетение за вреди, изразяващи се в стойността на липсващите 380.162 м.тона въглища при разтоварването им от корабите и експедирането с автомобили за вътрешността на страната. По делото е безспорно установено, че процесните въглища-внос от Русия, са превозени до пристанище Б. като насипен товар с два кораба- м/к”К.” и м/к”Ч. 3”. Натовареното количество е било установено в отправното пристанище в [населено място] чрез замерване по метода „драфт сървей” от независима контролна организация издала съответни сертификати, на база на които превозвачът е издал коносаментите за превоза. Количеството разтоварени въглища в пристанище Б. е установено чрез замерване по същия метод, за което също са издадени съответните драфт сървей сертификат и сертификат за тегло /на база драфт сървей/. След окончателното разтоварване на корабите е съставен генерален акт за всеки кораб /подписан от представители на Пристанище Б., митница Б., капитана на кораба и сюрвейора „Инколаб С. България”/, в който като действително разтоварено тегло е посочено количеството съответствуващо на резултата от замерването по драфт сървей в пристанище Б.. Безспорно е също, че товарът е разтоварен от корабите на открит стиф на територията на пристанище Б. от където въглищата са били извозени в продължение на няколко дни с автомобили до различни пунктове на получателя, при което е било извършено измерване на експедираните количества посредством автомобилна везна на пристанището. При извършената окончателна рекапитулация след приключване на експедицията е констатирано, че количеството въглища, експедирано от пристанището, е по-малко от количеството разтоварено по драфт сървей, като разликата в теглото за м/к „К.” е 146.779 т, а за м/к”Ч.” – 442.702 т. Назначената по делото експертиза е дала заключение, че прилагането на един и същ метод на измерване в товарно и разтоварно пристанище предполага липса на разлика в определените тегла вследствие на приложения метод, като пояснява, че в международната практика „драфт сървея” е сред най-разпространените методи за измерване на големи количества масови товари превозвани по море. В представеното по делото заключение вещото лице е съобразило точността на този метод на измерване, отчетени са възможните допустими грешки, приспаднати са максималните стойности на естествените фири при превоза и обработката на товара, възможните загуби при товаро-разтоварни операции, влиянието на метеорологичните условия при съхранението в открит склад и др. обективни предпоставки, които могат да доведат до загуби в теглото. При тези данни след цялостен анализ на събраните доказателства, включително неоспореното заключение на експертизата съдът е приел, че дори след приспадане на естествените фири и отчитане на възможните грешки на приложения метод за измерване са налице липси на товара, появили се след разтоварването на стоката на пристанището, като за база е взето теглото установено при измерването на товара от кораба в пристанище Б.. При тези фактически данни съдът е направил решаващия извод,че това е меродавното тегло на приетия в пристанището товар /установено чрез един и същи метод на измерване в отправното и получаващо пристанище/, поради което ответникът носи отговорност за съхраняването му и появилите се липси при окончателната му експедиция до получателя. В тази връзка е счетено,че разпоредбите на чл.84, ал.1, т.3 и т.4 от Правилника за експлоатация на пристанище, на които се позовава ответника, уреждат различни хипотези и в случая са неприложими, защото не се касае за приемане на стоката по обявено тегло, след като е извършено измерване в отправно и получаващо пристанище и е ползван еднакъв метод за определяне количеството на товара.
Съгласно указанията дадени в т.1 от ТР № 1/19.02.2010 год. на ОСГТК на ВКС, за да обоснове допускане до касационен контрол, материалноправният или процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение с оглед възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или преценката на събраните доказателства. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение предвидени в чл.281, т.3 ГПК. В случая посоченото изискване не е изпълнено. Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК правен въпрос е относим към предмета на спора, но отговорът му е изцяло в зависимост от събраните доказателства и установените факти по конкретното дело. По настоящото дело неприложимостта на разпоредбата на чл.84, т.3 от Правилника за експлоатация на пристанище се обосновава с факта, че в разтоварно пристанище теглото на процесния товар е било установено от независима контролна организация чрез измерване по същия метод както при натоварването му, а не е бил приет по обявено тегло /в който случай пристанището би могло да се освободи от отговорност при евентуални различия в теглото, установени при последващо измерване на колиен или ж.п.кантар при експедицията му от пристанището съгласно цитираната разпоредба/. По мнението на експертизата, прилагането на един и същ метод на измерване в товарно и разтоварно пристанище предполага липса на разлики в определените тегла вследствие на приложения метод, като в международната търговска практика е прието допустимо отклонение в рамките на ±0.5% от коносаментното тегло.
Неоснователно е позоваването на твърдяната хипотеза на чл.84, т.4 от Правилника, която урежда разликите в теглото на товарите оказали се при натоварването им на кораб /в случая се касае за разтоварване от кораб/ или при експедирането им по железопътен или автотранспорт, когато тези товари са били приети от пристанището чрез различни методи за определяне на количеството им, какъвто не е настоящия случай. В тази връзка не е налице соченото основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК, тъй като приложеното решение по т.дело № 2139/2003 год. на ВКС, ТК, ІІ т.о. е постановено по реда на отменения ГПК и не представлява задължителна практика на ВКС по смисъла на т.2 от ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, а представените две решения на Апелативен съд-Б. по т.дело № 41/2008 год. и по т.дело № 181/2003 год. са неотносими и не формират противоречива съдебна практика, тъй като са постановени при различна фактическа обстановка – касае се за разлика в теглото на насипни товари предназначени за натоварване на кораб, приети в пристанището за експедиция по обявено тегло без да бъдат претеглени.
Липсва основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно даденото тълкуване в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС, точното прилагане на закона е насочено към отстраняване на противоречива съдебна практика, към необходимост от промяна на непротиворечива, но погрешна практика, каквито данни в случая липсват. Развитие на правото е налице, когато произнасянето по съществения правен въпрос е наложено от непълнота на закона или е свързано с тълкуването му поради съществуваща неяснота, какъвто не е настоящия случай, тъй като нормата на чл.84, ал.1 от Правилника за експлоатация на пристанище одобрен със Заповед № РД-08-372/13.04.1999 год. на Министъра на транспорта е пределно ясна и не се нуждае от тълкуване.
При този изход на делото в полза на ответника по касация следва да му бъдат присъдени направените от него разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 920 лева, представляваща изплатения адвокатски хонорар по представения към отговора му договор за правна защита и съдействие от 11.02.2013 год. с адвокат К.С. от САК.
По изложените съображения и на основание чл.288 ГПК съставът на второ отделение на Търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Бургаски апелативен съд № 92/25.10.2012 год., постановено по в.т.дело № 267/2012 год.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място], ЕИК [ЕГН] да заплати на [фирма], [населено място], ИК[ЕИК] сумата 1 920/хиляда деветстотин и двадесет/лева съдебни разноски за касационното производство.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: /п/
ЧЛЕНОВЕ: /п/
/СЛ
Вярно с оригинала!
СЕКРЕТАР: