3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
С. 16.06. 2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, ГК, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на девети юни, две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
изслуша докладваното от съдията Б. гр. дело № 2567/2014 г.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена чрез адвокат П. Д. срещу въззивно решение № 2711 от 21.12.2013 г. по гр. дело № 3205/2013 г. на Варненския окръжен съд в частта, с която като е потвърдено решение № 3631 от 19.07.2013 г. по гр.д. № 9494/2012 г. на Варненския районен съд е уважен предявеният от М. В. И. срещу [фирма], [населено място] иск за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000 лв. от причинена на 28.01.2008 г. при трудова злополука смърт на сина й Велико П. М..
В изложение за допускане на касационно обжалване се твърди, че са налице трите основания по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. М. и процесуалноправен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд били решени в противоречие с цитираните решения на ВКС, решавани противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона. Поддържа се, че даденото от въззивния съд разрешение на въпроса от кой момент започва да тече давностният срок по чл.358, ал.1, т.3 ГПК е в противоречие с прието в решение № 141 от 8.05.2012 г. по гр.д. № 266/2012 г. на ВКС, ІІІ г.о., както и въпросът- задължителен ли е за гражданския съд в производство по иск с правно основание чл.200 КТ предвиденият в КСО административен ред за установяване на трудова злополука е решен в противоречие с постановени по реда на чл.290 ГПК решения на ВКС.
В писмен отговор на касационната жалба ответницата М. В. И., чрез адвокат К. Р. изразява становище, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване. Претендира разноски за настоящото производство.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о. намира, че касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл.283 ГПК и е допустимо.
С обжалваното решение Варненският окръжен съд, като е потвърдил решението на първоинстанционния съд е осъдил [фирма] да заплати на М. В. И. сумата 20 000 лв., представляваща обезщетение за претърпяни неимуществени вреди от смъртта на сина й Велико П. М., починал на 28.01.2008 г., при трудова злополука. Приел за установено от събраните по делото писмени и гласни доказателства, че настъпилата смърт е в резултат на трудова злополука, че ищцата, като майка на починалия Велико М. е от кръга на лицата, които имат право на обезщетение за неимуществени вреди и с това е обосновал извод, че иска по чл. 200 КТ е основателен. Изложил е съображения, че сумата от 20 000 лв. е справедливият размер, който ще обезщети претъряните от ищцата морални вреди от загубата на сина й.
Настоящият съдебен състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване.
На въпроса – от кой момент започва да тече давностният срок по чл.358, ал.1, т.3 ГПК съдът не е дал разрешение. Приел е, че в срока по чл.131 ГПК ответникът не е депозирал писмен отговор, а молбата му за възстановяване на този срок е оставена без уважение. С ТР № 1 по т.д. № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС се прие, че възраженията на ответника срещу предявения иск поначало се преклудират с изтичане на срока за отговор на исковата молба по чл.131, ал.1 ГПК, поради което не могат да се направят за първи път пред въззивния съд. Това се отнася и за възраженията за погасителна и придобивна давност. Поради това не е налице основание за допускане на касационно обжалване по този въпрос.
Не е налице основание за допускане на касационно обжалване и по въпроса – задължителен ли е за гражданския съд в производство по иск с правно основание чл.200 КТ предвиденият в КСО административен ред за установяване на трудова злополука. Поставеният въпрос не е от значение за конкретното дело, тъй като безспорно за страните по делото е било, а и от приетото съдебно решение е видно, че установяването на факта на трудовата злополука е предприето по предвидения от закона ред.
Независимо от изхода на делото на ответницата не следва да се присъждат разноски за касационното производство, тъй като не са представени доказателства такива да са направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 2711 от 21.12.2013 г. по гр. дело № 3205/2013 г. на Варненския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: