ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 799
гр. София 19.06.2015 година.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, в закрито заседание на 03.06.2015 (трети юни две хиляди и петнадесета) година в състав:
Председател: Борислав Белазелков
Членове: Борис Илиев
Димитър Димитров
като разгледа докладваното от съдията Димитър Димитров, гражданско дело № 2737 по описа за 2015 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 от ГПК и е образувано по повод на подадена от В. А. М. срещу решение № 39/24.02.2015 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 22/2015 година, касационна жалба с вх. № 40/25.03.2015 година.
С обжалваното решение съставът на Окръжен съд Кърджали е потвърдил решение № 113/09.12.2014 година на Районен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 1023/2014 година, с което са отхвърлени предявените от М. срещу И. а. „А. а.” [населено място] искове с правно основание чл. 344, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от КТ. В касационната жалба се излагат доводи за неправилност и необоснованост на обжалваното решение, тъй като съдът неправилно е бил приел, че връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение, без касаторът да е бил на работното си място. Твърди се, че поради погрешно посочената в заповедта дата на връчването й на касатора е била отнета възможността да подаде заявление за заемане на длъжността по реда на § 36 от ПЗРЗИДЗДС, обнародван в ДВ бр. 24/2006 година, което представлявало злоупотреба с право от страна на работодателя. Освен това се излагат доводи, че неправилно е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение на основание чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ е законосъобразно, тъй като вместо това основание е било налице друго такова по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ. В. А. М. счита, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 от ГПК.
Ответникът по касационната жалба И. а. „А. а.” [населено място] не е подал отговор на същата като не е изразил становище по допустимостта и основателността й.
В. А. М. е бил уведомен за обжалваното решение на 25.02.2015 година, а подадената от същия касационна жалба е с вх. № 40/25.03.2015 година. Поради това е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от В. А. М. в подаденото от него изложение по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:
С обжалваното решение № 39/24.02.2015 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 22/2015 година е прието, че прекратяването на трудовото правоотношение на В. А. М. от длъжността „главен специалист-инспектор” в РД „А. и.” – К., извършено със заповед № 520/10.07.2014 година на Изпълнителния директор на И. а. „А. а.” [населено място] е законосъобразно. Посочено е, че със заповед № РД-02-16/10.07.2014 година на И. д. на И. а. „А. а.” [населено място] двете бройки за длъжността „специалист-инспектор” и едната бройка за длъжността „главен специалист-инспектор” в РД „Автомобилна инспекция” – Кърджали се трансформират в длъжност „инспектор”, която длъжност е предвидена за заемане от държавен служител, поради което е налице основанието за прекратяване на трудовото правоотношение на М. по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Изложени са съображения за това, че има покритие между трудовите функции възложени на „главен специалист-инспектор” и тези възложени на длъжността „инспектор”, поради което не е прието възражението на М., че е налице съкращение в щата, което давало възможност за прекратяване на трудовото му правоотношение по реда на чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, а не по реда на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. Въззивният съд е приел, че заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение на касатора е била връчена на последния на 04.09.2014 година и е породила действие от тази дата, а не от посочената в нея дата на връчване-15.07.2014 година. Прието е, че вписването на втората дата, като такава на връчване на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение не води до незаконосъобразност на уволнението.
В първата част на изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване В. А. М. твърди, че Окръжен съд Кърджали се е произнесъл по следните правни въпроси, които са били включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда, а именно: упражнено ли е законосъобразно правото на работодателя да прекрати трудовото правоотношение с работника, ако е оформил заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение като връчена при отказ на работника да я подпише, без последния фактически да се е намирал на мястото на връчването; посочването на дата на прекратяване на трудовото правоотношение както в заповедта, така и в трудовата книжка на работника, която не съответства на разпоредбата на чл. 335, ал. 2, т. 3 от КТ, означава ли, че трудовото правоотношение е законосъобразно прекратено и има ли в такъв случай злоупотреба с право от страна на работодателя по смисъла на чл. 8 от КТ. Третият от така поставените въпроси е във връзка с твърдението на В. А. М., че чрез погрешно посочената дата на връчване на заповедта му е била отнета възможността да подаде заявление за заемане на длъжността по реда на § 36 от ПЗРЗИДЗДС, обнародван в ДВ бр. 24/2006 година, което представлявало злоупотреба с право от страна на работодателя. Посочената разпоредба обаче създава само една възможност за работника или служителя, който заема длъжността, предвидена за заемане от държавен служител да заеме същата, ако отговаря на законовите изисквания за това. Тази възможност обаче не се отразява на законосъобразността на прекратяване на трудовото правоотношение по реда на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ, за което е достатъчно само определянето на длъжността да бъде заета от държавен служител. Законът не предвижда като допълнително условие за прекратяване на трудовия договор заемащият длъжността работник или служител да не отговаря на изискванията за заемането й като държавен служител. Упражняването на възможността по § 36 от ПЗРЗИДЗДС, обнародван в ДВ бр. 24/2006 година е последваща и не се отразява на прекратяването на трудовото правоотношение. Затова поставеният във връзка с тази възможност правен въпрос не е включен в предмета на спора и не е обусловил правните изводи на съда, поради което въз основа на него не може да бъде допуснато касационно обжалване на решението на Окръжен съд Кърджали. Такова не може да бъде допуснато и въз основа на останалите два въпроса, отнасящи се до документирането на датата, на която заповедта е връчена на касатора. Окръжният съд е приел, че посочената в заповедта по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ и в трудовата книжка дата на прекратяване на трудовото правоотношение е без значение, тъй като правоотношението се прекратява от датата на реалното връчване на заповедта. За дата на такова връчване въззивният съд е приел-04.09.2014 година и е преценявал законосъобразността на прекратяването към тази дата, а не към тази отбелязана в заповедта за уволнение и трудовата книжка на касатора. Поради това въззивният съд не е извършвал преценка на законосъобразността на прекратяването на трудовото правоотношение към посочената в заповедта дата-15.07.2014 година и не е формирал изводи в тази насока. Затова тези въпроси не са обусловили правните изводи на въззивния съд и не са основание за допускането на решението му до касационно обжалване. Още повече, че и двата се отнасят до документиране на връчването на заповедта за прекратяване на трудовото правоотношение и прекратяването на същото, грешката, в което не се отразява на законосъобразността на уволнението, ако е установено реално връчване на заповедта. Освен горното В. А. М. не е ангажирал доказателства, че така формулираните от него въпроси са разрешени в противоречие със задължителната практика на ВКС или се разрешават противоречиво от съдилищата. В изложението липсват и мотиви за това, че отговорите на тези въпроси биха били от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, в смисъла по т. 4 от ТР № 1/19.09.2010 година, постановено по тълк. д. № 1/2009 година на ОСГТК на ВКС, поради което не е налице и посоченото в чл. 280, ал. 1, т. 3 от ГПК основание за допускане на касационно обжалване по тези въпроси.
Във втората част на изложението си на основанията за допускане на касационно обжалване В. А. М. твърди, че с решението си Окръжен съд Кърджали се е произнесъл по правия въпрос за разграничението на между основанията за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 325, ал. 1, т. 12 и чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ и кои са критериите въз основа на които да се извърши преценка дали е налице разлика между двете длъжности-дали нормативно установените за тях функции или тези, които са възложени от работодателя с длъжностните характеристики. В тази връзка се твърди, че въззивният съд се е произнесъл в противоречие със задължителната практика на ВКС, обективирана в решение № 243/29.09.2012 година, постановено по гр. д. № 1429/2011 година на ІІІ г. о.
В същото е извършено различие между длъжностите „младши експерт” и главен специалист”. Прието е, че се касае до две различни длъжности като различието между тях произтича от нормативно определените функции на същите, а не от тези описани в длъжностните характеристики. Поради това е прието, че е налице основание за прекратяване на трудовото правоотношение по чл. 328, ал. 1, т. 2, пр. 2 от КТ, а не такова по чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. В тази връзка при постановяване на решението си Окръжен съд Кърджали е приел, че заеманата преди прекратяването на трудовото правоотношение от М. длъжност „главен специалист-инспектор”, съгласно ЕКДА е била с длъжностно ниво 11 и с наименование на нивото „специалист 1”. След извършената със заповед № РД-02-16/10.07.2014 година на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация” [населено място] трансформация длъжността „инспектор” е с длъжностно ниво 11 и с наименование на нивото „експертно ниво 7”. Съгласно чл. 4, ал. 2 от НПКДА това е длъжност с аналитични и/или контролни функции, докато предишната такава е била по чл. 4, ал. 3 от НПКДА, а именно такава със спомагателни функции. Съгласно чл. 9, ал. 2 от НПКДА тази длъжност е свързана с техническата обработка на документите, с практическото прилагане на законодателството, със систематизирането на информация и с административното обслужване, която дейност е с по-тясно съдържание от тази на длъжностите с аналитични и/или контролни функции така както същите са посочени в чл. 6 от НПКДА. Така определените функции обаче са общо определени, без да са конкретизирани с оглед на извършваната работа при съответния работодател. Затова при наличие на спор не може само въз основа на тях да се направи извод, конкретната длъжност към коя от посочените в ЕКДА следва да се отнесе. При извършването на такава преценка трябва да се вземат предвид какви са основните функции, които са възложени за извършване на длъжността. Затова при съществуването на спор дали е налице само трансформация на длъжността или съкращение в щата не може да се изхожда само от наименованието на длъжността, от посоченото наименование и ниво на същата по ЕКДА и от нормативно определените общи функции. В тези случаи трябва да бъде извършена преценка дали се запазват основните функции на длъжността, независимо дали към тях се прибавят нови такива или се отнемат част от старите. Още повече, че именно тези функции биха определили дали длъжността е със спомагателни или с аналитични и/или контролни функции. Ако се установи, че при предвиждането на длъжността за заемане от държавен служител и промяната на наименованието й, основните функции са запазени не е налице съкращение в щата по смисъла на чл. 328, ал. 1, пр. 2 от КТ, а ще е приложима разпоредбата на чл. 325, ал. 1, т. 12 от КТ. В този смисъл освен цитираното от въззивния съд решение № 231/12.06.2013 година, постановено по гр. д. № 1353/2013 година на ІV г. о. на ВКС са и решения № 40/04.05.2015 година, постановено по гр. д. № 4854/2013 година на ІІІ г. о. на ВКС; № 116/20.03.2015 година, постановено по гр. д. № 1473/2014 година; № 4/03.02.2015 година, постановено по гр. д. № 4903/2013 година; № 137/17.04.2015 година, постановено по гр. д. № 7170/2014 година и № 182/13.06.2014 година, постановено по гр. д. № 479/2014 година, всичките на ІV г. о. на ВКС. Съобразявайки се с тази практика въззивният съд е извършил преценка не само затова дали е налице промяна на наименованието на наименованието на длъжността и дали това води до промяна на нормативно установените общи функции, а и за това дали е налице запазване на основните функции на трансформираната длъжност като е приел, че същите се запазват и в длъжността „инспектор”. Предвид на това решението на Окръжен съд Кърджали не трябва да се допуска до обжалване по посочения по-горе въпрос. При това следва да се има предвид, че и в посоченото от касатора решение № 243/29.09.2012 година, постановено по гр. д. № 1429/2011 година на ІІІ г. о. на ВКС е посочено, че съкращаването на щата ще е налице, когато се премахва длъжността като съвкупност от трудови функции и се създава нова с други трудови функции, което не е налице в настоящия случай.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 39/24.02.2015 година на Окръжен съд Кърджали, постановено по гр. д. № 22/2015 година.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател:
Членове: 1.
2.