1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№799
гр.София, 20.11.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на шести ноември през две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева гражданско дело № 2115 по описа за 2019 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Ф. Ф., чрез адв. П. А., срещу въззивно решение от 21.02.2019 г., постановено по възз.гр.д. №410/2018 г. на Апелативен съд – Бургас, с което след отмяна (в обжалваната му част) на решение № 306/11.10.2018 г. по гр.д.№479/2018 г. на Бургаския окръжен съд, е отхвърлен иска по чл.26, ал.1, предл.3-то ЗЗД за прогласяване нищожността, поради противоречие с добрите нрави, на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане, обективиран в нотариален акт № 57, т.І, нот.д. № 53/31.01.2003 г., до размера на наследствената 1/2 ид.ч. на жалбоподателката.
В жалбата се сочи, че решението е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК.
В представеното изложение по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допускането на касационното обжалване е мотивирано с основанията по чл.280, ал. 1, т.1 и ал.2, предл.3-то ГПК по въпроси, които обобщени от състава на ВКС се свеждат до следното: 1/ когато страните по договора за издръжка и гледане живеят в едно домакинство и на приобретателя е известно тежкото онкологично заболяване на прехвърлителя и видимите признаци в болестното му състояние, следва ли допускането за настъпването на смъртта да се приравни на знание за близка и неизбежна смърт; 2/ нарушени ли са добрите нрави, когато сключването на договора за издръжка и гледане е с цел лично облагодетелстване на приобретателя, след като са налице явни признаци за скорошна смърт на прехвърлителя; престираните преди датата на договора грижи и издръжка следва ли да се вземат предвид; 3/ длъжен ли е съдът да обсъди и прецени доводите и възраженията на страните, да анализира всички събрани по делото доказателства, в т.ч. медицинската експертиза и свидетелските показания, като в мотивите си посочи кои от доказателствата кредитира, на кои не дава вяра и защо. Тези въпроси жалбоподателката твърди, че са разрешени от въззивния съд в противоречие със задължителната съдебна практика (която цитира), както и че въззивното решение е очевидно неправилно.
Ответната страна по жалбата – М. Й. П., представлявана от адв.Л. А., в писмен отговор изразява становище за липса на предпоставки за допускане на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна, в срока по чл.283 ГПК,срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд, поради което е допустима.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че с договор от 31.01.2003 г. ответницата Й. П. е придобила недвижим имот – Ѕ ид.ч. от дворно място с построеното в него самостоятелно жилище на втори етаж от двуетажна двуфамилна жилищна сграда в [населено място], от нейния брат Ф. Й. Ф. (починал на 17.02.2003 г.) срещу задължение за гледане и издръжка, престирани в миналото и за в бъдеще. Ищцата С. Ф. (дъщеря и законен наследник на прехвърлителя) е предявила искове за прогласяване до размера на наследствената й Ѕ ид.част нищожността на договора, поради противоречието му със закона, поради липса на основание и поради накърняване на добрите нрави. С първоинстанционното решение исковете за прогласяване нищожността, поради противоречие на договора със закона и поради липса на основание са отхвърлени. Уважен е искът и е обявена недействителността на сделката, като сключена в нарушение на добрите нрави. Предмет на въззивното производство е бил този иск и с обжалваното въззивно решение е прието, че претенцията е неоснователна и е отхвърлена. Съдът се е позовал на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза и е приел като безспорно установено обстоятелството, че прехвърлителят е имал тежко онкологично заболяване, диагностицирано късно (през 2002 г.), което е станало причина и за получените усложнения в последните месеци преди смъртта му. Изяснено е, че още преди да бъде поставена тази диагноза, прехвърлителят е провеждал различни лечения, консултирал се е със специалисти, бил е подпомаган само от ответницата, която се е грижила за него и е осигурявала всичко необходимо за нормалното му ежедневие. В този период и до смъртта си Ф.Ф. е разчитал изцяло на помощта на сестра си, с която живеел заедно в родната им къща в [населено място] (от 2000 г. е бил разведен). Въззивният съд е приел, че за изследваното време никой друг (в т.ч. и законните наследници) не е полагал грижи за прехвърлителя, а единствено ответницата е продължила да обгрижва брат си до последния му ден.
Обсъждайки поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, възраженията и доводите на страните, въззивната инстанция е счела, че сделката не накърнява добрите нрави – не е установено твърдяното от ищцата недобросъвестно отношение на приобретателката, аргументирано с доводи за знание на предстоящата близка смърт на прехвърлителя, предвид поставената тежка диагноза; не е установено на страните по сделката да им е било известно как и с какви темпове ще се развива болестта за в бъдеще; а прехвърлителят е имал интерес да си обезпечи необходимите грижи и подкрепа в критичния за него период. Съдът е посочил, че сравнително краткият период от сключването на договора до настъпването на смъртта на наследодателя на ищцата са релевантни обстоятелства, но са относими към нищожността на договора, поради липса на основание, каквото в случая не е установено. Допускането, че прехвърлителят по алеаторния договор може да почине вследствие болестта си, не е равнозначно на знание за близка, неизбежна, скорошна смърт и не лишава уговорените престации от еквивалентност, още повече, че в случая сделката е сключена не само за бъдещи, но и за давани в минало време грижи и издръжка. В заключение е направен извод, че оспорената сделка не накърнява добрите нрави и не са налице предпоставки за прогласяване на нищожността й на това поддържано от ищцата основание – прехвърлителят е имал интерес да обезпечи грижите и издръжката си точно в този тежък за него период; същевременно не е установена твърдяната недобросъвестност на приобретателката, която преди и след сключването на договора е осигурявала необходимите на брат й грижи, внимание и нормален живот; нито е доказана нееквивалентност в съотношението на престациите.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че сочените от касатора предпоставки за допускане на касационното обжалване не са налице.
Повдигнатите правни въпроси имат значение за решението по делото, но те не са решени от въззивния съд в противоречие с практиката на Върховния касационен съд (вкл. приложената от жалбоподателката). Въззивното решение съответства на установената съдебна практика, че специфичната социална цел на договора за издръжка и гледане е да се задоволят потребностите на кредитора и да му се осигури спокоен начин на живот. Този договор е ненаименован и съдържанието на насрещните права и задължения на прехвърлителя и приобретателя не са определени в закона. Тяхното съдържание се определя от постигнатото съгласие между страните, като при тълкуването на волята им се съобразява правилото на чл.20 ЗЗД.
Когато такъв договор се сключва както за бъдещи, така и за получени в миналото грижи и издръжка, той е единен, възмезден и алеаторен по характера си, тъй като не може да се предполага, че прехвърлителят би прехвърлил нещо срещу миналите грижи, без да си осигури такива и за в бъдеще. Поначало, алеаторният договор има основание, каквото и да е съотношението между оценките на насрещните престации. Договорът, с който се уговарят само бъдещи грижи и/или издръжка, би бил лишен основание, когато се установи, че приобретателят е знаел за предстоящата в близко време смърт на прехвърлителя, така че няма да изпълни нищо, или почти нищо. Същевременно, прехвърлянето срещу минали грижи прави прехвърлянето с основание, дори когато на страните е била известна предстоящата в близко бъдеще смърт на прехвърлителя (вж. решение № 88/16.04.2013 г. по гр. д. № 528/2012 г., IV г. о. на ВКС).
В съответствие с установената практика на ВКС, в случая въззивният съд е посочил, че договорът между ответницата и починалия прехвърлител е бил сключен както за минали, така и за бъдещи грижи и издръжка, поради което същият има основание и не накърнява добрите нрави. Сам по себе си по-краткият период от сключването на договора до смъртта на прехвърлителя (каквото е твърдението на ищцата) не е релевантен да обоснове нищожността на сделката като лишена от основание, или като накърняваща добрите нрави – по делото не е установена нееквивалентност на насрещните престации; не е установена недобросъвестност, респ. знание на приобретателката за близка, неизбежна смърт на прехвърлителя (допускането на смъртта, предвид онкологичното заболяване, не е равнозначно на такова знание); позитивният интерес на кредитора от сключването на договора е установен – не е било предмет на спор между страните, че времето преди и след датата на договора е период, през който прехвърлителят е имал особено належаща нужда от грижи, помощ, внимание и подкрепа.
При постановяването на решението си въззивният съд е съобразил процесуалните си задължения, че следва да анализира и вземе предвид всички относими за спора доказателства, в това число събраните свидетелски показания и експертното заключение; да обсъди становищата и доводите на страните и да формира въз основа на тях изводи за установеността на релевантните за спора обстоятелства в рамките на проверката по чл.269 ГПК. Апелативният съд е посочил кои факти приема за безспорни и кои за спорни, на базата на кои кредитирани от него доказателства и защо. Несъгласието на страната с извършената преценка на доказателствата и формираните в тази връзка изводи на съда, касаят обосноваността (по смисъла на чл.281, т.3 ГПК) на съдебния акт, която не е предмет на проверка в производството по чл.288 ГПК.
Не се установява и соченото от касаторката основание за селекция на жалбата по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК – очевидна неправилност на въззивното решение.
Очевидната неправилност, за разлика от неправилността по смисъла на чл.281, т.3 ГПК е много тежък порок на решението, съпоставим с нищожността и недопустимостта му, за които съдът следи и служебно. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона или явна необоснованост, довели от своя страна до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. В случая, както бе посочено по-горе, във връзка с основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, не се установява противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС, с императивна материалноправна норма и необсъждане на свързаните с прилагането й доказателства по делото, поради което нито от съдържанието на касационната жалба, нито от изложението ВКС може да изведе служебно правен въпрос, обуславящ допускането на касационния контрол в хипотезата на чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК.
При този изход на делото, основателно и доказано е искането на ответната страна по жалбата за присъждане на разноските за касационното производство, които възлизат на сумата 1 000 лв. (заплатено адвокатско възнаграждение, съгласно представения договор за правна защита и съдействие – л.35 от касационното дело).
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение от 21.02.2019 г., постановено по възз.гр.д. №410/2018 г. по описа на Апелативен съд – Бургас.
ОСЪЖДА С. Ф. Ф. да заплати на М. Й. П., на основание чл.78, ал.3 ГПК, направените за настоящото производство разноски в размер на сумата 1 000 лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.