О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
София 20.06.2013г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на осемнадесети юни през две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при секретаря…………………. и в присъствието на прокурора………………..
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 2097 по описа за 2013 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение № 598 от 17.12.12г.,постановено по гр.дело № 938/12г.на Окръжен съд- Пазарджик,с което е потвърдено решение № 541 от 19.06.12г.на Районен съд – Пазарджик. С него е отхвърлен иска на Й. П. П. и Р. П. П. срещу К. Й. П. и С. Г. П. за обявяване за нищожна сделката,материализирана в нот.акт № г.,по силата на която П. Й. П. чрез пълномощника си адв.Г. Б. е продал на брат си К. Й. П. недвижим имот,находящ се в [населено място],обл.П, срещу издръжка и гледане за минало и бъдеще време.
В приложеното изложение към касационната жалба на Й. П. П. и Р. П. П. се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,като се поддържа,че въззивният съд се е произнесъл по процесуално-правни въпроси от значение за точното прилагане на закона,както и за развитие на правото.
Ответниците по жалбата не заявяват становище.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като направи преценка за наличие на предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК,приема за установено следното:
За да отхвърли предявеният иск с правно основание чл.26 ал.2 пр.2 ЗЗД, с обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че ищците са наследници по закон на П. Й. П.,починал на 4.03.04г.На 28.08.03г.чрез пълномощник Г. Б. същият е прехвърлил на брат си К. Й. П. собствения си недвижим имот,представляващ УПИ в кв. по плана на [населено място],обл.П с площ от 900 кв.м. ведно с построената в него полумасивна жилищна сграда на 60 кв.м.срещу задължение за издръжка и гледане.От представеното по делото пълномощно,нотариално заверено от кмета на [населено място] на 20.08.03г., съдът е приел,че П. П. е упълномощил адв.Г. Б. да го представлява пред РС-Пазарджик,нотариуси и др.във връзка с продажбата на посочения имот.От свидетелските показания на Р. Д. – извършил нотариалната заверка на пълномощното и тези на Й. П. – брат на отв.К. П. е прието,че в качеството на длъжностно лице първият свидетел е удостоверил подписването на пълномощното от П. П.,който бил болен и не могъл да отиде до К., в дома на брат му К..Съдът е обсъдил представеното удостоверение от ДПБ-Пазарджик,според което наследодателят на ищците е бил на лечение и на 20.08.03г.не е бил пускан в домашен престой,но съпоставяйки го с гласните доказателства е счел,че не е доказано по безспорен и категоричен начин,че на въпросния ден П. П. е бил в ДПС и не е извеждан от болницата.Направен е извод,че упълномощаването е валидно и действително,поради което не е налице основанието за прогласяване на нищожност на сделката поради липса на воля.
Не е налице основанието за допускане по чл.280 ал.1 т. 3 от ГПК- разрешен правен въпрос от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение е от значение за точното прилагане на закона,когато разглеждането му допринася за промяна поради неточно тълкуване на съдебна практика,или за осъвременяване тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия,а за развитие на правото,когато законите са непълни,неясни или противоречиви,за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени.Настоящият случай не е такъв.По поставените в изложението към касационната жалба процесуалноправни въпроси: дали на основание чл.235 ал.2 ГПК съдът е бил длъжен да обсъди всички доказателства по делото,в частност приложеното удостоверение,издадено от ДПБ Пазарджик; дали въззивният съд е ограничен от посоченото в жалбата и може ли да презюмира незаявени от страните фактически твърдения,длъжен ли е въззивният съд при преценка на доказателствата да съобрази логическите,опитните и научни правила, има задължителна практика на ВКС,постановена по реда на чл.290 ГПК,което изключва приложението на чл.280 ал.1 т.3 ГПК.
В решение № 447 от 18.11.11г.по гр.дело № 1964/10г.на ІV г.о.е прието, че за да признае или отрече претендираните права от насрещните страни, съдът следва да обсъди в мотивите на решението си доказателствата за всички правнорелевантни факти и да посочи кои факти намира за установени и кои намира за недоказани; съдът обсъжда също и всички процесуални искания на страните, които се основават на установени факти, както и доводите, които имат значение за решението по делото. Посоченото разбиране е заявено в редица решения, например в решение № 126 по гр.д. № 421 за 2009 г. на ІV ГО, решение № 217 по гр.д. № 761 за 2010 г. на ІV ГО,решение № 338/11.10.12г.по гр.дело № 1383/11г.на ІV ГО и др.
На поставените въпроси за правомощията на въззивния съд е даден отговор в постановени решения по реда на чл.290 от ГПК /например № 95 от 16.03.2011г.по гр.д.№ 331/10г.на ІV г.о., № 764 от 19.01.2011г.по гр.д.№ 1645/09г.на ІV г.о., № 702 от 5.01.2011г.по гр.д.№ 1036/09г.на ІV г.о., № 643 от 12.10.2010г.по гр.д.№ 1246/09г.на ІV г.о ; решение № 176 от 8.06.11г.по гр.дело № 1281/10г.на ІІІ г.о./ в които е прието,че съдът се произнася по правилността на фактическите и правни констатации само въз основа на въведените във въззивната жалба оплаквания.След като съдът не може по своя преценка да променя заявените от страните по съответния процесуален ред обстоятелства и факти,то той следва да вземе решението си при съобразяване с онези от тях, които са поддържани от страните.С оглед изясняване на фактите,които са от съществено значение за спора, съдът в процедура по чл.145 от ГПК следва чрез въпроси към страните да отдели спорното от безспорното. Въззивният съд не може да постанови акта си въз основа на доводи,по които не е предоставил възможност на страните да изразят становищата си.При положение,че по спорен въпрос – по делото са ангажирани доказателства – той не може процесуално да изненада страните, давайки разрешение,което нито е въвеждано,нито е обсъждано от тях.
На въпросите за задължението да съда при преценка на доказателствата по делото да съобрази логическите,опитните и научни правила е отговорено в решение № 305 от 27.06.12г.по гр.дело № 1110/11г.на ІV г.о.на ВКС,постановено по реда на чл.290 ГПК.Прието е, че несъответствието на фактическите изводи на инстанцията по същество с установеното от събрания по делото доказателствен материал, поради допуснати от съда грешки при формиране на вътрешното му убеждение, изразяващи се в нарушаване на норми от неюридически характер – на правилата на формалната логика, на емпирични правила и на научно-теоретичното знание, води до необоснованост, като порок на съдебното решение, обуславящ неговата неправилност.
По изложените съображения настоящият състав приема,че не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК – разрешени правни въпроси от въззивния съд от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
Оспорване на доказателствените изводи на решаващия съд не е основание за допускане на касация.те могат да бъдат предмет на касационна проверка по реда на чл.293 ГПК,но само след допуснато касационно обжалване.
Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване решение № 598 от 17.12.12г.,постановено по гр.дело № 938/12г.на Окръжен съд – Пазарджик.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.