Върховен касационен съд Стр. 4
Върховен касационен съд Стр
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№799
София, 21.10.2016 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 686 по описа за 2016 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат М. И. срещу решение № 545/12.11.2015 г. на Плевенски окръжен съд /ПлОС/, гражданско отделение, пети въззивен граждански състав по в.гр.д. № 749/2015 г. в частта му, в която е отхвърлен като неоснователен искът на касатора за дължимост на главницата от уважения размер /472.67 лв. – главница/ до пълния предявен размер на главницата /24374.39 лв./, както и просрочената лихва върху редовна главница, включително наказателна лихва върху нея в размер общо на 2932.54 лв.
Касаторът поддържа оплаквания за неправилност и необоснованост, а като основание за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.2 ГПК.
Ответниците по касационната жалба: С. И. К. оспорва допускането на жалбата по съображения в писмен отговор; И. И. Д. не взима становище по жалбата.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1 т.2 ГПК, поради следните съображения:
Пред Никополски районен съд /Н./ е предявен установителен иск по чл.422 ал.1 вр. чл.415 ал.1 ГПК от [фирма], че С. К. и И. Д. дължат солидарно на [фирма] по договор за потребителски кредит 21075.31 лв. – просрочена главница, просрочена лихва върху редовна главница в размер на 2932.54 лв. за посочен период, вкл. наказателна лихва върху просрочената главница, за които е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по ч.гр.д. № 346/2013 г. на Н.. Исковете са уважени в цялост със законните последици от първоинстанционния съд, чието решение е отменено от ПлОС в цялост и е постановено друго, уважаващо иска за главница, дължима солидарно от ответниците в размер на 472.67 лв. със законна лихва, считано от 24.07.2013 г. до окончателното плащане, като за разликата до претендирания размер искът е отхвърлен със законните последици. ПлОС е приел, че банката и наследодателката на ответниците Е. С. са сключили договор за потребителски кредит, продукт „Всичко в едно“ на 15.04.2011 г. за сумата от 21242 лв. Кредитополучателката е починала на 12.07.2011 г., нейните наследници, двете ответници С. К. и И. Д. са подписали анекс № 1 към договора за встъпване в дълг по реда на чл.101 ЗЗД на 19.09.2011 г., като са се съгласили да встъпят в дълга и са се задължили солидарно да отговарят за редовното изплащане на целия кредит, вкл. редовна главница, просрочена главница, лихви, вкл. наказателни. Срокът за погасяване на кредита е удължен до 19.09.2026 г. На 29.07.2013 г. банката кредитор е подала заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417 ГПК с приложени към заявлението извлечения от счетоводните книги, установяващи размер на просрочена главница и лихва за посочен период от време. Въз основа на това заявление е издадена заповед за изпълнение. ПлОС е приел, че ответниците са пасивно легитимирани по предявения иск, но той е частично основателен, тъй като по делото няма данни волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита да е достигнало до ответниците преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. В този смисъл съдът се е позовал и на разрешенията, дадени в т.9 и т.18 в ТР № 4/2013 на ОСГТК на ВКС. Според ПлОС и с оглед заключението на съдебно-счетоводната експертиза /ССЕ/ следва да се приеме установяване на солидарна дължимост на главницата по договора за кредит от двете ответници в размер на 472.67 лв. за периода от 19.10.2012 г. до 19.07.2013 г., който размер включва непогасени вноски с настъпил падеж, като при определяне на периода е взет предвид и уговорения гратисен 12 месечен период за главницата и погасителния план към договора. Прието е, че към подаване на заявлението за издаване заповед за незабавно изпълнение кредиторът не е представил доказателства за дължимите лихви за просрочие и наказателни такива, тъй като претенцията на банката е била по отношение на цялата главница при обявена предсрочна изискуемост на целия дълг, волеизявлението за която не е достигнала до ответниците преди подаване на заявлението и искът за установяване на лихвите по тези съображения е отхвърлен.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата.
В настоящия случай касаторът формулира като въпрос, разрешаван противоречиво от съдилищата, този за времето и начина за уведомяване на длъжника, за упражненото право на кредитора да направи кредита предсрочно изискуем. Въпросът е обуславящ изхода на спора, като разрешението му е дадено с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС – т.9 и т.18, с което напълно се е съобразил ПлОС в обжалваното решение и в каквато насока е приложеното от касатора решение на ВКС № 139/05.11.2014 г. по т.д. № 57/2012 г. Както е посочено в това решение и цитираното ТР извлечението от счетоводните книги, доколкото са предмет на делото по установителния иск по чл.422 ГПК биха могли да съдържат и данни за неплатените от длъжника погасителни вноски по кредита към датата на подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение и които са послужили като основание на кредитора да твърди, че е настъпила предсрочна изискуемост на кредита, като вземането следва да се признае за съществуващо в размер на тези вноски – погасителните вноски, които са неплатени и изискуеми към датата на подаване на заявлението. В този смисъл е и постановеното решение на ПлОС с оглед заключението на ССЕ като искът е уважен за вноските от дължимата главница с настъпил падеж за периода до 19.07.2013 г. със законните последици и е отхвърлен за разликата до пълния предявен размер, включващ главница и лихви с оглед липсата на доказателства волеизявлението на банката за предсрочна изискуемост на кредита да е достигнала до ответниците преди подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение. Разрешението на така поставения въпрос в приложеното от касатора решение на СГС в отклонение от разрешението, дадено с ТР № 4/2014 г. на ОСГТК на ВКС, макар и при позоваване на същото, не е основание за наличие на допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.2 ГПК, доколкото предмет на настоящата касационна жалба е решението на ПлОС, постановено в съответствие с цитираното ТР, задължително за органите на съдебната власт /чл.130 ал.2 ЗСВ/.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 т.2 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на ПлОС в обжалваната му част.
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответницата по жалбата С. И. К. направените и поискани разноски в размер на 1300 лв. адвокатско възнаграждение /договор за правна защита и съдействие и списък на разноските по чл.80 ГПК/.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 545/12.11.2015 г. на Плевенски окръжен съд, гражданско отделение, пети въззивен граждански състав по в.гр.д. № 749/2015 г. в обжалваната му част.
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], [улица] да заплати на С. И. К. с. М., общ. Н., [улица] сумата от 1300 лв. /хиляда и триста лева/ адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.