3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
С., 21.09.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети септември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 573/ 2012 год.
Производството е по чл. 274 ал. 3 ГПК, образувано по частна жалба на А. С. П. – Д. – от [населено място] срещу Определение № 877 от 23.04.2010 г. по ч.гр.д. № 1029/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Определение № 1404 от 20.01.2012 г. по гр.д. № 10 360/ 2010 г. на СГС, с което е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 422 ГПК. По съображения, че е подала в срок възражението срещу заповедта за незабавно изпълнение, жалбоподателката поддържа, че СГС е допуснал съществено процесуално нарушение, като не й е указал в доклада, че не сочи доказателства за редовността на възражението, а въззивният съд, като не е разгледал съображенията на жалбоподателката, е постановил определение, което противоречи на практиката на ВКС – Р.№172/23. 02.2010 г. по гр.д.№ 386/2009 г. на ІІІ ГО. В Изложение по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК жалбоподателката отново развива оплакването за допуснатото от първоинстанционния съд нарушение на чл. 146 ГПК и на въззивния съд, който не е изпълнил задължението да повтори опороченото процесуално действие и иска да се допусне касационно обжалване на така постановеното от САС неправилно и незаконосъобразно определение.
Ответникът по частната касационна жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва основателността на искането за допускане на касационно обжалване поради неформулиране от жалбоподателката на решения релевантен правен въпрос и необосноваване на касационни основания, оспорва и по същество частната касационна жалба, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение за прекратяване на производството по делото и че обжалваемият интерес не е до 10 000 лв., намира, че частната касационна жалба е допустима на основание чл. 274 ал. 3 т. 1 ГПК, подадена е в срок и е редовна.
С обжалваното определение, постановено по частна жалба на А. П., е потвърдено първоинстанционното опреде – ление за прекратяване на производството поради недопустимост на иска по чл. 10,0422 ГПК. Р. В. Д. (съпруг на жалбоподателката) не е обжалвал въззивното определение в частта, с която е прекратено производството по делото поради недопустимост на иска по чл. 422 ГПК срещу него, тъй като поради непостъпило възражение, заповедта за изпълнение по чл. 417 ГПК е влязла в сила. Съдът е изложил, че жалбоподателката е била уведомена за издадената заповед за изпълнение на 07.04.2009 г., когато й е връчена поканата за доброволно изпълнение и тъй като е подала възражението си, изпратено по пощата на 03.06.2009 г. – след изтичане на срока по чл. 414 ал. 2 ГПК, не е налице валидно оспорване на заповедта и ищецът няма правен интерес от иска срещу нея за установяване на вземането си, който иск е недопустим, което налага прекратяване на производството по делото.
Касационно обжалване на въззивното определение не следва да се допусне, тъй като жалбоподателката не е посочила кой е релевантният за делото разрешен от съда правен въпрос, нито е изложила съображения защо поддържа, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 ГПК. Съгласно т.1 от ТР на ОСГТК на ВКС №1/2009 г. по тълк.д. № 1/ 2009 г. касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото, като общо основание за допускане до касация, който въпрос определя рамките, в които ВКС селектира касацион – ните жалби. Без жалбоподателят да посочи този въпрос, обжалваният акт не може да се допусне до касационен контрол и касационният съд не е длъжен и не може да изведе правния въпрос от твърденията на касатора и от сочените допуснати от съда нарушения или от посочената съдебна практика. Непосочването на релевантния правен въпрос е основание за недопускане на касационно обжалване, без ВКС да разглежда поддържаните допълнителни основания.
Поисканите от ответника по частната касационна жалба разноски не следва да се присъждат, тъй като няма данни да са направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 877 от 23.04.2012 г. по ч.гр.д. №1029/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: