5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
[населено място] ,24,10,2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД,ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ,първо отделение, в закрито заседание на двадесети октомври през две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ:ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 963 / 2014 год. и за да се произнесе съобрази следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], А. С. А. и С. Г. А. против решение № 328 / 27.11.2013 год. по т.д.№ 600 / 2013 год.на Варненски апелативен съд, Търговско отделение, с което е потвърдено изцяло решение № 110 / 04.02.2013 год. по т.д.№ 1682 / 2012 год. на Варненски окръжен съд . С последното са уважени предявените по реда на чл. 422 ал.1 вр. с чл.124 ал.1 ГПК, в субективно пасивно съединение , установителни искове на кредитора [фирма],за установяване на вземане на същия спрямо ответниците, при условията на солидарна отговорност,в размер на 28 307,86 евро.Вземането произтича от договор за цесия от 31.01.2008 год. , с цедент [фирма] , което дружество е кредитодател по договор за банков кредит № 050-400948/ 31.01.2008 год. /сключен предходно на договора за цесия от същата дата / с [фирма],солидарни длъжници по който са останалите двама ответници, вземането по който договор за кредит е предмет на цесията .За това вземане е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 16493 / 2011 год. на Варненски районен съд.Жалбоподателите оспорват правилността на въззивното решение,като постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост.Считат несъответстващ на доказателствения материал извода на въззивния съд, че договорът за цесия на процесното вземане има характера на предварителен такъв,сключен между кредитодателя и настоящият ищец – цесионер по същия. Оспорват като некореспондиращ с доказателствата и извода , за уведомяване длъжниците за цесията, както и извода за надлежно уведомяване от страна на банката за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, в съответствие с приложимите към договора за кредит Общи условия . С оглед последното касаторите твърдят, че противно на правилата за разпределение на доказателствената тежест при установяване на отрицателни факти , ползващи позоваващата се на тях страна , съдът ги е санкционирал за недоказването на тези ,заявени в тяхна полза отрицателни факти, вместо възлагане установяването на положителни факти,опровергаващи твърдените отрицателни, в тежест на ищеца.
Ответната страна – [фирма] – оспорва касационната жалба на [фирма] като недопустима, тъй като въззивната жалба на същата страна е била върната като нередовна, като се твърди , че по обжалване на връщането е постановено определение № 574 / 30.08.2013 год. по ч.т.д.№ 601 / 2013 год. на Варненски апелативен съд,с което първоинстанционното определение е потвърдено и влязло в сила.Така ответникът [фирма] не е бил надлежна страна във въззивното производство, респ. няма право на касационна жалба.В останалата си част касационните жалби ответната страна намира ,че не следва да се допускат до касационно обжалване, поради необоснованост на основание за това .
Върховен касационен съд,първо търговско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК, от легитимирани да обжалват страни и е насочена срещу валиден и допустим,подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
С определение № 268 / 03.04.2014 год. по ч.т.д.№ 962 / 2014 год. на състав на І т.о. на ВКС , определение № 574 / 30.08.2013 год. по ч.т.д.№ 601/2013 год. на Варненски апелативен съд, за връщане като нередовна въззивната жалба на [фирма],е потвърдено и следователно последното е влязло в сила. Независимо от това, същата страна е конституирана като въззиваема и постановеното въззивно решение има за предмет и първоинстанционното, в частта по предявения срещу същото дружество субективно,пасивно съединен с останалите иск.Въпреки неупражненото изрично с молба по чл.265 ал.1 ГПК право на присъединяване към въззивната жалба,упражняването в същия срок и на самостоятелно процесуално право на жалба,макар неуспешно,следва да се зачете като манифестиране на интерес от присъединяване към въззивната жалба на останалите ответници,в съответствие с което е и конституирането на дружеството като страна в процеса – обикновен другар с останалите ответници,имащ интерес от отмяна на първоинстанционното решение и спрямо себе си / допустимо и без изрична въззивна жалба на същата страна /, на основание възможността за общи с тези по исковете срещу останалите обикновени другари факти / виж т.2 от ТР № 1 / 04.01.2001 год. по т.гр.д.№ 1 / 2000 год. на ОСГК на ВКС /. Предвид изложеното, настоящият състав не споделя извода за липса на потестативно право на касационна жалба за [фирма] .
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване настоящият състав съобрази следното :
За да потвърди първоинстанционното решение, въззивният съд е приел,че съгласно Общите условия, приложими към сключения между [фирма] и [фирма] , в качеството на длъжник и солидарните длъжници – С. Г. А. и А. С. А. договор за кредит , вземането на банката по който е цедирано в полза на ищеца – [фирма] , предсрочната изискуемост не настъпва автоматично, а следва да бъде предявена на длъжника.Уведомяването въззивният съд е счел сторено въз основа на представени по делото известия – обратни разписки,удостоверяващи връчване на всеки от ответниците,но без изрично описание на съдържанието на пратката,като е приел, че доколкото ответниците са оспорили съдържанието на иначе доказано получени от тях пратки, в тяхна тежест е установяване на последното , като различно от уведомление за настъпила предсрочна изискуемост.Паралелно, позовавайки се на задължителна съдебна практика – постановено по реда на чл. 290 ГПК решение № 172/25.03.2013 год. по т.д. № 849 / 2011 год. на І т.о. на ВКС – въззивният съд е приел, че дори да не би бил споделен извода за уведомяване по пощата, на основание представените известия – обратни разписки, известяването за настъпила предсрочна изискуемост следва да се счита извършено с получаване призовката за доброволно изпълнение , респ. заповедта за незабавно изпълнение, на основание която е образувано изпълнително производство за вземането – предмет на настоящите установителни искове ,вкл. чрез исковата молба , което уведомяване е от естество да санира евентуални пороци по предварително известяване на настъпила предсрочна изискуемост .
Формулираните от касаторите въпроси касаят единствено този от решаващите изводи на въззивния съд,обосноваващ изискуемост на претендираното вземане, предвид доказано уведомяване за настъпила предсрочна изискуемост, на основание представените известия – обратни разписки .
В изложението по чл.280 ал.1 ГПК касаторите са формулирали следните въпроси : 1/Става ли предсрочно изискуем целия дълг по кредита при сбъдване на определени,посочени в договора факти или е необходимо и волеизявление на банката до длъжника за настъпила предсрочна изискуемост на вземането ? и 2 / Длъжна ли е страната, която твърди отрицателен факт и има интерес от това, да го доказва ? . Всеки от въпросите страните задават в хипотезата на чл.280 ал.1 т.1 ГПК – първият , поради противоречие на въззивното решение с определение № 638 / 16.11.2009 год. по ч.т.д.№ 655 / 2009 год. на І т.о. на ВКС ,а вторият – поради противоречие с решение № 394 / 18.05.2010 год. по гр.д.№ 1584 / 2009 год. на ВКС , ІІІ г.о..
Първият от поставените въпроси не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК , тъй като съдът не е формирал извод , противен на твърдяното от ответниците,в съответствие и със задължителната съдебна практика, че съобразно изрично уговореното в договора и Общите условия , приложими към същия, ако същите не предвиждат автоматично настъпване на предсрочната изискуемост, уведомяване за настъпването й от кредитора до длъжника е необходимо.Съобразно конкретната хипотеза на необходимо уведомление, въззивният съд е счел,че известието – обратна разписка за връчване на волеизявление на кредитора до длъжниците и при непроведено от последните доказване на съдържанието на връченото , установява това уведомяване. Този му решаващ извод, обаче, няма отношение към формулирания въпрос.Независимо от непокриването на общия селективен критерий, необоснован е и соченият допълнителен такъв по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК – с определение № 638 / 16.11.2009 год. по ч.т.д.№ 655 / 2009 год. на І т.о. на ВКС не е допуснато касационно обжалване по реда на чл.274 ал.3 ГПК,поради което и същото не съставлява задължителна за въззивния съд съдебна практика .
Вторият от поставените въпроси,съгласно мотивите на въззивния съд,за кредитиране на известието – обратна разписка за доставяне,като доказателство за доставяне именно на уведомлението за настъпила предсрочна изискуемост на вземането по договора за кредит, също не покрива общия селективен критерий по чл.280 ал.1 ГПК.Хипотезата на получено уведомление, но без изрично упоменато в документа за връчване съдържание,не би могло да се приравни на хипотезата на неполучено изобщо уведомление от страната.В първата хипотеза,наред с отрицателния факт,твърдян от ползващата се от същия страна, самата тя не оспорва съществуването на положителен факт от чието установяване би могла да докаже отрицателния – получаване на известие с различно от соченото от кредитора и като такова ползващо ответника съдържание.Не такава е хипотезата на цитираното в обосноваване на касационното обжалване решение, постановено по реда на чл.290 ГПК, поради което и независимо от формалното съвпадение на разгледания правен въпрос, настоящата инстанция го намира неприложимо в обосноваване на допълнителния селективен критерий по чл.280 ал.1 т.1 ГПК.
Дори да не се сподели преждеизложеното,въззивният съд е обосновал настъпила изискуемост и като последица от уведомяването с факта на връчване призовка за доброволно изпълнение, заповедта за изпълнение – срещу която длъжниците са възразили и което възражение е обусловило правният интерес на кредитора от предявяването на исковете, както и със самата искова молба , съобразно задължителна за въззивния съд,изрично цитирана практика.По този,паралелно изложен довод за настъпила предсрочна изискуемост,при това формално обоснован със задължителна за въззивния съд съдебна практика, касаторите не са формулирали и обосновали правен въпрос за допускане на касационното обжалване.
Следователно, не следва да се допусне касационното обжалване, като с оглед изхода на делото претенцията на ответната страна за възмездяване на разноски е принципно основателна.Същата ,обаче, е недоказана,тъй като представеното доказателство установява заплащане в полза на процесуалния представител на [фирма] – адв. А. Л. – Д. – на адвокатско възнаграждение , но от трето за спора лице – [фирма] .
Водим от горното,Върховен касационен съд,първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 328 / 27.11.2013 год. по т.д.№ 600/2013 год.на Варненски апелативен съд, Търговско отделение.
Определението не подлежи на обжалване .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :