2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 799
С., 6.11. 2014 г.
Върховният касационен съд, трето гражданско отделение в закрито заседание на четвърти ноември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: К. Ю.
ЧЛЕНОВЕ: Л. Богданова
С. Димитрова
като разгледа докладваното от съдията К. Ю.
ч. гр. д. № 6387/2014 година, за да се произнесе взе пред вид следното:
Производство по чл. 274, ал. 2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] чрез пълномощник адв. В. П. против определение № 526 от 25.09.2014г. по ч. гр. дело № 1091/2014г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о., с което е оставено без уважение искане на жалбоподателя по молба вх. № 6545/15.07.2014г. за освобождаване внесената на 12.02.2014г. държавна такса в размер на 185,83 лв. за разглеждане на частна касационна жалба с вх. № 144224 от 16.12.2013г.
Жалбоподателят моли да се отмени обжалваното определение по съображения изложени в частната жалба.
Върховният касационен съд, състав на трето г. о., разгледа частната жалба и провери определението, чиято отмяна се иска.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение съдът се е позовал на разпоредбата на чл. 4б ЗДТ, съгласно която, на връщане подлежат само недължимо платените държавни такси – таксите, по които не е образувано производство, надвнесените такси и таксите, които са събрани въпреки, че страната е освободена от заплащането им. Прието е, че жалбоподателят е внесъл държавната такса за разглеждане на подадена от него частна касационна жалба, която с определение от 20.06.2014г. по ч. гр. дело № 1091/2014г., Върховният касационен съд оставил без разглеждане на основание т. 8 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС, при което съдът е намерил, че случаят не попада в някоя от хипотезите на чл. 4б ЗДТ.
Определението е правилно.
Съгласно чл. 1, ал. 1 от Закона за държавните такси, органите на съдебната власт събират държавни такси в размери определени с тарифи, одобрени от Министерския съвет, а съгласно чл. 4, б. „а” от същият закон – държавни такси се заплащат за искови молби, за граждански искове по наказателни дела, по насрещни искове, по искове за бракоразводи, жалби, молби за отмяна, молби за осиновяване, за регистрация за сдружения и фондации, по наказателни дела от частен характер и за други услуги давани от съдилищата, като таксата се заплаща при предявяване на искането за извършване на действието и/или при издаване на документа, за който се заплаща такса (чл. 3 ЗДТ).
С обжалваното определение съдът се е позовал на чл. 4б ЗДТ, според който недължимо платени такси се връщат по искане на заинтересовата страна. Внесената от жалбоподателя държавна такса по частната му касационна жалба, оставена без разглеждане с акт на ВКС, не е недължимо платена, тъй като законодателят не е поставил заплащането на таксата в зависимост от изхода на делото. Правосъдната дейност е една услуга, която получава нуждаещият се, и тази услуга не е безплатна. Законът за държавните такси предвижда да се заплаща държавна такса срещу защитата, която се търси и тя се заплаща при подаването на иска, жалбата, молбата за отмяна, като условие за редовност и подлежи на връщане само в предвидените от закона случаи, между които случаят на жалбоподателя не попада.
Предвид изложеното обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на трето г. о.
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение № 526 от 25.09.2014г. по ч. гр. дело № 1091/2014г. на Върховен касационен съд, четвърто г. о.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ
ЧЛЕНОВЕ