3
определение по гр.д.№ 655 от 2012 г. на ВКС на РБ, ГК, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр.София, 08.10.2012 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 655 от 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280, ал.1 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на В. Х. П.-С. срещу решение № 1070 от 30.05.2012 г. по в.гр.д.№ 977 от 2012 г. на Варненския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 543 от 17.02.2012 г. по гр.д.№ 14424 от 2009 г. на Варненския районен съд за отхвърляне на предявения от В. Х. П.-С. срещу А. Д. К. иск с правно основание чл.108 от ЗС за признаване на собствеността и предаване на владението върху недвижим имот с площ от 2 199 кв.м., находящ се в [населено място], СО „К.”, представляващ УПИ II-1 от кв.1 по ПУП-ПРЗ на [населено място], одобрен с решение № 2483-5 от 19/26.10.2005 г. на Общински съвет- В..
В касационната жалба се правят оплаквания за неправилност на решението поради нарушения на материалния и процесуалния закони и необоснованост- касационни основания по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване се сочат чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК. Касаторката твърди, че решението противоречи на посочена от нея задължителна и незадължителна практика на ВКС /ППВС № 7 от 27.12.1965 г., Тълкувателно решение № 1 от 17.07.2001 г. на ОСГК на ВКС, решение № 15 от 06.02.2012 г. по гр.д.№ 311 от 2011 г. на ВКС, Второ г.о., решение № 1985 от 17.10.2005 г. по гр.д.№ 1075 от 2005 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1041 от 01.07.1999 г. по гр.д.№ 340 от 1999 г. на ВКС, П. г.о./ по въпроса за начина, по който се извършва преценката на събраните по делото доказателства и по-специално задължението на съда да обсъди писмените и гласни доказателства и да изложи съображенията си затова, както и да прецени всички доказателства в тяхната съвкупност.
В писмен отговор от 10.08.2012 г. ответникът по касационната жалба А. Д. К. оспорва същата като недопустима и неоснователна. Претендира за разноски.
Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия, по допустимостта на касационното обжалване счита следното: С обжалваното решение въззивният съд е приел, че предявеният иск с правно основание чл.108 от ЗС следва да се отхвърли, тъй като ищцата не е доказала правото си на собственост върху описания в исковата молба имот. Действително, същата е представила нотариален акт по обстоятелствена проверка от 1965 г. за притежаван от нейните наследодатели имот, но от събраните по делото доказателства /писмени, гласни и експертизи/ не се установило идентичност между имота по този нотариален акт и имота, описан в исковата молба. Прието е също така за доказано възражението на ответника А. К. за придобиване на имота на основание давностно владение, осъществявано непрекъснато в период повече от 10 години- от 1991 г. /след изменението на ЗСГ/отм.// до 2009 г., когато срещу К. е бил предявен иск за собственост.
За да може да се допусне касационно обжалване на горепосоченото решение, е необходимо касаторката да се е позовала и да е доказала наличието, както на общото, така и на някое от специалните основания за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК /да е изложила ясна и точна формулировка на правния въпрос от значение за изхода на конкретното дело по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК и да е посочила на коя практика на ВКС или други съдилища в страната противоречи обжалваното решение или защо произнасянето на ВКС по поставения правен въпрос би било от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото по смисъла на това понятие, разяснен в т.4 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. по т.гр.д.№ 1 от 2009 г. на ОСТГК на ВКС/. Както е прието в т.1 от горепосоченото тълкувателно решение, непосочването на правен въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК е самостоятелно основание за недопускане на касационното обжалване, а ВКС няма право служебно да се произнася по правни въпроси, които не са посочени от касаторите, с изключение на въпросите касаещи нищожността и недопустимостта на съдебното решение.
В настоящия случай, липсва противоречие между представената съдебна практика и обжалваното решение по единствения посочен от касаторката в изложението й по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК правен въпрос: дали съдът е длъжен да обсъди всички представени и приети по делото писмените и гласни доказателства и да ги прецени в тяхната съвкупност. Както в съдебната практика, така и в обжалваното решение по същество е прието, че съдът има такова задължение. На практика в обжалваното решение Варненският окръжен съд е обсъдил всички събрани по делото доказателства и е изложил съображения защо кредитира едни от тях, а не кредитира други. Доколко тези негови изводи са правилни е въпрос, касаещ правилността на решението- въпрос, по който обаче ВКС не е компетентен да се произнася в настоящото производство по чл.288 от ГПК.
С оглед на гореизложено касационното обжалване на решението на Варненския окръжен съд не следва да се допуска.
Предвид изхода на спора и на основание чл.78 от ГПК касаторката дължи и следва да бъде осъдена да заплати на ответника по жалбата разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 1 500 лв.
Воден от горното, Върховният касационен съд, състав на Първо отделение на Гражданска колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1070 от 30.05.2012 г. по в.гр.д.№ 977 от 2012 г. на Варненския окръжен съд.
ОСЪЖДА В. Х. П.-С.- ЕГН [ЕГН] от [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на А. Д. К.- ЕГН [ЕГН] от [населено място], [улица], вх.3, ет.1, ап.34 на основание чл.78 от ГПК сумата 1 500 лв. /хиляда и петстотин лева/.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.