О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 799
гр.София, 19.08.2009 година
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ гражданско отделение в закрито заседание на тридесети юли две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
изслуша докладваното от
председателя (съдията) ЕЛСА ТАШЕВА
гражданско дело под № 517/2009 година
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационната жалба на Р. С. Н., М. С. М. , К. С. С. и Т. С. Н. , всички със съдебен адрес гр. Р., против решение № 414/07.01.2009 год. по гр.дело № 1038/2007 год. на П. окръжен съд, с което е отхвърлен ревандикационния им иск.
Касаторите се позовават на основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, защото съдът се бил произнесъл по съществения материалноправен въпрос за нищожността на договора за доброволна делба, в противоречие с практиката на ВКС, според която придобивна давност може да се осъществи и когато владението е получено, въз основа на нищожен договор. В подкрепа на твърдението си цитират практика на ВС, изразена в решение № 1843/10.05.1983 год. по гр. д. № 298/1983 год. на І-во г.о. ВС.
Касационният съд счита, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК по следните съображения: за да приеме, че в полза на ищците не е изтекла изискуемата се от материалноправната норма на чл. 79, ал. 1 ЗС десетгодишна придобивна давност, въззивният съд е обсъдил нищожността на договора за доброволна делба, с дата 21.06.2000 год., защото се касае до земеделски имот, чието възстановяване следва да се извърши по реда и условията на ЗСПЗЗ, което не е направено от ищците-касатори в настоящето производство. Обсъден е като неоснователен и недоказан довода им за изтекла в тяхна полза придобивна давност, прилагайки разпоредбата на чл. 10, ал. 13 ЗСПЗЗ и позовавайки се на ЗИД на ЗВСОНИ от м. ноември 1997 год., от който момент упражняването на фактическа власт върху такива имоти започва да се зачита. До предявяването на иска по чл. 108 ЗС срещу ответниците, на 28.11.2005 год. въззивният съд е констатирал недостатъчен срок, по-малък от десетгодишно непрекъснато и необезпокоявано владение върху процесния имот, което обстоятелство е обосновало извод за отсъствие на основната предпоставка за ревандикиране на имота-ищецът да е доказал, с допустимите от закона средства правото си на собственост върху него.
В същият смисъл е и цитираното от касаторите решение № 1* по гр. д. № 298/1983 год. на І-во г.о. ВС, със становището, че придобивна давност може да се осъществи и когато владението е получено, въз основа на нищожен договор, но ако за това е изтекъл изискуемия се десетгодишен давностен срок, по чл. 79, ал. 1 ЗС.
Водим от горното и след констатациите, че въззивното решение е съобразено с постоянната съдебна практика на касационния съд по произнасянето на съществения материалноправен въпрос и по-конкретно и с цитираното от касаторите решение № 1* по гр. д. № 298/1983 год., ВКС на РБ, ІІ-ро г.о. счита, че не следва да се допусне касационно обжалване, поради отсъствие на предпоставките за това, в чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, затова
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на въззивно решение № 414/07.01.2009 год. по гр.дело № 1038/2007 год. на П. окръжен съд, по въззивната жалба на Р. С. Н., М. С. М. , К. С. С. и Т. С. Н. , със съдебен адрес гр. Р., с вх. № 953/13.02.2009 год.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
АД