О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 11.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ………………………………..……….. и с участието на прокурора …………………………………………., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков т. д. № 1690 по описа за 2017 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба с вх. № 5268/30.V..2017 г. на К. Б. К. от [населено място], община [населено място], област М., подадена чрез нейния процесуален представител по пълномощие от САК против онази част от решение № 2186 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 21.ХІ.2016 г., постановено по гр. д. № 3354/2016 г., с която е бил отхвърлен прекият й осъдителен иск срещу ответното [фирма]-София за сумата над 3 000 лв. и ведно със следващата се законна лихва от 1.ХІ.2014 г. до присъдената от първостепенния съд сума в размер на 25 000 лв., ведно със следващата се върху нея законна лихва от същата дата /на настъпване на процесното ПТП/.
Оплакванията на касаторката К. са за необоснованост и постановяване на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част както в нарушение на материалния закон /чл. 51, ал. 2 и чл. 52 ЗЗД/, така и при допуснати от състава на САС съществени нарушения на процесуални правила, но също и на постоянната съдебна практика. Поради това тя претендира частичното му касиране и постановяване на съдебен акт по съществото на спора от настоящата инстанция, с който прекият й иск с правно основание по чл. 226, ал. 1 КЗ (отм.) да бъдел уважен за сума в размер на 25 000 лв. /двадесет и пет хиляди лева/, ведно със законната лихва върху тази главница, считано от настъпване на процесното вредоносно събитие /1.ХІ.2014 г./ и до окончателното й изплащане, както и да се присъди на пълномощника й от САК адвокатско възнаграждение на основание чл. 38 от Закона за адвокатурата за всички съдебни инстанции.
В изложение по чл. 284, ал. 3 ГПК към жалбата подателката й К. Б. К. обосновава приложно поле на касационното обжалване единствено с наличието на предпоставката по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваната отхвърлителна част от решението си САС се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС, обективирана в ППВС № 4/23.ХІІ.1968 г., както и в пет, постановени по реда на чл. 290 ГПК, решения на състави от ІІ-ро т.о. на ВКС по следните два материалноправни въпроса:
1./ „Даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди от непозволено увреждане противоречи ли на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното Постановление № 4 от 232-12.1968 г. на Пленума на ВС?”
2./ „Обстоятелството, че избраната от виновния водач превишена скорост на движение на процесния автомобил, а не липсата на поставен предпазен колан, е причината за настъпване на ПТП и получаване телесните увреждания на ищцата, обосновава ли правен извод за наличие на съпричиняване във вредоносния резултат, което да обуслови намаляване на дължимото на пострадалата застрахователно обезщетение за причинените й вреди?”
По реда на чл. 287, ал. 1 ГПК ответното по касация [фирма]-София писмено е възразило чрез своя юрисконсулт /Р. Р. П./ както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на развитите в жалбата на К. оплаквания за неправилност на въззивното решение в атакуваната негова отхвърлителна част, претендирайки за потвърждаването му.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред САС, касационната жалба на К. Б. К. от [населено място], община [населено място], област М., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационния контрол, са следните:
За да отмени първоинстанционното решение и да отхвърли прекия иск на настоящата касаторка срещу застрахователя [фирма] за обезщетяване на понесени от нея неимуществени вреди от процесното ПТП за разликата над присъдената й сума от 3 000 лв. и до претендирания сега размер от 25 000 лв., въззивната инстанция е приела, че К. е пътувала без поставен предпазен колан „като пети пътник на задната седалка на автомобила, при допустими три места, седнала в скута на друг пътник”, както и че щом именно това нейно поведение „основно е довело до получените от нея травми, причинени й вследствие свободното движение на тялото й” в купето на леката кола при удара й в крайпътно дърво, то съпричиняването на вредоносния резултат следвало да се отчете при неин принос за настъпването му, възлизащ на 70%. На това основание дължимото й обезщетение за неимуществени вреди, първоначално определено от въззивния съд на 10 000 лв., било намалено на 3 000 лв. /три хиляди лева/.
Съгласно т. 1 от задължителните за съдилищата в Републиката постановки на тълкувателно решение № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г., правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е този, който е бил включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по това дело. Последователно разграничено е в мотивите към тази точка на тълкувателното решение, че релевантният въпрос (бил той материално- и/или процесуалноправен) трябва да е от значение за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на решението, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. На плоскостта на така проведеното от ОСГТК на ВКС разграничение ще следва да се констатира, че нито един от двата формулирани от касаторката правни въпроса не е бил предмет на произнасянето на въззивния съд с атакуваната отхвърлителна част от решението, защото не би могъл да е включен в предмета на спора. В заключение, погрешното отъждествяване от К. на касационните отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, от една страна, с основания за допустимост на касационния контрол – от друга, обективно не е годно да обоснове приложно поле на последния.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2186 на Софийския апелативен съд, ГК, 10-и с-в, от 21.ХІ.2016 г., постановено по гр. дело № 3354/2016 г. В АТАКУВАНАТА НЕГОВА ОТХВЪРЛИТЕЛНА ЧАСТ.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2