О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
[населено място], 12.01.2012 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на първи декември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. №284/2011 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК и е образувано по касационна жалба на В. Р. Д. в качеството му на синдик на ЗК [фирма] – в несъстоятелност срещу решение № 525/3.12.2010г. по гр.дело №128/2010г. на Софийския апелативен съд. Искането е за отмяна на решението като неправилно, поради противоречието му с материалния закон. Позовава се на критериите за селектиране на касационните жалби по чл.280, ал.1, т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответниците по касационната жалба ЗК [фирма] в несъстоятелност, чрез изпълнителния си директор С. К. и [фирма] не изразяват становище по допустимостта на касационното обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК при спазване на изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК.
Според чл.280, ал.1 ГПК подлежат на касационно обжалване решенията на въззивните съдилища, в които съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, който е решен в противоречие с практиката на ВКС, решаван противоречиво от съдилищата, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
С обжалваното въззивно решение е оставено в сила решението на СГС от 14.12.2009г., постановено по т.дело № 90/2008г., с което са отхвърлени, предявените от синдика на дружеството в несъстоятелност на ЗК [фирма] искове срещу дружеството в несъстоятелност и [фирма] – София за обявяване за нищожен по отношение на кредиторите на несъстоятелността на договор за цесия от 25.07.2005г. между двете дружества ответници, предявен на основание чл.646, ал.2, т.1 и ал.2, т.4 и чл. 647, т.7 ТЗ. За да счете за неоснователни исковете по чл.646, ал.2, т.1 и чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, Софийският апелативен съд е приел, че в хода на производството по делото не е представен договора за цесия от 25.07.2005г., по силата на който ЗК [фирма] е прехвърлил в полза на [фирма] вземането си към ЗД [фирма] в размер на 43 353.34 лв., въпреки разпореждането на съда по чл.152 ГПК отм. до ответника [фирма]. С оглед на това обстоятелство съдът е приел, че независимо от неформалния характер на договора за цесия, неговото сключване подлежи на доказване с допустимите от закона средства, предвид забраната на чл.133 ГПК отм., поради което писмената й форма се явява необходимо условие за установяване наличието й. Тъй като договорът за цесия не е представен, изводите за неговото сключване се основават на останалите приети по делото доказателства, оспорени от ищеца по реда на чл.154 ГПК отм. САС е споделил изводите на първоинстанционния съд, че доказателствата по делото не обосновават наличието на съгласие за сключване на договор за цесия от 25.07.2005г. при посочените в него условия, доколкото липсва съвпадане на волеизявленията на страните досежно неговите главни клаузи, вкл. и тази относима към възмездния характер на прехвърлянето, за което се твърди намаляване на задължението на ЗК [фирма], представляващо изпълнение на парично задължение, което обуславя нейната нищожност по чл.26, ал.1 ЗЗД. Като второ основание за нищожност да договора за цесия, САС е посочил липсата на предмет на договора, предвид оспорената истинност на представения от ответника договор за финансова помощ от 16.10.2002г. за сумата от 1 100 000 лв. От този факт е изведен извод за неустановеност на задължение на ЗК [фирма], възникнало по договор за финансова помощ от 16.10.2002г. , което да е основание за прехвърляне на вземането на последното в изпълнение на негово задължение. Доколкото сделката е нищожна на основание чл.26, ал.2 ЗЗД и съдът е задължен да се произнесе по предмета на спора, с който е сезиран, САС приел за неоснователни исковете за обявяване относителната недействителност на процесната сделка на основание чл. 646, ал.2, т.1 и чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ.
В Изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК синдикът на дружеството в несъстоятелност ЗК [фирма] развива съображения, че в това си качество няма активната процесуална легитимация да предяви иск по чл.26 ЗЗД за обявяване на нищожността на договора за цесия, а разполага единствено с легитимацията да предяви исковете за попълване на масата на несъстоятелността по чл.646 и 647 ТЗ. Формулира процесуалния въпрос: разполага ли синдикът с активната легитимация да предяви иск по чл.26 ЗЗД при допълнителните предпоставки на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК, като поддържа, че спорът е разрешаван противоречиво от съдилищата.
Предвид мотивите в обжалваното решение за отхвърляне на обективно и субективно съединените искове, касаторът не формира въпрос по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, както изисква законът и в какъвто смисъл са разясненията в т.1 на ТР №1/2010г. на ОСГТК на ВКС, който да е обусловил решаващите изводи на съда за изхода от делото. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Произнасянето на съда по действително съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение, представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос, изведено в чл. 280, ал. 1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване. В случая предметът на спора е очертан от ищеца в исковата молба, а именно за обявяване за относително недействителна цесията от 25.07.2005г. между ЗК [фирма] и [фирма] при наличието на посочените в закона предпоставки – извършено след началната дата на неплатежоспособността, съответно свръхзадължеността на парично задължение, независимо от начина на изпълнението и на възмездна сделка с имущество от масата на несъстоятелността, при която даденото значително надхвърля по стойност полученото. В изпълнение на задължението си по чл.2, ал.1 ГПК отм.
съдът се е произнесъл в рамките на предявените искове, които са отхвърлени поради липсата на фактическите състави на чл.646, ал.2, т.1 и т.4 ТЗ за обявяване относителната недействителност на цесията спрямо кредиторите на несъстоятелността, т.е. поради недоказаност на материалноправните предпоставки за тяхното уважаване. Поради това и формулираният процесуален въпрос не е обуславящ решаващите изводи на съда за отхвърляне на предявените искове. Отсъствието на основната предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание да се откаже допускането на въззивното решение до касационно обжалване. Независимо от това, следва да се посочи, че от представените невлезли в сила съдебни актове, по предявени от синдика на ЗК [фирма] искове, със страни дружеството по несъстоятелност и други търговци, се установява, че действително по едни от делата исковете по чл.646, ал.2, т.1 и т.4 ТЗ са уважени, а по други са отхвърлени, но не поради наличието или отсъствие на активна процесуална легитимация на синдика да ги предяви, а с оглед на това дали са или не са доказани материалните предпоставки за тяхното уважаване. Т.е. съдебните решения не само не представляват съдебна практика по чл.280, ал.1, т.2 ГПК и т.3 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС, но дадените в тях разрешения по правните въпроси са неотносима за формулирания процесуален въпрос.
Не е налице предпоставката по чл.280, ал.1, т.3 ГПК по поставения от касатора процесуален въпрос. За активната процесуалната легитимация на синдика по специалните искове по ТЗ и за исковете по чл.26 ЗЗД има съдебна практика, напр. представеното от касатора решение № 692 по т.дело № 300/2006г. на ВКС, ТК, І т.о. Не са изложени никакви доводи за необходимостта от нейната промяна.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №525/3.12.2010г., постановено по в.гр.дело № 128/2010г. на Софийския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: