О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София 13.01.2016 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на шести януари и през две хиляди шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ : МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от съдията Костова ч.т.д. № 2242 по описа за 2015г. и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производство по чл.274, ал.2, изр.2-ро връзка с ал.1, т.2 от ГПК.
Образувано по частна жалба на ЗК „Д. 96” със седалище и адрес на управление [населено място], Пловдивска област срещу определение №327 от 27.05.2015г., постановено по в.гр.д. № 77/2015г. на Пловдивския апелативен съд. Според жалбоподателят апелативеният съд неправилно е присъдил разноски в полза на ищеца по делото след като кооперацията не е страна в първоинстанционното производство и на това основание е прекратено въззивното производство по нейна жалба. Изразява становище, че доказателствата за направени разноски от ищеца не са докладвани от съда в проведеното на 27.04.2015г. съдебно заседание и документите не са приети като писмени доказателства. Според частния жалбоподател, в противоречие с материалния закон и т.3 на ТР №6/2013г. е изводът на Пловдивския апелативен съд, че претендираното от ищеца адвокатско възнаграждение не е прекомерно. Искането е за отмяна на определението като неправилно, а при условията на евентуалност да се намали присъденото на СД „АТ К. К., К., Ч., тинчева и Сие” адвокатско възнаграждение.
Постъпил е по делото писмен отговор от [фирма], представлявано от Г. К. с молба частната жалба да се остави без уважение.
СД „АТ К. К., К., Ч., Т. и Сие” не представя отговор на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 от ГПК, от страна, имаща право на такава, срещу определение по чл.248, ал.1 ГПК, което подлежи на касационен контрол.
С обжалваното определение Пловдивския апелативен съд е допълнил определение №260/27.04.2015г. постановено по в.гр.д. № 77/2015г. и е осъдил ЗК „Д. 96” да заплати на СД „АТ К. К., К., Ч., Т. и Сие” направени във въззивното производство разноски – адвокатско възнаграждение в размер на 8000 лв. Съдът е приел, че до влизане в сила на определението за връщане на въззивната жалба, ЗК е страна във въззивното производство и на осн. чл.78 ГПК дължи заплащане на направените от другата страна разноски, след като въззивното производство е образувано по нейна жалба. За неоснователно е преценено възражението за намаляване на адвокатското възнаграждение поради прекомерност, след като то е определено в рамките на предвиденото в параграф 2 на ДР на Наредба №1 от 2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, което в случая не е налице.
Жалбата е частично основателна.
Правото на разноски е признато от закона имуществено право за възмездяване на страната за разноските по извършените процесуалните действия и за защита по иницииран срещу нея съдебен процес. В случаите, когато образуваното срещу нея производство е прекратено, законодателят й дава право да иска да бъде възмездена от ищеца, без да конкретизира основанието за прекратяване на производството – чл.78, ал.4 ГПК. В случая въззивното производство е образувано по жалба на ЗК „Д. 96”. С определение №260/27.04.2015г. въззивната жалба е върната като недопустима и е прекратено производството по делото, поради липсата на право на.жалба на ЗК срещу решение № 1953/18.11.2014г. постановено по гр.д. № 2746/2014г. на Пловдивския окръжен съд.
С факта на прекратяване на въззивното производство, страната която е направила разноски има право на присъждането им, ако е представила доказателства. С отговора на въззивната жалба СД „АТ К. К., К., Ч., Т. и Сие” е направило искане по чл.81 ГПК за присъждане на направените в това производство разноски, представени са също доказателства, че е заплатено адв. възнаграждение по договор за правна защита и съдействие от 24.01.2015г. в размер на 8000 лв. и списък на разноските за същата сума.
Съгласно чл. 78, ал.5 ГПК страната, която дължи разноски, може да иска намаляването на размера на адвокатското възнаграждение, ако същото е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото. Съдът може да присъди по-нисък размер на разноските / адвокатско възнаграждение/, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл.36 Закона за адвокатурата.
В случая цената на иска е определена на 177 947.35 лв. на основание чл.70, ал.1 ГПК с разпореждане на ПОС от 11.09.2014г. и при прилагането на чл. 7, ал.2, т.4 от Наредба №1 от 2004г. възнаграждението за процесуално представителство е 5868.42 лв. Неприложима разпоредбата на чл.9, ал.1 от Наредбата, доколкото процесуалния представител на СД е участвал в насрочените от съда открити съдебни заседания.
Съгласно т.3 на ТР № 6/2013г. на ОСГТК на ВКС ,при намаляване на подлежащото на присъждане адвокатско възнаграждение поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в параграф 2 от Наредба №1 от 2004г. ограничение и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер. Доколкото, обаче, сезиран с искане по чл. 78, ал. 5 ГПК съдът е длъжен да съобрази съотношението на цената на адвокатската защита спрямо фактическата и правна сложност на спора, каквато преценка не е направена от въззивния съд в обжалваното определение. Договарянето на двукратно по размер спрямо минимално дължимото възнаграждение не съставлява самостоятелно основание за намаляване/или да се откаже намаляване на адвокатското възнаграждение, съгласно чл. 78, ал. 5 ГПК. Настоящият състав намира, че с оглед фактическата и правна сложност на спора, въведен с въззивната жалба, уговореното и заплатено адв. възнаграждение, се явява прекомерно. Въззиваемото дружество е оспорило допустимостта на въззивната жалба на ЗК, довод уважен от въззивния съд. Поради прекратяване на въззивното производство, не се е стигнало да обсъждане на наведените в жалбата доводи за правилността на обжалваното първоинстанционно решение. Производството е приключило на практика в едно съдебно заседание / първото е било отложено от съда/. Доколкото е преценявана допустимостта на въззивното обжалване, настоящият състав намира, че производство пред въззивния съд не се отличава с фактическа и правна сложност, поради което договореното и заплатено адв. възнаграждение се явява прекомерна. Същото ще следва да бъде намалено на 6000 лв.
Настоящият състав не обсъжда доводите на [фирма] в отговора на частната жалба, тъй като разноски са присъдени на другата страна по делото СД „АТ К. К., К., Ч., Т. и Сие”
Водим от изложеното ВКС, Търговско отделение, първо отделение в настоящия си състав
О П Р Е Д Е Л И :
ОТМЕНЯ определение № 327/27.05.2015 г., постановено по в.гр.д.№77/2015 г. на Пловдивския апелативен съд, първи гр. състав, с което е допълнено определение №260/27.04.2015г., постановено по делото в частта относно разноските и с което З. кооперация „Д. 96” е осъдена да заплати на СД „АТ К. К., К., Ч., Т. и Сие” направените пред въззивния съд разноски за сумата над 6000 лв. до 8000 лв. адвокатско възнаграждение.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: