2
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 8
София, 13.01.2017 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 5405/2016 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
С определение № 597/19.01.2016 г. по гр. д. № 8927/2014 г. Пловдивският районен съд оставил без уважение искането на ответника по иск по чл. 124, ал. 1 ГПК [фирма] [населено място] за конституиране на нови ответници в процеса в качеството им на задължителни необходими другари по делото.
С определение № 758/06.04.2016 г. по в. ч. гр. д. № 599/2016 г. Пловдивският окръжен съд оставил без разглеждане частната жалба срещу горното определение като недопустима. Изложил съображения, че атакуваният съдебен акт не е от категорията на предвидените в чл. 274, ал. 1, т. 1 ГПК, преграждащи по-нататъшното развитие на делото, респективно не е случай, изрично посочен в закона по смисъла на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, и като такъв не подлежи на обжалване. Позоваването на т. 6 от ТР № 1/2013 г. на ОСГТК на ВКС касателно необходимото другарство, и приложението на чл. 220 ГПК касателно допускане на трето лице до участие в процеса, са приети за неотносими към допустимостта на разглежданата частна жалба.
Подадената срещу това определение частна жалба е оставена без уважение с определение № 351/23.06.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Пловдивския апелативен съд.
[фирма] [населено място] е подало частна касационна жалба срещу определението на апелативния съд, но тя е оставена без разглеждане с определение № 466/13.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3880/2016 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о. Съставът на ВКС приел, че след произнасянето по частната жалба срещу въззивното определение, преграждащо по-нататъшното развитие на производството, актът на апелативния съд не подлежи на обжалване с частна касационна жалба, тъй като в хипотезите на чл. 274, ал. 3 ГПК не е предвиден ред за триинстанционен контрол върху постановените за пръв път от въззивните съдилища определения по чл. 274, ал. 1 ГПК. Правилото на чл. 274, ал. 2 ГПК се прилага от 07.07.2015 г. съобразно Закона за изменение и допълнение на ГПК /Обн., ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г./, а частната жалба е подадена след това и не подлежи на разглеждане от касационната инстанция.
Обжалваното определение е правилно и ще бъде потвърдено.
Съобразно изменението на чл. 274, ал. 2 ГПК /ДВ, бр. 50 от 03.07.2015 г., в сила от 07.07.2015 г./ при определяне на компетентния по-горен съд по частна жалба срещу акт, с който окръжният съд се е произнесъл за първи път, но в качеството си на въззивна по материалноправния спор инстанция, е приложим чл. 274, ал. 2, изр. 1, предл. 2-ро ГПК. Според него определенията, постановени от окръжен съд като въззивна инстанция, подлежат на обжалване пред съответния апелативен съд. За определенията от тази категория законът, след изменението му, не предвижда възможност за касационно обжалване, както е приел и предходният състав на ВКС. С постановяване на определение № 351/23.06.2016 г. по ч. гр. д. № 357/2016 г. на Пловдивския апелативен съд инстанционният контрол е изчерпан, поради което частната касационна жалба срещу този съдебен акт е недопустима и правилно е оставена без разглеждане, а образуваното по нея производство е прекратено.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 466/13.10.2016 г. по ч. гр. д. № 3880/2016 г. на ВКС на РБ, ІV-то г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: