2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 16.01.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Маргарита Соколова
Членове:Гълъбина Генчева
Геника Михайлова
като изслуша докладваното от съдията Соколова гр. д. № 53506/2015 г. /№ 3506/2015 г. по описа на ІІ-ро т. о./, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 248, ал. 1 ГПК.
Постъпила е молба вх. № 10806/03.11.2016 г. от МБАЛ [фирма] [населено място], чрез адв. С. Н., с искане за изменение на постановеното по делото определение № 464 от 03.10.2016 г., с което по касационната жалба на дружеството – молител не е допуснато касационно обжалване на решение № 1452 от 03.07.2015 г. по т. д. № 1437/2015 г. на Софийския апелативен съд и същото е осъдено да заплати на Р. [населено място] сумата 1 867.20 лв. разноски за юрисконсултско възнаграждение за производството пред касационната инстанция.
Молбата е основана на възражение за прекомерност, като се твърди, че съдът не е съобразил предвидения в Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения размер, съответно иска се изменение на постановеното определение в частта за разноските чрез намаляване на сумата, за която е осъдена страната, до минималния нормативно определен размер.
Р. [населено място] в срока по чл. 248, ал. 2 ГПК не е депозирала писмено становище.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като прецени данните по делото, намира, че искането за изменение на определението в частта за разноските е допустимо като изхождащо от надлежна страна и подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1, предл. 2-ро ГПК, броен от датата на постановяне на определението като необжалваемо. Допустимо е и възражението за прекомерност по чл. 78, ал. 5 ГПК, на което се основава искането по чл. 248, ал. 1 ГПК, предвид вида и фазата на касационното производство, в което е постановено определението /в закрито заседание, без двустранна размяна на книжата, в частност – на отговора по касационната жалба/, и в което страната не е имала обективно възможност да възрази за прекомерност.
По съществото на молбата съставът на ВКС, I-во г. о., намира, че същата е неоснователна и следва да се остави без уважение, като съображенията за това са следните:
С отговорите на касационната жалба от 22.10.2015 г. и 27.11.2015 г., вторият приподписан от гл. юрк. М. П. – И., Р. [населено място] е поискала присъждане на разноски за всяка една от трите съдебни инстанции. Предвид изхода на делото пред касационнната инстанция, с който въззивното решение не е допуснато до касационно обжалване, съставът на ВКС е приел, че ответникът по жалбата има право на разноски и съобразно практиката на касационния съд, според която разноските за юрисконсултско възнаграждение се присъждат в размера на минималното адвокатско възнагржадение по Наредба № 1/2004 г., ги е присъдил на правоимащата страна в този минимален размер, възлизащ за конкретния случай на 1 867.20 лв.
Съгласно чл. 9, ал. 3 от Наредба № 1/2004 г. /в приложимата редакция съгласно публикацията в ДВ, бр. 28/2014 г., предвид материалноправния характер на разпоредбата и времето на възникване на вземането за разноски за юрисконсултско възнаграждение/ минималното адвокатско възнаграждение за изготвяне на отговор по касационна жалба с основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК без явяване в съдебно заседание, е в размер 75 % от възнаграждението по чл. 7 или 8, но не по-малко от 500 лв. „Не по-малко от 500 лв.“ следва да се тълкува в смисъл, че когато 75 % от възнаграждението, определено по реда на чл. 7 или чл. 8 е под 500 лв., съдът присъжда 500 лв. За настоящия случай, предвид цената на предявения иск по чл. 55 ЗЗД от 65 320 лв., приложима е разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 г. /редакция по ДВ, бр. 28/2014 г./, съгласно която за процесуално представителство, защита и съдействие по дела с определен интерес, възнаграждението при интерес над 10 000 лв. е 830 лв. + 3 % за горницата над 10 000 лв. Изразено в цифри, минималното възнаграждение за случая представлява 75 % от 2 489.60 лв. /сбора от 830 лв. и 3 % върху 55 320 лв. като горница над 10 000 лв. до пълния размер на иска от 65 320 лв./, или пресметнато, е 1 867.20 лв., колкото е и присъдено с определение № 464 от 03.10.2016 г. по гр. д. № 53506/2015 г. на ВКС, I-во г. о., чието изменение в частта за разноските се иска.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на МБАЛ [фирма] [населено място] за изменение на определение № 464 от 03.10.2016 г. по гр. д. № 53506/2015 г. на ВКС на РБ, I-во г. о., в частта за разноските.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: