Определение по ч. гр.д. на ВКС , І-во гражданско отделение стр.2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 16.01.2020 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на 13.01.2020 година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Бранислава Павлова
ЧЛЕНОВЕ: Теодора Гроздева
Владимир Йорданов
разгледа докладваното от съдия Йорданов
ч. гр. дело № 4933 /2019 г.
Производство по чл.274,ал.3 ГПК.
Образувано е по частна жалба на Й. З. Т. и Н. К. Т. срещу определение № 19349 от 14.08.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 7163 /2019 г. на Софийски градски съд, т.о., с което е потвърдено определение от 18.03.2019 г. по гр.д. № 15906 /2017 г., с което съдът е прекратил производството по делото на основание чл.130 ГПК
Въззивният съд е приел, че е предявен положителен установителен иск за вещно право на ползване, какъвто според разпоредбата на чл.124,ал.1 ГПК може да бъде предявен само ако ищецът има правен интерес от това, а при липса на правен интерес такъв иск е недопустим.
При установителен иск за собственост или друго вещно право ще е налице правен интерес, когато конкретното засягане на правната сфера на ищеца изисква защита чрез установяване на правото със сила на пресъдено нещо, както и при спор за обема на притежаваните права върху имотите, какъвто в случая няма, поради което правен интерес от предявяване на иска липсва.
Независимо, че с обявление по изпълнително дело процесните имоти (апартамент и гараж) са изнесени на публична продан, а по отношение на един от тях – гараж е обявен купувач, то тези принудителни действия са насочени към смяна на собствеността, по отношение на която ищците нямат претенция. Изнасянето на имотите на публична продан, включително и постановление за възлагане не засягат правата на ищците, тъй като правото на ползване не се погасява с извършване на публична продан, обявяване на купувач или влизане в сила на постановлението за възлагане. С изнасянето на публична продан не се засягат действително придобитите от третите лица ограничени вещни права, придобити от тях преди датата на възбраната и тези преди вписването на първата ипотека. това следва по аргумент от разпоредбите на чл.175 и чл.176 ЗЗД ГПК. Правото на ползване следва имота, не се погасява при прехвърлянето на собствеността и е противопоставимо на всеки следващ собственик, в който смисъл е и установената и непротиворечива съдебна практика. От това следва, че евентуалният купувач от публичната продан ще придобие собствеността обременена с учреденото в полза на частните жалбоподатели пожизнено право на ползване върху процесните имоти.
От твърденията на частните жалбоподатели и от представените доказателства не се установява и те да са лишени от фактическата власт върху имота, нито правото им на ползване да е затруднено или застрашено и не е налице спор за правото на собственост върху имотите, поради което обжалваното определение е законосъобразно.
По наличието на основания за допускане на касационно обжалване настоящият състав намира следното:
Частните жалбоподатели извеждат следните процесуалноправни въпроси, за които твърдят, че имат значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото – основание по чл.280,ал.1,т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване:
Дали е налице правен интерес от водене на установителен иск за приемане за установено наличието на право на ползване върху недвижим имот, за който е образувано изпълнително дело и срещу който е извършена публична продан и насрочен въвод във владение на приобретателя по публичната продан?
Дали насрочена публична продан и въвод във владение нарушават правото на ползване на евентуални ползватели на този имот?
Първият въпрос е непълен, в него не е посочено срещу кого е насочен искът – срещу длъжника или срещу приобретателя от публичната продан, както и не е посочено, че този собственик (ипотекарният длъжник) не оспорва иска.
За да е обуславящ, въпросът трябва да бъде уточнен с оглед разглежданата хипотеза, в смисъл, че искът е насочен срещу длъжника (който е ипотекирал собствения си имот) (а не срещу приобретател от публична продан), както и че този собственик (ипотекарният длъжник) не оспорва иска.
Вторият въпрос не е обуславящ, доколкото не е предявен иск срещу купувач от публичната продан.
Уточненият първи въпрос (за иск, предявен срещу собственика, който е ипотекарен длъжник, който не го оспорва) е обуславящ, но не е от значение за развитието на правото, тъй като разпоредбите, които разграничават правото на собственост от ограниченото вещно право на ползване (ползуване) и за последиците от публичната продан са ясни не се нуждаят от тълкуване и по тях има последователна съдебна практика, на която се е позовал и въззивният съд :
Правото на ползване (ползуване според терминологията на ЗС) е вещно право върху чужда вещ (VI. от ЗС, чл.55 и сл. до чл.62 ЗС), съдържанието му е определено в закона (чл.56 ЗС), съдържанието на правото на собственост също. Следователно, когато върху един недвижим имот има учредено или запазено вещно право на ползване, съдържанието на двете права е различно и носителите им (на двете права) са различни правни субекти – има собственик (един или няколко съсобственици) и различен от него ползувател (един или няколко), правомощията на собственика и ползувателя са различни, вещното право на ползване следва имота и не се погасява с прехвърлянето на собствеността върху него (а се погасява (чл.59 ЗС) със срок или със смъртта на ползувателя или прекратяването му, ако е юридическо лице, с погиването на вещта или ако не се упражнява в продължение на пет години или с отказ от него), публичната продан има за последица прехвърляне на правото на собственост, но няма за последица нито прехвърлянето, нито погасяването на правото на ползване, учредено преди първата ипотека (чл.175 ЗЗД). Купувачът от публичната продан придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота (чл.496,ал.2 ГПК), но не и права, които длъжникът е нямал, следователно, когато се извършва публична продан на обременен с вещно право на ползване имот, купувачът от публичната продан не придобива вещното право на ползване, което е учредено или запазено в полза на друг субект, различен от длъжника, който (последният) е носител на правото на „голата“ собственост.
Следователно от обсъдените ясни разпоредби следва, че насрочена публична продан на недвижим имот, върху който има учредено или запазено преди първата ипотека ограничено право на ползуване, не засягат правото на ползване на носителите на ограниченото право на ползване и за носителите на ограниченото право на ползуване не е налице правен интерес от предявяване на установителен иск срещу собственика на имота отпреди публичната продан, че са носители на ограниченото право на ползуване, когато за имота е насрочена публична продан.
Изнасянето на имотите на публична продан, включително и постановяването на възлагане не засягат правата на носителите на право на ползване, тъй като правото на ползване, учредено или запазено преди вписването на първата ипотека или възбраната, не се погасява с извършване на публична продан, обявяване на купувач или влизане в сила на постановлението за възлагане. С изнасянето на публична продан не се засягат действително придобитите от третите лица ограничени вещни права, придобити от тях преди датата на възбраната и тези преди вписването на първата ипотека.
В този смисъл е и установената съдебна практика на ВКС по приложението на чл.496,ал.2 ГПК и чл.175 и чл.176 ЗЗД, отразена например в решение № 46 от 18.03.2014 г. по гр.д. № 3732 /2013 г. на ВКС, III г.о., определение № 581 от 14.12.2018 г. по ч.гр.д. № 4083 /2018 г. на ВКС, ІV г.о. и определение № 15 от 11.01.2016 г. по гр. д. № 5272 /2015 г. на ВКС, І г.о..
За втория въпрос може да се добави, че не е обуславящ, доколкото не е предявен иск срещу купувача от публичната продан.
Към изложеното може да се добави и че частните жалбоподатели не са обосновали с какво разглеждането на делото от касационната инстанция би допринесло за точното прилагане на закона и /или за развитието на правото, което е отделно и самостоятелно основание да не бъде допуснато касационно обжалване..
Поради което не е осъществено основание за допускане на касационно обжалване по чл.280,ал.1 ГПК.
Не са направени искания за присъждане на разноски в това производство, а и с оглед изхода от това производство, частните жалбоподатели нямат право на разноски, поради което разноски не следва да се присъждат.
Воден от изложеното настоящият състав на съда
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване определение № 19349 от 14.08.2019 г. по възз.ч.гр.д. № 7163 /2019 г. на Софийски градски съд, т.о..
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.