2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 04.01.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на шести ноември през две хиляди и седемнадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева гр.д. № 2219 по описа на четвърто гражданско отделение на съда за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на К. П. Д. и П. Г. Г. – двамата с адрес в [населено място], представлявани от адв. А. Л., против решение № 252 от 30 януари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2877 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г., с което се обезсилва решение № 126 от 8 март 2016 г., постановено по гр.д. № 587 по описа на Софийския окръжен съд за 2015 г. в частите му: за отхвърляне на предявените от Д. и Г. искове за прогласяване нищожността на договори от 2012 г. за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ и доплащане, и за продажба на недвижим имот, поради нарушаване на добрите нрави, както и за прогласяване на нищожността на същите договори като сключени при липса на съгласие по отношение на лицата Т. И. Д. и В. К. Г. – двамата с адрес в [населено място], и производството по тези искове е прекратено; за отхвърляне на предявените от Д. и Г. искове за унищожаване на договори от 2012 г. за замяна на идеална част от недвижим имот срещу движима вещ и доплащане, и за продажба на недвижим имот като сключени при заплашване, по отношение на Т. Д. и В. Г., и производството по тези искове е прекратено, и е потвърдено същото първоинстанционно решение в частите му, с която са отхвърлени горните искове на Д. и Г. против Й. К. Г., като наследник на К. Л. Г., действащ чрез неговата майка и законен представител В. И. Д., с адрес в [населено място], както и искът им за признаване за установено спрямо Д., Г. и Г., че Д. и Г. са собственици на самостоятелен търговски обект в [населено място], заедно със съответните идеални части от общите части на сградата и от правото на строеж върху имота.
В касационната жалба се поддържа, че обжалваното въззивно решение е неправилно по всички основания на чл. 281, т. 3 ГПК. Подробно са разяснени твърденията на касаторите за причините да се разпоредят със собствеността си – възбуден и поддържан от страна на К. Г. у тях страх за живота и здравето им, както и чрез упражняване на физическа сила чрез нанасяне на побой върху Д., поради което бил осъществен съставът на чл. 30 ЗЗД. Касаторите заявяват, че едната от страните по сделките не е желала настъпването на последиците им, но я е сключила поради възбудения страх, без да е била налице свободно формирана воля от страна на продавачите по сделката за отчуждаване правото на собственост върху търговския обект в полза на купувача – основание по чл. 26, ал. 2 ЗЗД. Сочи се, че фактите са установени по досъдебно производство, но съдът не ги е съобразил. Освен това не е взето предвид, че сделките не са еквивалентни в престациите си – правото на собственост е в пъти по-голямо като стойност от полученото от купувача като цена по договора, и така са накърнени добрите нрави (при пазарна оценка на имота, установена с експертно заключение, към 2006 г. от 48000 лева,, а към 2012 г. от 103460 лева, купувачът е заплатил 19800 лева). В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване се поставя правен въпрос, за който се твърди да е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото.
Ответниците Т. И. Д., В. К. Г. и Й. К. Г., представляван от майка си В. И. Д. – тримата с адрес в [населено място], чрез адв. О. Ш., в отговор на касационната жалба изтъкват доводите си за липса на основание за допускане на касационното обжалване, както и за неоснователността на жалбата по същество.
Въззивният съд приема, че предявените искове по чл. 26, ал. 1, пред. трето, чл. 26, ал. 2 и чл. 30 ЗЗД не са насочени спрямо ответниците Д. и Г., поради което решението на първата инстанция в съответните му части е обезсилено. Взети са предвид данъчна оценка за имота (25150 лева към 2006 г. и 27700 лева към 2015 г.), експертно заключение за пазарна цена на имота от 103460 лева, досъдебно производство, прекратено поради смъртта на К. Г., неустановяващо извършен побой над ищеца К. Д., свидетелски показания за давани от Г. на Д. пари, и приема, че не се установя фактическият състав на някоя от сочените форми за недействителност на сделките. Отречено е твърдението за нарушаване на добрите нрави при сключване на сделките по замяна и продажба поради нееквивалентност на престациите, тъй като идеалните части от недвижимия имот са продадени за суми, които минимално надвишават данъчната оценка, записана като стойност в нотариалните актове, а дори да се съобрази пазарната стойност, четирикратно по-висока от продажната цена, тя не е толкова явна и значителна, че сама да доведе до нищожност на сделката, а не са ангажирани и доказателства, че постигнатите уговорки преследват цел, която да нарушава по друг начин интереса на прехвърлителите. За неустановено е прието върху ищеца Д. да е упражнено насилие, свързано със сключените през 2012 г. сделки, поради което е счетен за неоснователен искът за нищожност на сделките поради липса на съгласие. За неустановено е прието върху ищеца Д. да е упражнено въздействие, което да е предизвикало страхови представи, под въздействието на които той да е подписал договорите, и липсват сигнали от ищците до правоохранителните органи за противоправни действия спрямо тях, поради което искът за унищожаване на договорите поради заплашване е счетен за неоснователен. Предвид установеното, че към датите на сключване на договорите ищците са били собственици на съответните идеални части от недвижимия имот, с реализиране на сделките те са се разпоредили със свое право, и след като сделките са действителни, притежаваните права са прехвърлени, поради което ищците не са титуляри на правото на собственост и предявеният установителен иск е неоснователен.
К. съд приема, че поставеният правен въпрос не обосновава допускане на касационното обжалване.
Пита се налице ли е нееквивалентност на престациите, ако стойността на това, което е получено, е 4 пъти (400%) по-малко от това, което е дадено. Според касаторите, по поставения въпрос не е налице категорична и единна съдебна практика, а има празнота в закона. Противно на изложеното твърдение, не е налице колебание в разбирането (изразено например в решение № 24 по гр.д. № 2419/2015 г., ІІІ г.о., ВКС, в което е тълкуван въпросът кога нееквивалентността на престациите води до нищожност на договор за продажба поради противоречие с добрите нрави), че сама по себе си нееквивалетността на насрещните престации не е достатъчна, за да се приеме, че сделката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Съдът сочи, че свободата на договаряне предполага интересът на страните да определя известна обективна нееквивалентност; ако нееквивалентността е в по-висока степен, то сделката е сключена при явно неизгодни условия (което, ако страната е в състояние на крайна нужда, би обусловило унищожаемост по чл. 33 ЗЗД); в случаите, когато едната от престациите е незначителна и практически нулева, тогава, ако сделката не е симулативна като прикриваща дарение, то тя би била нищожна поради противоречие с добрите нрави. Подобно е и разбирането на въззивния съд, изразено в обжалваното решение. Тъй като разрешението е дадено в съответствие с установената съдебна практика, споделяна и от настоящия съдебен състав, не се налага допускане на касационното обжалване.
С оглед изхода на спора, основателно е искането на ответниците за присъждане на заплатената от тях сума по договор за правна защита и съдействие.
Мотивиран от изложеното, състав на четвърто гражданско отделение на ВКС,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решение № 252 от 30 януари 2017 г., постановено по в.гр.д. № 2877 по описа на апелативния съд в [населено място] за 2016 г.
ОСЪЖДА К. П. Д., ЕГН [ЕГН], и П. Г. Г., ЕГН [ЕГН], двамата с адрес в [населено място], [улица], да заплатят на Т. И. Д., с адрес в [населено място], [улица], В. К. Г., с адрес в [населено място], [улица], и Й. К. Г., представляван от майка си В. И. Д., с адрес в [населено място], [улица], сумата от 600,00 (шестстотин) лева разноски за касационното производство.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: