3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 8
София,. 05.01.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на трети януари две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Марио Бобатинов
ЧЛЕНОВЕ: Ваня Алексиева
Мария Славчева
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
ч.т.дело № 788/2010 година
Производството е по чл. 274, ал. 3, т.2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. М. К. срещу определение № 1980 от 08.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1926/2010 г. на Пловдивския окръжен съд. С обжалваното определение е оставена без уважение частната му жалба срещу разпореждане за незабавно изпълнение от 14.12.2009 г. по ч.гр.д.№ 17 279/2009 г. на Пловдивския районен съд, V. състав, с което е разпоредено да заплати на ЗД „Б. И.” АД сумата 1 820.10 евро въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК.
С частната касационна жалба е наведено оплакване за необоснованост на обжалваното определение и допуснати нарушения на материалния закон.
В депозираното по делото съгласно изискванията на чл. 284, ал. 3, ал. 1 ГПК изложение частният жалбоподател е обосновал допустимостта на касационното обжалване с приложното поле на чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по частната касационна жалба ЗД „Бул И.” АД не е изразил по реда на чл.276, ал.1 ГПК становище по допустимостта на касационното обжалване и по основателността на наведените в нея отменителни основания.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение на Търговска колегия, Второ отделение, след като взе предвид доводите на страната във връзка с инвокираните оплаквания съобразно с правомощията си по чл. 278, ал. 1 и сл. ГПК и данните по делото, приема следното:
Частната жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна в процеса страна, но е процесуално недопустима.
Частната касационна жалба е процесуално недопустима.
Определенията на въззивните съдилища, които могат да бъдат обжалвани с частна жалба пред Върховния касационен съд, са посочени лимитативно в разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 1 и т. 2 от ГПК. Според съдържащата се в цитираната разпоредба регламентация, на касационно обжалване с частна жалба подлежат само определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото – т. 1, както и определенията, с които се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие – т. 2. Извън посочените хипотези, определенията на въззивните съдилища могат да бъдат атакувани с частна жалба пред Върховния касационен съд само в случаите, когато отговарят на изискванията на чл. 274, ал. 1, т. 1 и т. 2 от ГПК и са постановени за пръв път от въззивен съд.
Обжалваното в настоящото производство определение, с което по повод на частна жалба по чл. 419, ал. 1 от ГПК въззивният съд се е произнесъл по законосъобразността на съдебния акт на първоинстанционния съд, постановен по заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на парично задължение, което няма преграждащ характер спрямо развитието на конкретното дело и поради това не попада сред определенията, визирани в чл. 274, ал. 3, т. 1 от ГПК. Обжалваемостта на съдебния акт не може да бъде изведена и от разпоредбата на чл. 274, ал. 3, т. 2 от ГПК, тъй като с него не се разрешава по същество правен спор относно съществуването на вземането, предмет на заповедното производство, а само се осигурява неговото изпълнение.
Предвид изложените съображения, настоящият състав се присъединява към преобладаващото в Търговска колегия на Върховния касационен съд становище, че определенията по чл. 419 ГПК са извън кръга определения по чл. 274, ал. 3 от ГПК и не подлежат на касационно обжалване, изоставяйки застъпваното досега свое становище в обратен смисъл.
Необжалваемостта на атакувания съдебен акт обуславя извод за недопустимост на подадената частна касационна жалба, поради което същата следва да се остави без разглеждане.
Поради обстоятелството, че с настоящото определение само се констатира обжалването на съдебен акт, който не подлежи на касационен контрол, а не се прегражда по-нататъшното развитие на делото, определението е окончателно и не подлежи на обжалване по чл.274, ал.2, изр.2 ГПК.
Водим от горното настоящият състав на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на С. М. К. срещу определение № 1980 от 08.07.2010 г. по ч. гр. д. № 1926/2010 г. на Пловдивския окръжен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: