4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София 05.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на двадесет и девети ноември две хиляди и шестнадесета година в състав:
Председател: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
Членове: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
изслуша докладваното от съдията Ваня Атанасова гр.д. № 3203/2016 година.
Производството е по чл. 288 ГПК.
Подадена е касационна жалба от А. А. Ю. против решение № 2480 от 5. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 1071/2015 г. на Благоевградския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 3124 от 9. 11. 2015 г. по гр. д. № 184/2015 г. на РС – Гоце Делчев, с което е отхвърлен предявеният от А. А. Ю. против И. М. К. и Н. Ю. К. иск по чл. 108 ЗС. В изложението по чл. 284, ал.3, т.1 ГПК се поддържа наличие на основания по чл. 280, ал.1, т. 3 и т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответницата Н. Ю. К. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и за липса на основания за допускане на касационно обжалване, а ответникът И. М. К. не е подал отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, прие следното:
С обжалваното въззивно решение е потвърдено решение на районен съд, с което е отхвърлен предявеният от А. А. Ю. против И. М. К. и Н. Ю. К. иск по чл. 108 ЗС, за признаване на ищеца за собственик и осъждане на ответниците да му предадат владението върху 52, 83 кв. м. от УПИ № Х. – им. 956, в кв. 70 по плана на [населено място], обл. Б., одобрен със заповеди № № 279/92г. и 6/2009 г., находящи се в южната част на парцела и изобразени с жълт цвят на скицата към заключението на съдебнотехническата експертиза на вещото лице К. С. /л. 65 от делото на РС/. За да постанови този резултат, съставът на окръжния съд е приел, че ищецът А. А. Ю. не е придобил собствеността върху спорните 52, 83 кв.м. от УПИ № УПИ № Х. – им. 956, в кв. 70 по плана на [населено място], обл. Б. на твърдяните от него основания – наследяване на А. Ш. Ю., успешно проведена в полза на последния земеделска реституция, приключила с влязло в сила решение № 5155А/18. 06. 2007 г. на ОСЗГ – [населено място], сключен на 20. 12. 2007 г., с н.а. № 151/2007 г., с наследниците А. А. Къдри, А. А. Бал и Ф. А. Д. договор за дарение на идеални части от процесния имот и сключен на 1. 02. 2011 г., с наследника Ш. А. Ю., нотариално заверен договор за доброволна делба рег. № 332, акт № 16, т. I по описа на нотариус Ел. Л.. Прието е, че досежно спорните 52, 83 кв.м. са били налице пречки за възстановяване на собствеността по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ, тъй като същите са попадали в границите на урбанизирана територия и са съставлявали част от парцел, който към влизане в сила на ЗСПЗЗ е бил застроен законно с жилищна сграда от трети лица. Прието е, че след като в полза на общия наследодател А. Ш. Ю. не е възстановена собствеността върху тези 52, 83 кв.м., то и последващите сделки между наследниците му – договор за дарение и договор за доброволна делба не са породили прехвърлително действие относно посочената част от възстановения имот.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поставят два правни въпроса, първият от които засяга проблеми, касаещи приложението на чл. 17, ал. 2 ГПК – допустимо ли е осъществяване на косвен съдебен контрол за материална законосъобразност на решение на общинска служба по земеделие за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ, постановено след издадено от общината удостоверение по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ и скица, когато това решение се противопоставя на лице, придобило собствеността върху същия имот от общината след приключване на реституционно производство. Твърди се, че произнасянето по този въпрос ще допринесе за точното прилагане на закона и развитието на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Не е налице твърдяното от касатора основание за допускане на касационно обжалване на решението по така поставения въпрос. По същия има формирана задължителна съдебна практика. В ТР № 5/14. 01. 2013 г. по т.д. № 5/11г., ОСГК на ВКС и решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК /напр. решение № 88 от 9. 03. 2012 г. по гр. д. № 1131/2011 г. на ВКС, II г.о., решение № 298 от 25. 03. 2014 г. по гр. д. № 3296/13 г. на ВКС, I г.о., решение № 67 от 10. 04. 2014 г. по гр.д. № 5615/13 г. на ВКС, I г.о. и др./ се приема, че постановеното от общинската служба по земеделие решение за възстановяване на собствеността, представляващо индивидуален административен акт, издаден в едностранно административно производство, е противопоставимо само на страна в исковото производство, която е била страна и в административното производство по издаването му или неин правоприемник, както и че само в този случай е налице пречка за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на акта за реституция. Разяснява се, че участници в административното производство по издаване на акта, по смисъла на чл. 17, ал. 2 ГПК, са само страните в същото, каквито са заявителят и привлечените и встъпили заинтересовани лица /чл. 27, ал. 1 АПК/. От това следва, че нито общинската служба по земеделие, нито общината, издала удостоверения по чл. 13, ал. 5 и ал. 6 ППЗСПЗЗ, са участници /страни/ в административното реституционно производство /относно общинската служба по земеделие в тълкувателното решение е посочено изрично, че същата е орган, натоварен с възстановяване на собствеността, пред който административното производство се развива/. След като по така поставения въпрос и по тълкуването на чл. 17, ал. 2 ГПК е формирана задължителна съдебна практика и не се обосновава, нито е налице необходимост /породена от промяна в нормативен акт или в обществените отношения/ същата да бъде променена, то разглеждането му не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Следва да се отбележи, че изводите на въззивния съд в обжалваното решение относно възможността за осъществяване на косвен съдебен контрол за законосъобразност на реституционния индивидуален административен акт напълно съответстват на указанията, дадени в цитираното тълкувателно решение и задължителната съдебна практика на ВКС, обективирана в решения по чл. 290 ГПК.
Вторият поставен въпрос е свързан с възможността ответникът по иск за собственост, основан на земеделска реституция, придобил имота след възстановяване на собствеността, да прави възражения за липса на идентичност между възстановения на ищеца имот и имота, притежаван от него или праводателя му към образуване на ТКЗС, с твърдения, че този въпрос е решен в противоречие с ТР № 9/12 г. ОСГК – основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Такъв проблем не е обсъждан в мотивите към въззивното решение, нито подобен извод е обусловил решаващите изводи на окръжния съд. Изводът, че ищецът не е носител на правото на собственост върху спорните 52, 83 кв.м. от процесния имот е направен не заради липса на идентичност между притежавания от наследодателя към образуване на ТКЗС и възстановения на наследниците му имот, а заради наличието на пречки за реституция по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ. Поради горното, не следва да се допуска касационно обжалване на решението и по този въпрос.
В обобщение, не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1, т. 3 и т. 1 ГПК за допускане до касационен контрол на въззивното решение и проверка на правилността му.
При този изход на делото жалбоподателят А. А. Ю. ще следва да бъде осъден, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. Ю. К. сумата 500 лв. разноски за настоящата инстанция, направени за заплащане на адвокатско възнаграждение на адв. Н. Т..
По изложените по-горе съображения Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 2480 от 05. 05. 2016 г. по в. гр. д. № 1071/2015 г. на Окръжен съд – Благоевград.
ОСЪЖДА А. А. Ю., на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, да заплати на Н. Ю. К. сумата 500 лв. разноски за касационната инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: