О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Nо 8
София , 06.01.2012 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховен касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на ПЕТИ ЯНУАРИ две хиляди и дванадесета година , в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ:ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ:СНЕЖАНКА НИКОЛОВА ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
При участието на секретаря
Разгледа докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр.д.Nо 613 /2011 година и за да се произнесе , взе предвид следното:
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
М. С. М. от [населено място] чрез адв.Б. Ж. АК-В. обжалва и иска да се отмени Определение Nо 385 oт 24.10.2011 година постановено по гр.д. Nо 1044/2011 година на ВКС-II отд. , с което касационното производство е прекратено, а подадената касационна жалба вх. Nо 25658 / 08. 08. 2011 година срещу въззивно Решение Nо 884 от 04.07.2011 година по в.гр.д. Nо 1422/2004 година на ОС-Варна , е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
С частната жалба се поддържа , че с обжалваното определение не е съобразен § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК- висящите производства подлежат на разглеждане по досегашния ред- т.е. при критерия за допустимост на обжалването ще важат правилата за обжалваемостта на чл. 280 ал.2 ГПК при действието на изм. с ДВ. бр.100/2010 година , в сила от 21.12.2010 година , обраното би било ограничение достъпа до касационно обжалване. Поддържа се , че критерий следва да бъде цената на иска, но при отчитане особеностите на формиране на същата при вещните искове , без да се прилага чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК е подаден писмен отговор от ответниците по касация- Х. и Д. Х., с който се сочи , че поради благоприятния за тях резултат от прекратяване на делото, като касатори по подадена насрещна касационна жалба , считат определението за законосъобразно, тъй като цената на иска е именно определената от съда- 4 912 лв. и въз основа на тази цена са заплатени и дължимите от страната-ищец ДТ.
Върховният касационен съд, състав на второ отделение на гражданската колегия, намира:
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна .
С обжалваното определение, състав на ВКС, при проверката допустимостта на образуваното касационно производство е приел, че касационната жалба е процесуално недопустима поради обжалваем интерес под 5000 лв. и на основание чл. 280 ал.2 ГПК, в редакцията на текста изменение с ДВ. бр. 100/2010 година и цена на иска определена ппо правилата на чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ , и е прекратил касационното производство.
Обжалваното определение е валидно, процесуално допустимо и правилно. Разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК , е приложена според точния смисъл на закона , като е съобразено, че касационната жалба е подадена след изменението с ДВ. бр.100/2010 година и критерият за определяне допустимостта на самото касационно производство е цената на иска следва , при изискване за минимален праг от 5000 лв. / хиляда лева/.
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/, в редакцията след 21.12.2010 година респ. – до 1000 лв. / хиляда лева/ , в редакцията до изменението.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ал.1 т.2 ГПК размерът на цената на иска по дела по искове за собственост и други вещни права върху имот е данъчната оценка на имота, а ако по делото няма такава-то това е пазарната цена на вещното право . Когато данните по делото за данъчната оценка на имота сочат , че към датата на образуване на касационното производството същата е под 5000 лв. респ. под 1000 лв. ако е подадена преди изменението , то следва , че разпоредбата на чл. 280 ал.2 ГПК се приложена според точния смисъл на закона.
Правилно , при данните по делото е прието , че материалният интерес, обусловен от цената на заявения към 16.04.2003 година ревандикационен иск на недвижим имот – апартамент в [населено място] , е под минималния праг по чл. 280 ал.2 ГПК от 5000 лв..Това безспорно е така след като цената на иска към завеждане на делото ,изчислена по правилата на действащата разпоредба на основание чл. 55 ал.1 б.”б” ГПК / отм./ и определена от самите ищци, като цена на иска, е 4 912 лв. / ? от 19 649 лв. по Удостоверение Nо 310/ 12.03.2003 година на [община], подразделение В..
Неоснователно с частната жалба се поддържа теза , че „заварени производства” по см. на § 25 от ПЗР на ЗИД ГПК следва да се считат образуваните искови производства, като тази цена бъде изчислена по правилата на чл. 68 и чл. 69 ГПК към момент, в който новия ФПК не е съществувал т.е. по правила , който не са действали по време на предявяване на иска .
По изложените съображения и на основание чл. 278 във вр. с чл. 274 ал.2 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 385 oт 24.10.2011 година постановено по гр.д. Nо 1044/2011 година на ВКС-II отд. , с което касационното производство е прекратено, а подадената от М. С. М. чрез адв.Б. Ж.-АК В. касационна жалба вх. Nо 25658 / 08. 08. 2011 година срещу въззивно Решение Nо 884 от 04.07.2011 година по в.гр.д. Nо 1422/2004 година на ОС-Варна , е оставена без разглеждане , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: