О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 06.01.2020 година
Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, в закрито заседание на четвърти декември две хиляди и деветнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ:
БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 988/2019 година
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Д. А П Т” Е., [населено място] срещу решение № 299 от 02.11.2018 г. по в. т. д. № 361/2018 г. на Пловдивски апелативен съд, с което е потвърдено постановеното от Старозагорски окръжен съд решение № 147 от 27.03.2018 г. по т. д. № 104/2017 г. С първоинстанционния акт са уважени предявените от „С П С Т.“ О., [населено място] срещу дружеството-касатор обективно съединени искове: иск с правно основание чл. 327 ал. 1 ТЗ за заплащане на сумата 29 462.59 лв., представляваща цена на доставена стока по приемо-предавателен протокол от 23.11.2015 г. – фибростъкло и стъкломат емулсионен, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на исковата молба – 18.04.2017 г. до окончателното й изплащане, както и иск с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за сумата 4 184.17 лв., представляваща обезщетение за забавено плащане на първата сума за периода от 24.11.2014 г. до датата на исковата молба.
Касаторът поддържа, че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Счита, че въззивният съд не е изпълнил задължението си да обсъди всички събрани по делото доказателства; не е взел предвид липсата на отразяване на процесната доставка в счетоводството на ответното дружество и в дневниците за покупки на същото, както и обстоятелството, че процесните фактури не са подписани и по тях не е ползван данъчен кредит. Според касатора, решаващият състав не е съобразил противоречието в твърденията на самия ищец досежно датата на спорната доставка – 23.11.2015 г. по приемо-предавателния и 06.10.2015 г. по фактура № 4970. В касационната жалба е изразено несъгласие и с извода на съда, че стоките, чиято цена се претендира, са реално доставени и приети от ответника, като се твърди, че този извод е направен единствено въз основа показанията на свидетеля М. Г., превозил стоките, без да бъде отчетено наличието на противоречие в показанията му във връзка с това, от кого му е било възлагано извършването на транспорт на стоки. Като недоказан касаторът определя и приетият за установен от въззивната инстанция факт, че страните по настоящото дело са били в трайни търговски отношения.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК искането за допускане на касационното обжалване е аргументирано с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона, както и че решението е очевидно неправилно. Като значими за изхода на делото касаторът е поставил въпросите: „1. Може ли съдът да основе решението си само на избрани от него доказателства, без да обсъди останалите събрани по делото доказателства и да изложи съображения защо ги отхвърля като недостоверни и без да прецени тяхната взаимна връзка; При противоречие между свидетелски показания и писмени доказателства може ли съдът да цитира избирателно свидетелските показания или следва да съпостави в цялост всички гласни доказателства с представените писмени доказателства; 2. Вероятната заинтересованост от изхода на спора на свидетеля основание ли е показанията му да не бъдат кредитирани, предвид обстоятелството, че с противоположни показания може да уличи себе си в неизпълнение на вменени задължения и/или престъпление“.
В подкрепа на заявеното основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК касаторът се позовава съответно на: Т. на ВКС № 1 от 09.12.2013 г., решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр. д. № 759/2010 г. на ІІ г. о. и решение № 700 от 28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на ІV г. о. (за въпросите по т. 1) и решение № 131 от 12.04.2013 г. по гр. д. № 1/2013 г. на ІV г. о., решение № 65 от 16.07.2010 г. по гр. д. № 4216/2008 г. на ІV г. о. и решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр. д. № 3244/2016 г. на ІV г. о. (за въпроса по т. 2).
Ответникът по касация – „С П С Т.“ О., [населено място] – моли за недопускане на касационното обжалване поради отсъствие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК, респ. за оставяне на жалбата без уважение, по съображения в писмен отговор от 12.04.2019 г. Претендира присъждане на разноски.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и становищата на страните, намира следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в преклузивния срок по чл. 283 ГПК, от надлежна страна в процеса и срещу акт, подлежащ на касационно обжалване.
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от „С П С Т.“ О. срещу „Д. А П Т” Е. главен иск за сумата 29 462.59 лв., въззивният съд е приел, че ответното по иска дружество не е изпълнило задължението си за заплащане цената на доставената му стока – фибростъкло и стъкломат емулсионен по фактура № [ЕГН] от 30.09.2015 г. Възникването на правоотношението по конкретната доставка е прието за установено от представената по делото електронна кореспонденция между страните – заявка от ответника, чрез лицето К. Г.; отговор от управителя на ищцовото дружество П. П.; писма от 16.09.2015 г. във връзка с уточняване на цените и писмо от 18.09.2015г., с което ответникът е изразил съгласие и е заявил доставката. Фактът на извършване на доставката и предаването на стоката на купувача „Д. Ар Пи Тех” Е. е счетен за доказан от представения по делото приемо-предавателен протокол от 23.11.2015 г. и показанията на свидетеля М. Г., който е осъществил превоза на стоките и е подписал същия. Решаващият въззивен състав е взел предвид заключението на допуснатата по делото счетоводна експертиза, от което е установено, че доставката по процесната фактура е осчетоводена от ищеца и е включена в дневника за продажбите на същия и в справките-декларации за ДДС, но не е намерила отражение в счетоводството на ответното дружество и в дневника за покупките на същото. Независимо от това обаче, доколкото стоката е реално предадена на ответника и същият не е възразил, а я е приел, както са приемани и всички преди това доставяни му стоки от същия шофьор, съдът е приел, че за ответното дружество-купувач е възникнало задължението по чл. 327, ал. 1 ТЗ за заплащане на цената, посочена в приемо-предавателния протокол – 29 462.59 лв.
С оглед основателността на главния иск, за основателна е преценена и акцесорната претенция по чл. 86, ал. 1 ЗЗД за присъждане на законна лихва за забава в заявения с исковата молба размер.
Настоящият състав намира, че поставените от касатора въпроси не могат да обосноват допускане на касационното обжалване, тъй като по отношение на тях не е осъществена общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК. Съгласно задължителните указания по т. 1 от Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК на ВКС, материалноправният или процесуалноправният въпрос трябва да е от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. В случая въпросите, които е поставил касаторът, са относими именно към обсъждането на събраните по делото доказателства. По своята същност, тези въпроси отразяват несъгласието на страната с изводите, които решаващият състав е направил въз основа на събраните доказателства. Освен това, въпросите съдържат твърдения, които не съответстват на мотивите на обжалвания акт и по-конкретно – че въззивната инстанция не е обсъдила всички събрани доказателства и че е налице противоречие между свидетелските показания и писмените доказателства. В съответствие със задължението си на инстанция по съществото на спора, въззивният съд е извършил задълбочен анализ на целия доказателствен материал, в т. ч. и на показанията на разпитаните двама свидетели, като не е констатирал твърдяното от касатора противоречие между гласните и писмените доказателства. Що се отнася до твърдяната във въпроса по т. 2 заинтересованост на единия свидетел от изхода на спора, подобно възражение не е било заявено нито пред първата, нито пред въззивната инстанция. Поради това решаващият въззивен състав не е обсъждал налице ли е вероятност свидетелят М. Г. да е заинтересован от изхода на делото, като е преценявал показанията му с оглед на всички останали доказателства. Обосноваността на направените въз основа на показанията му изводи е въпрос, който обаче е относим към правилността на обжалваното решение и не може да бъде основание за допускане на касационния контрол.
С оглед липсата на общата предпоставка по чл. 280, ал. 1 ГПК, касационното обжалване не следва да бъде допуснато, като не е необходима преценка за наличието на двете поддържани по отношение на поставените въпроси основания по чл. 280, чл. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. В тази връзка следва да се отбележи, че основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК е и ненадлежно заявено – заявена е само част от това основание (значение на въпросите за точното прилагане на закона, но не и за развитието на правото), а освен това изобщо не е изложена аргументация в подкрепа на същото.
На последно място, касационното обжалване не може да бъде допуснато и на основанието по чл. 280, ал. 2, пр. 3 ГПК – поради очевидна неправилност на въззивното решение. Както непротиворечиво се приема в практиката на ВКС, очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закона в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени принципи или е формирал изводите си в явно противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК.
В случая, касаторът е аргументирал поддържаното основание по чл. 280, ал. 2 ГПК с оплаквания за неправилност на въззивното решение, които обаче не покриват изведените в практиката критерии за „очевидност“, а подлежат на преценка, в случай, че касационното обжалване бъде допуснато.
Поради изложените съображения касационното обжалване не следва да бъде допуснато.
При този изход на делото, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, касаторът следва да заплати на ответника по касация разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 934 лв. – адвокатско възнаграждение, чието уговаряне и заплащане в брой е удостоверено от представения с отговора на касационната жалба договор за правна защита и съдействие № 671664 от 01.04.2019 г.
Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на решение № 299 от 02.11.2018 г. по в. т. д. № 361/2018 г. на Пловдивски апелативен съд.
ОСЪЖДА „Д. А П Т” Е., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], кв. Индустриален, административна сграда на „Металик“ АД да заплати на „С П С Т.“ О., ЕИК[ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], ап. 3 разноски за настоящото производство в размер на сумата 1 934 (хиляда деветстотин тридесет и четири) лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: