О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр.София, 07.01.2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на пети януари през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА ч.т.д. №775/2009 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 274, ал.3,т.1 във връзка с чл.280 ГПК
Образувано е по частна касационна жалба на “Т” ЕООД от гр. С., с която се иска отмяна на определението на Софийски градски съд, гражданско отделение, първи състав от 15.12.2009г., с което е потвърдено определението на Софийския районен съд, гражданска колегия, 34 състав от 30.06.2008г., постановено по гр.дело № 23 682/2007г. Жалбоподателят иска отмяна на определението на СГС като неправилно, като излага съображения, че в резултат на неправилната преценка на фактите по делото, съдът е направил неправилен извод за недопустимост на иска му по чл.336 ГПК отм. В допълнението към касационната жалба, касаторът сочи за съществен процесуалния въпрос, от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото кой е меродавния момент, в който съдът следи за наличието на правен интерес по отношение на предявения от ищеца иск по чл.336 ГПК отм./ чл.280, ал.1, т.3 ГПК/.
В писмен отговор ответникът по частната касационна жалба “Б” Е. прави искане за оставянето й без уважение.
Ответниците И. И. Г. и В. Н. Г. от гр. С. не вземат становище.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
С обжалваното определение състав на СГС е приел, че ищецът и частен жалбоподател няма правен интерес от предявения на 24.10.2007г. иск по чл.336 ГПК отм. за установяване по отношение на “Б” Е. и И. И. Г. и В. Н. Г. , страни по изп. дело № 2* че имот намиращ се в гр. С., Л. , ул.”Б” №6, не е собственост на длъжниците Г. на две основания. Прието е, че публичната продан на имота е финализирана с влязло в сила постановление за възлагане от 4.07.2007г. и след като правния интерес на ищеца по иска е да предотврати изпълнението върху имота, то искът следва да бъде предявен до приключването й. Съдът е приел също, че липсва за ищеца правен интерес от отрицателно установителния иск по чл.336 ГПК отм., след като предмет на изпълнението е имот, ипотекиран в полза на банката – взискател по изпълнителното дело и без значение за изпълнението е дали е собственост на длъжниците или на трето лице – правото на взискателя да събере вземането си следва от ипотеката, а не от правото на собственост на длъжника в изпълнителното производство. Според съда, в тази хипотеза ищецът разполага с иска по чл.135 ЗЗД за защита на правата си, а не с иска по чл.336 ГПК отм.
За да бъде допуснато определението на въззивната инстанция до касационно обжалване, е необходимо обжалваният съдебен акт да съдържа произнасяне по значим за конкретното дело материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който да е налице една от трите хипотези, посочени в чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 от ГПК, предвид препращащата разпоредба на чл. 274, ал. 3 от ГПК. В случая, въззивният съд е обосновал изводите си за недопустимост на иска по чл.336 ГПК отм., поради липса на правен интерес от предявяването му за ищеца, чрез излагането на два правни извода. Правният интерес от упражняването на правото на иск от трето на изпълнителното производство лице, в хипотезата на чл.336 ГПК отм. и към кой момент той трябва да е налице, е един от правните въпроси обусловил крайния изход на делото. Не е налице втората допълнителна предпоставка по чл.280, ал.1, т.3 ГПК доколкото разпоредбата на чл.336 ГПК отм. е ясна и не се нуждае от допълнително тълкуване. Като се изхожда от целта на иска – прекратяване на изпълнителното производство, когато изпълнението е насочено срещу вещ, която не е собственик на длъжника/ чл.330, ал.1, б”е” ГПК, то правният интерес от предявяването му ще е налице до приключване на изпълнението, в какъвто смисъл има установена съдебна практика. Съдът обаче е изложил допълнителни и решаващи аргументи за липсата на правен интерес за ищеца от установителния иск по чл.336 ГПК отм. – за отговорността на приобритателя на ипотекиран имот за чужд дълг. Следователно налице е произнася от въззивния съд по правен въпрос, който е обусловил решаващия му извод за липсата на правен интерес от предявяване на иска по чл.336 ГПК отм., по отношение на който жалбоподателят не е посочил нито една от предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК.
В заключение изложените от жалбоподателя основания не обосновават извод за допускане касационно обжалване на въззивното определение по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение №1077 от 15.12.2008г., постановено по гр.дело №5232/2008г. на Софийски градски съд 1-12 състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: