О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 07.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 20.11.2013 две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 6972/2013 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба вх.№1233/12.06.2013г.,подадена от Т. Л. И. от [населено място],против решение №184/17.04.2013г. на Софийски окръжен съд,постановено по гр.д.№158/2013г. по описа на същия съд,с което се потвърждава решение №4/16.01.2013г. по гр.д.№1466/2011г. по описа на Районен съд [населено място] в частта,в която се допуска съдебна делба между Г. И. К. и Т. Л. И. на следния недвижим имот-паркомясто в ПИ с урегулирана площ от 432 кв.м,образуващ парцел ІІ,отреден за гаражи в кв.298 по регулационния план на [населено място],предвидено за гаражна клетка №17 и съответстващо с площта си на 18/432 идеални части от правото на собственост върху този поземлен имот,при описани граници,ведно с поставената на паркомястото гаражна клетка,при дялове на съделителите,както следва:за Г. И. К.-1/2 идеална част,за Т. Л. И.-1/2 идеална част,както и на описаните в решението движими вещи,при квоти по ? идеална част за всеки от двамата съделители,а в останалата му част,решението като необжалвано е влязло в сила.
В депозираното на 23.09.2013г., изложение за допускане на касационно обжалване на въззивното решение,след дадените от съда указания с разпореждане от 13.08.2013г.,наречено”молба”,от адвокат Е. П.,в качеството й на особен представител на касатора Т. Л. И.,назначена с определение от 16.07.2013г.на Софийски окръжен съд,постановено по в.гр.д.№148/2013г. по описа на съда,касаторът заявява/цитирам/:
„съобразно ваше разпореждане,с настоящата уточнявам следното:
Считам,че въззивната инстанция,въпреки оспорването от страна на ответницата-касационен жалбоподател,в противоречие с практиката на съдилищата,е разгледала материалноправния въпрос относно наличието на пълна трансформация на лично имущество при придобиването както на процесния недвижим имот,така и на процесните движими вещи.
Макар и придобити по време на брака,при закупуването им са вложени лични средства на жалбоподателката-парични дарения,направени от нейните родители,и нейни лични средства,чийто произход е продажба на недвижим имот-дарение от нейните баба и дядо.
Считам,че са налице основанията за допустимост на касационно обжалване,предвидени в чл.280,ал.1,т.2 ГПК,а именно:налице е противоречива съдебна практика по съществен материалноправен въпрос,разрешаван противоречиво от съдилищата,поради което моля касационната жалба да бъде администрирана.”
Касаторът прилага решения на съдилища,долустоящи на ВКС,като за нито едно от тях няма данни,че е влязло в законна сила.
Ответникът по касационната жалба Г. И. К.,чрез пълномощника си адвокат Д.,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване на въззивното решение и моли същото да не се допуска.
Преди всичко,в изложението си по член 284,ал.3,т.1 ГПК,касаторът е длъжен да формулира точно и ясно правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен с обжалваното въззивно решение,като ВКС не е задължен за го изведе от изложението му,тъй като това би засилило твърде много служебното начало във вреда на ответната страна.Съгласно възприетото в т.1 на Тълкувателно решение №1/19.02.2010г. по тълк.д.№1/2009г. по описа на ОСГТК на ВКС,правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело,разрешен в обжалваното въззивно решение,е този,който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда по конкретното дело.
Видно от цитираното изцяло по-горе изложение на касатора,в същото липсва формулиран такъв правен въпрос,а само се правят доводи от касатора за дарени средства от нейни роднини,довели според последната до пълна трансформация на лично имущество при придобиване на недвижимия имот.
Непосочването на правния въпрос,както е в настоящия случай,само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване на въззивното решение,без да се обсъждат допълнителните основания за това.
На основание член 78,ал.3 от ГПК на ответника по касационната жалба Г. И. К. следва да се присъдят направените по делото разноски за настоящата касационна инстанция,в размер на 150 лева,представляващи адвокатско възнаграждение за един адвокат,съгласно приложения договор за правна защита и съдействие №0389896/14.10.2013г.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №184/17.04.2013г. на Софийски окръжен съд,гражданско отделение,първи въззивен състав,постановено по гр.д.№158/2013г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА Т. Л. И. от [населено място] да заплати на Г. И. К. сумата 150 лева/сто и петдесет лева/ разноски по делото за настоящата касационна инстанция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: