О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 07.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на 23.12.2014 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от председателя ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ч.т.дело № 3709 /2014 година
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274, ал.3 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба на [фирма], Д. Д. Г. и П. Л. П. против въззивно определение на Софийски градски съд, Административно отделение № 21009 от 14.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 11590/2014 год., в частта, с която е потвърдено определението на СРС от 31.05.2014 год., по гр.д.№ 8887/ 2014 год. за отхвърляне молбата на настоящите частни жалбоподатели за обезпечаване на субективно и обективно съединените им искове, основани на чл.55, ал.1 ЗЗД и на чл.79, ал.1 ЗЗД чрез спиране изпълнението по изп.д.№ 20138380404470/2013 год. на ЧСИ М. Б. с рег.№ 838 на КЧСИ и с район на действие СГС.
С частната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното определение, по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на съществените съдопроизводствени правила.
В инкорпорирано в съдържанието на частната касационна жалба изложение на основанията за допускане на касационно обжалване частните жалбоподатели се позовават на предпоставките на чл.280, ал.1, т.3 ГПК по отношение на определения за значим за изхода на делото въпрос на материалното право – „При възражение за неравноправни клаузи в потребителски договор и когато тези клаузи касаят изчислението на лихвата и дължимата главница по договор за банков кредит, следва ли да се допусне обезпечителна мярка чрез спиране на принудителното изпълнение по отношение на целия дълг/ главница и лихви/?
Ответната по касационната жалба страна не е ангажирала становище в срока по чл.276, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на Второ търговско отделение на ВКС, като взе предвид изложените доводи, във вр. с инвокираното оплакване и провери данните по делото, съобразно правомощията си по чл.278, ал.1 ГПК, намира:
Частната касационна жалба е подадена в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, но е процесуално недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане.
Съгласно задължителните разяснения в ТР № 1/21.07.2010 год., по т. д. № 1/2010 год. на ОСГТК на ВКС не подлежат на касационно обжалване определенията на въззивния съд, постановени по частна жалба срещу определения на първоинстанционния съд, с които е допуснато обезпечение на иска/ бъдещия иск/, или с които е оставена без уважение молбата за допускане на обезпечение, като в тази част така формираната задължителна практика е запазила действието си и при изменението на чл.396, ал.2 ГПК, обн.в ДВ бр.100/21.12.2010 год.. Становището е аргументирано както с целта на обезпечителното производство, така и привременния несамостоятелен характер на определението за обезпечение на иска. .
Следователно определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане и ВКС се произнася по тях само, когато са постановени за първи път от въззивния съд.
Единствено изключение от така създаденото с процесуалния закон общо правило е предвидено от законодателя в хипотезата на чл. 396, ал.2, изр.3 ГПК – когато при упражняване на инстанционен контрол по реда на чл.274, ал.1 ГПК, след отмяна на първоинстанционното определение, въззивният съд сам е допуснал обезпечение на иска/ бъдещия иск/, но не такъв е разглежданият случай.
Предмет на предприетото обжалване с настоящата частна касационна жалба е въззивното определение на СГС, но само в частта му, потвърждаваща първостепенния съдебен акт за отказ да бъде допуснато исканото от молителите, настоящи частни жалбоподатели, обезпечение на обективно и субективно съединените им искови претенции, основани на чл.55, ал.1 ЗЗД и на чл.79, ал.1 ЗЗД, поради което са приложими задължителните постановки на ТР № 1/21.07.2010 год. на ОСГТК на ВКС и частната касационна жалба се явява недопустима.
Водим от горното настоящият състав на второ търговско отделение на ВКС
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ, като процесуално недопустима, частната касационна жалба на [фирма], Д. Д. Г. и П. Л. П. с вх. на СГС №130121 от 05.11.2014 год., против въззивното определение на Софийски градски съд № 21009 от 14.10.2014 год., по ч.гр.д.№ 11590/2014 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред друг тричленен състав на ВКС, ТК в едноседмичен срок, считано от съобщаването му на страните, на които да се връчи препис от същото.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: