4
Определение на ВКС, ГК, ІІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
[населено място], 08.01. 2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми януари, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
Председател: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
Членове: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията С. Д. ч.гр.д. № 591 по описа за 2012 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, вр. с чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Обжалвано е определение на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 246/28.06.2012 г. по в.ч.гр.д. № 299/2012 г., с което като е потвърдено определение от 07.05.2012 г. по гр.д. № 196/2011 г. на Великотърновския окръжен съд, е оставена без уважение молбата на П. И. П. от [населено място] за предоставяне на правна помощ, съгласно Закона за правната помощ – чл. 21 – чл. 24 ЗПП.
Недоволен от определението на В. е жалбоподателят П. И. П. от [населено място], който го обжалва в срок с частна жалба, приподписана от адв. Н. П. от АК-В. Т., който моли да бъде допуснато касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, същото да бъде отменено като незаконосъобразно и молбата му за предоставяне на правна помощ бъде уважена. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване касаторът сочи, че в обжалваното въззивно определение съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос, от значение за изхода на спора, а именно – следва ли съдът да уважи молбата за предоставяне на правна помощ, когато молителят е изпаднал във временно финансово затруднение и не са налице кумулативно всички предпоставки по чл. 23, ал. 4, т. 1 – т. 7 ЗПП. Така както е посочен правният въпрос, същият не е обусловил изхода на производството, тъй като съдът е длъжен да приложи закона точно.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него е потвърдено първоинстанционно определение, с което е отхвърлена молбата за предоставяне на правна помощ намира, че то подлежи на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е редовна по смисъла на чл. 260 и чл. 261, чл. 278, ал. 4, вр. с чл. 280, ал. 2 и чл. 284, ал. 2 ГПК.
След преценка на доводите на частния касатор и обстоятелствата по делото, съдът намира, че не са налице основанията на чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на въззивното определение до касационно производство.
С обжалваното определение на въззивния съд, с което е потвърдено определението на първоинстанционния съд, с което е оставена без уважение молбата на чатния касатор за предоставяне на правна помощ, е прието, че същият не е представил, както пред първата, така и пред въззивната инстанции декларация за имущественото си състояние по смисъла на чл. 23, ал. 4, т. 2 ЗПП, въпреки дадените му изрични указания затова. Освен това от данните по делото е видно, че той притежава няколко недвижими имота и два леки автомобила, поради което не може да приеме, че той не разполага със средства за заплащане на адвокатското възнаграждение, а се нуждае от безплатна адвокатска помощ по смисъла на чл. 23, ал. 4 ЗПП.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение намира, че частният касатор не е посочил главното основание за приложното поле на касационно обжалване – кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, значим за изхода на спора – чл. 280, ал. 1 ГПК, който да е решен при наличието на три алтернативно дадени предпоставки – т. 1, т. 2 и т. 3. Следователно към главното задължително основание в ал. 1 следва да се прибави поне една от предпоставките в т. 1, т. 2 и т. 3. В депозираното изложение на основанията за допускане на касационно обжалване е поставен правен въпрос – следва ли съдът да уважи молбата за предоставяне на правна помощ, когато молителят е изпаднал във временно финансово затруднение, поради което в случая не са налице кумулативно всички предпоставки по чл. 23, ал. 4, т. 1 – т. 7 ЗПП, който не е от значение за изхода на делото, тъй като съдът е длъжен да приложи закона точно. К. съд не може от данните по делото да изведе правния въпрос от значение на изхода на спора, без да упражни служебното начало във вреда на другата страна/ТР № 1/2010 г. по тълк.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС, т. 1/. Като краен извод липсата на изведен правен въпрос, обусловил изхода на делото, който да определя рамките, в които Върховният касационен съд селектира касационните жалби, в т.ч. и частните касационни жалби, съобразно критериите на чл. 280, ал. 1, т. 1-3 ГПК по допускане на касационно обжалване, е основание обжалваното определение да не се допусне до касационен контрол на заявеното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение приема, че въззивното определение не следва да се допусне до касационен контрол, тъй като не са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване въззивно определение на Великотърновския апелативен съд, ГК, № 246/28.06.2012 г., постановено по в.ч.гр.д. № 299/2012 г., по частна касационна жалба с вх. № 3014/12.07.2012 г. на П. И. П. от [населено място].
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :