1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 08.01.2013 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на тринадесети ноември през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 86 по описа за 2012г.
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника М. Т. Д. като [фирма], [населено място], [община] чрез процесуален представител адв. Д. И. Г. срещу решение № 80 от 09.08.2011г. по в. т. дело № 264/2011г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение в частта, с която е потвърдено решение № 405 от 19.04.2010г. по гр. дело № 5279/2009г. на Районен съд Стара Загора в частта, с която е признато за установено на основание чл. 422 ГПК по отношение на М. Т. Д. като [фирма] съществуването на вземането на [фирма], [населено място] в размер на 16 900 лв. за главница, дължима по договор за продажба на селскостопанска техника № 2 – 055/02.04.2008г., ведно със законната лихва от 30.09.2009г., за което парично задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3221/01.10.2009г. по ч. гр. дело № 4506/2009г. на Районен съд Стара Загора, и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 1 108 лв. – разноски за първоинстанционното производство.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК в касационната жалба и писменото изложение към нея релевира доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като по въпроса дали подаденият по делото насрещен иск, в който се оспорва предявеният главен иск, замества отговора на исковата молба, липсва изрична законова уредба и практика на ВКС.
Ответникът [фирма], [населено място] не изразява становище по касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като обсъди релевираните доводи и прецени данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от легитимирана страна в предвидения в чл. 283 ГПК преклузивен едномесечен срок и е насочена срещу подлежащ на обжалване допустим съдебен акт.
Ищецът [фирма], [населено място] е предявил срещу М. Т. Д. като [фирма], [населено място], [община] иск с правно основание чл. 422 ГПК за признаване за установено съществуването на вземането на [фирма], [населено място] срещу М. Т. Д. като [фирма] в размер на 16 900 лв., представляващо неплатена част от цена на продадени от ищеца на ответника селскостопански машини /трактор N. H. TL 90A, плуг лентов обръщателен 3х16 МАSS, пръскачка Prima 2000 л 12 м и сламопреса за балиране на квадратни бали/ по договор за продажба на селскостопанска техника № 2 – 055/02.04.2008г., ведно със законната лихва от 30.09.2009г., за което парично задължение е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № 3221/01.10.2009г. по ч. гр. дело № 4506/2009г. на Районен съд Стара Загора.
Преписи от исковата молба и приложените към нея доказателства са връчени на ответника /касатор в настоящото производство/ на 08.12.2009г., но в едномесечния срок по чл. 131 ГПК не е постъпил отговор от ответника на предявения иск.
В първоинстанционното производство по делото е постъпила молба вх. № 1238/18.01.2010г. от ответника, с която е предявен насрещен иск срещу ищеца за заплащане на сума в размер по 50 лв. на ден за периода от 16.10.2009г. до окончателното предаване на вещите, представляваща обезщетение за лишаване от право на ползване върху трактор N. H. TL 90 и сламопреса SPIMA Z-224/1 в размер на дневния наем за такъв вид селскостопанска техника и направените разноски. С определение от 19.01.2010г. по гр. дело № 5279/2009г. Старозагорски районен съд е отделил насрещния иск за образуване в отделно производство поради това, че същият е предявен след срока за отговор на исковата молба /чл. 211 във връзка с чл. 131 ГПК/.
Въззивният съд е приел, че между страните е сключен договор за търговска продажба по смисъла на чл. 318, ал. 1 ТЗ на селскостопанска техника трактор N. H. TL 90A, плуг лентов обръщателен 3х16 МАSS, пръскачка Prima 2000 л 12 м и сламопреса за балиране на квадратни бали на цена общо в размер 121 440 лв. с ДДС. Съдебният състав е установил, че по силата на договора ищецът е доставил на ответника трактор N. H. TL 90A и сламопреса за балиране на квадратни бали на цена общо в размер 84 500 лв. без ДДС и 101 400 лв. с ДДС, ответникът – купувач е заплатил с платежно нареждане на 23.04.2008г. сумата 84 500 лв., за която сума ищецът е издал фактура № 125/24.04.2008г. и е останала незаплатена част в размер 16 900 лв. Изложени са съображения, че отразяването на фактурата в счетоводството на купувача, включването й в дневника на покупко-продажбите по ДДС и ползването на данъчен кредит по същата представляват признание на задължението и доказват неговото съществуване.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, от който зависи изходът на спора и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1- т. 3 от ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 от ГПК е този въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор – предмет на иска и който е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Преценката за наличието на основанията за допускане на касационно обжалване следва да се извърши от въззивния съд въз основа на релевираните от касатора доводи.
Формулираният от касатора процесуалноправен въпрос „дали подаденият по делото насрещен иск, в който се оспорва предявеният главен иск, замества отговора на исковата молба”, е ирелевантен, тъй като насрещният иск е подаден след изтичане на предвидения в ГПК едномесечен срок /чл. 211 във връзка с чл. 131 ГПК/.
Основанието за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК не е налице и поради това, че относно насрещния иск е формирана трайноустановена практика, съгласно която предявяването на насрещен иск представлява последващо обективно съединяване на искове по почин на ответника, поради което разпоредбата на чл. 211, ал. 1 ГПК предвижда преклузивен срок за извършването на това процесуално действие с препращането към чл. 131, ал. 1 ГПК, който визира едномесечния срок за отговор на исковата молба от ответника. При неспазването на този срок ответникът губи правото си по чл. 211, ал. 1 ГПК и ако предяви иска след изтичането на срока, по него се образува отделно дело за разглеждане на иска в самостоятелно производство. Поради това, дори в подадения след срока насрещен иск да са инвокирани правоизключващи, правопогасяващи или правоунищожаващи възражения като защитно средство в процеса, за които съдът не следи служебно, съдът, разглеждащ главния иск не би могъл да ги обсъжда, тъй като същите са преклудирани поради неподаване на отговор на исковата молба в предвидения в чл. 131 ГПК срок.
Поради липса на твърдяното от касатора основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК въззивното решение не следва да бъде допуснато до касационно обжалване. С оглед изхода на делото, разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са направени за настоящото производство. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 80 от 09.08.2011г. по в. т. дело № 264/2011г. на Окръжен съд Стара Загора, търговско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.