О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 08.01.2015 година
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в закрито заседание на 07 януари две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията БОНКА ДЕЧЕВА
гр.дело № 5879 /2014 година
Производство по чл. 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. А. Е. против решение № 121/11.07.2014 г. по гр.д.№ 124/2014г. на Окръжен съд-Силистра, с което е обезсилено решение № 619/27.03.2014г. по гр.д.№ 2728/2011г. на Силистренски РС.
В касационната жалба се прави оплакване за нарушение на процесуалните правила, тъй като съдът неправилно е оставил исковата молба без движение и не е съобразил, че искането е уточнено още пред РС, че е представено удостоверение за наследници на починалия й бивш съпруг и декларация за имота, собственост на ищцата. Основните оплаквания са за неправилност и необоснованост на решението.
В изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран никакъв правен въпрос. Твърдят се пороци на решението по чл. 281, ал.1 т.3 ГПК – неправилност и необоснованост на решението, защото било установено че тя е декларирала имота, че представили удостоверение за наследници на бившия й съпруг, макар и по-късно, а петитума на исковата молба бил уточнен и конкретизиран още пред първата инстанция. Излагайки тези доводи, счита, че е налице основанието по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК за допускане до касация, тъй като съдът се произнесъл по съществени материално правни и процесуални въпроси /без да са формулирани такива/, които били от значение за точното прилагане на закона
Ответникът по касация оспорва допускането до обжалване, тъй като не е формулиран нито един правен въпрос и не е обосновано наведеното допълнително основание по чл. 280, ал.1 т.3 ГПК.
Касационната жалба е постъпила в срок, изхожда от процесуално легитимирана страна, против въззивно решение, което подлежи на обжалване е, поради което съдът я преценява като допустима.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, като прецени наведеното основание за допускане до разглеждане на касационната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Предявени са обективно и субективно съединени искове по чл. 108 ЗС, чл. 26, ал.2 във вр. с чл. 42 ЗЗД от жалбоподателката Н. А. Е. /Н. А. Г./ против наследници на Н. Р. Ш. /Н. Р. И., починала на 29.05.1999г.: Х. Ш. Х.. Б. С. Ш., С. Х. Р., С., Х. Ю. и З. С. С. за прогласяване нищожност на договор за покупко-продажба на недвижим имот от 11.03.1992 г. поради липса на съгласие на купувача Н. Р. И., като продажбата не е потвърдена по реда на чл.42, ал.2 от ЗЗД, за признаване за установено, че ищцата е собственик на имот с идентификатор 66425.501.8842.33.1 и с идентификатор 66425.501.8842.33.2, и да бъдат осъдени ответниците да предадат владението върху онази част от имота й, която владеят без основание с площ 21,30 кв.м., съставляваща част от имот с идентификатор 66425.501.8842.33.1 и намираща се в югоизточната част на имота.
По делото пред РС е установено следното: Сградата, в която се намират имоти с идентификатори № 66425.501.8842.33.1 и № 66425.501.8842.33.2 е изградена 1939г. за нуждите на военните и се намира в [населено място] на ул. „31 полк” № 45, сега № 57. Първоначално се е състояла от северен и южен апартамент, всеки от които се е състоял от салон /коридор/, от който се влизало в две стаи и кухня с вход към двора. Към всяко от жилищата е имало тоалетна с вход от двора и мазе. Апартамент № 1 е разделен след това на две жилища, така, че едното се състои от салон и стая, а другото – от кухня, стая и коридор. Всяко от двете жилища се отдавало отделно под наем от държавата. Със заповед № 22 от 10.02.1982г. наследодателката на ответниците Н. Р. И. е настанена в стая, кухня, мазе и тоалетна – стар жилищен фонд, находящо се на ул. „31 полк” № 45. Ищцата е настанена със заповед № 126/01.07.1987г. след размяна на жилища с В. В. Т., като също и е предоставена стая, кухня тоалетна и мазе. Към този момент двете жилища са имали обща тоалетна. С договор от 11.03.1992г. по реда на НДИ на Н. Р. И. е продадено жилище, състоящо се от стаоя, кухня и тоалетна с площ 32 кв.м. Реално това жилище от 23 кв.м. С договор от 06.04.1992г. на ищцата е продадено жилище, състоящо се от стая, кухня и сервизни помещения с площ 32 кв.м. Двете жилища не са имали отделни тоалетни, а са ползвали обща такава. От преписките по настаняване и продажба, включително и от оценителния протокол се разбира, че двете продадени жилища са различни. С отстъпено право на пристрояване с договор от 10.04.2007г., ищцата е изградила отделна тоалетна към своето жилище.
Тезата на ищцата е, че наследодателката на ответниците не е придобила жилище от стая и коридор, тъй като тя не е подписала договора с общината. Твърди, че тя е придобила това жилище от 23 кв.м., защото то не съставлява отделен обект щом няма отделна тоалетна и защото го е ползвала.
Тези искове са отхвърлени от РС. Въззивната инстанция е оставила без движение исковата молба с определение в с.з. от 10.06.2014 г., за да уточни дали предявява иска от свое име или и за наследниците на своя бивш съпруг Ф. М. М., с който е сключила гр.брак на 07.06.1986г., прекратен с развод с влязло в сила решение на 24.02.2004г. , починал на 20.12.2007г. и да представи доказателства за наследниците, тъй като жилището е купено по време на брака. Дадени са й и указания да посочи цена на предявените искове, като представи удостоверение за данъчна оценка на имота, закупен от наследодателката на ответниците, тъй като в хода на производството пред РС е представена данъчна оценка само на жилището, купено от ищцата.
Възивният съд е приел, че не са изпълнени указанията, поради което исковата молба е останала нередовна. Ищцата твърди, че е собственик на процесните имоти по силата на договор за покупко-продажба, а договорът е сключен по време на брака с бившия й съпруг и е със статут на прекратена семейна имуществена общност, като делба не е извършвана. При това положение или ищцата следва да претендира своята част или да бъдат конституирани като задължителни необходими другари наследниците на съпруга й. Съдът е приел, че тъй като не са предоставени доказателства за наследниците на бившия й съпруг, исковата молба е останала неизправена при неуточнена процесуалноправна и материалноправна активна легитимация. Ищцата е твърдяла, че е самостоятелен собственик и в последното съдебно заседание пред въззивната инстанция се е позовала на придобивна давност, което съдът е намерил за недопустимо, тъй като е налице преклузия по чл.266 от ГПК. Като нередовност е преценено и това, че тя не е посочила и цена на всеки от исковете и не е представила удостоверение за данъчна оценка на имота на ответниците, на който претендира, че е собственик. Съдът е съобразил, че не е изискала удостоверение за данъчната оценка на известните по делото имена на наследодателката на ответниците. Затова е обезсилено решението на РС, с което иска е отхвърлен и е прекратено производството по делото.
Тъй като в изложението по чл. 284, ал.3 т.1 ГПК към жалбата не е формулиран никакъв правен въпрос. Това е основание да не се допусне касационно обжалване, защото не е обосновано общото основание по чл. 280, ал.1 ГПК – ТР № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС. Твърдят се пороци на решението по чл. 281, ал.1 т.3 ГПК – неправилност и необоснованост на решението. Това са пороци на решението по чл. 281 ГПК, които се разглеждат ако бъде допуснат касационен контрол.
По делото е представено удостоверение за данъчна оценка само на декларирания от ищцата имот, който тя е купила – жилище от 32 кв.м. За жилището, купено от наследодателката на ответниците не е представено удостоверение за данъчна оценка въпреки дадените указания и наличие на данни, че е открита партида на името Н. Р. Ш., с каквото име е вписана наследодателката на ответниците в удостоверението за наследнии и в схемата за купеното от нея жилище от 23.04.1998г. – писмо № 5140-1/13.06.2014г.
Петитумът на исковата молба пред РС е останал не уточнен, тъй като ищцата е претендирала, че е собственик на апартамента, който е купила, собствеността върху който не й се оспорва. Твърди, че наследодателката на ответниците не е купила процесния апартамент, защото е била починала към датата на покупката, а в последствие, че не е подписала договора. Дори наследодателката на ответниците да не е подписала договора /което не е установено по настоящото дело/ от това не следва, че другото жилище е придобито от ищцата. Касае се за държавна, респективно общинска собственост, която не може да се придобива по давност – пар.1 ЗД на ЗС. Ако двете жилища са имали само една тоалетна, то никоя от двете наемателки не е могла да купи като обособено жилището, в което е била настанена. Затова РС е приел, че ищцата претендира да е собственик и на двете жилища и се е произнесъл при този петитум, макар в исковата молба искането да не е така формулирано.
Неяснотата на основанието, на което ищцата е твърдяла в исковата молба да е станала собственик на жилището, заснето с идентификатор 66425.501.8842.33.1 и на искането към съда е довела и до неяснота дали като съсобственик предявява петиторния иск, или като индивидуален собственик.
Затова като е обезсилил решението на РС и е прекратил производството по делото, съдът е приложил точно т.4 от ТР № 1/17.07.2001г. на ВКС, което в тази хипотеза намира приложение и след приемане на ТР № 1/2013г. на ОСГТК на ВКС. т.5.
По изложените съображения не следва да се допуска касационно обжалване. Съобразно този резултат, на ответниците по касация следва да се присъдят претендираните разноски. Ответникът Х. Ш. Х. претендира разноски с отговора към касационната жалба и представя списък на разноските ведно с договор за правна помощ за сумата 1050 лв., платена в брой. Тази сума следва да се присъди на основание чл. 78, ал.4 ГПК. Не е заявено възражение за прекомерност от ксаторката. Сумата е дължима от нея въпреки освобождаването от такси и разноски с определение № 2939/19.07.2012г., тъй като това са разноски, направени от другата страна, а не разноски по производството, които единствено се поемат от бюджета на съда – чл. 83, ал.3 ГПК.
Останалите ответници Б. С. Ш., С. Х. Р., С. Х. Ю. и З. С. С. се представляват в производството чрез назначения служебен представител, на който също следва да се присъди възнаграждение. На основание чл.7, ал.2 във вр. с чл. 9 ГПК размера му е 450 лв. То е дължимо от бюджета на съда на основание чл. 83, ал.3 ГПК, тъй като касаторката е освободена от заплащане на държавна такса и разноски с определение № 2939/19.07.2012г.
Водим от горното, Върховния касационен съд, състав на първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 121/11.07.2014 г. по гр.д.№ 124/2014г. на Окръжен съд-Силистра по касационна жалба, подадена от Н. А. Е..
Осъжда Н. А. Е. да заплати на Х. Ш. Х. деловодни разноски за настоящото производство в размер на 1050 лв.
Определя възнаграждение на адвокат Д. С. от С. адвокатска колегия за касационното производство в размер на 450 лв., платими от бюджета на съда.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: