О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№8
[населено място], 08.01.2015 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Влахов
ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова
Веселка Марева
като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№ 7031 по описа за 2014 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решение № 5027 от 07.07.2014г. по гр.д. № 6144/2014г. на Софийски градски съд, ІV-г състав, с което е потвърдено решението от 09.05.2013г. по гр.д. № 40642/2008г. на Софийски районен съд, 61 състав, за отхвърляне на претенцията на О. Г. Х. /починал в хода на процеса и заместен от В. Х. Г., Г. О. Г. и Х. О. Г./ против А. Г. Г. и М. С. Г., предявена по реда на чл. 346 ГПК, за сумата 11 205лв., при правна квалификация чл. 12, ал.2 ЗН, представляваща увеличената стойност на наследството в резултат на средства, вложени от О. Г. Г. за доизграждане на втория етаж на двуетажната жилищна сграда и магазина и изграждане на гаража, построени в дворно място от 564 кв.м., съставляващо УПИ ІІІ-820 в кв.13 по плана на [населено място].
Касационната жалба е подадена от В. Х. Г., Г. О. Г. и Х. О. Г. чрез пълномощника адвокат С.. Претендира се допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответниците по жалбата не са взели становище.
Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение счита, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт и е допустима.
Производството е за съдебна делба във фазата по извършването й. Предмет на обжалване е решението по предявената от наследодателя на касаторите претенция по сметки за заплащане на сумата 11 205лв., представляваща направени от него в периода 1986-1993г. подобрения, изразяващи се в довършителни работи на втория етаж и покрива на къщата, изграждане на гаража, доизграждане на магазина. За установяване на подобренията са представени четири фактури за закупени от О. Г. материали – вар, винкел, сиви керемиди, перолит. Претенцията е оспорена от съделителя А. Г., който намира за недоказано, че подобренията са направени със средства на О. Г., доколкото към този момент наследодателят е бил жив.
В. съд е приел, че дадената от първата инстанция правна квалификация на иска – чл. 30, ал.3 ЗС е неправилна и е квалифицирал претенцията по чл. 12, ал.2 ЗН като е взел предвид, че наследодателят е починал през 1997г., а периода на извършване на подобренията е 1986-1993г. При преценка основателността на претенцията съдът я е намерил за недоказана. Посочил е, че ангажираните писмени доказателства за закупени материали не установяват влагането на тези материали в изграждането на сочените обекти; това обстоятелство би могло да бъде доказано със свидетелски показания, но такива не са ангажирани. Счел е, че приетата експертиза също не е годно доказателствено средство за соченото обстоятелство – вещото лице установява, че определен вид материали са вложени – фаянсови плочки, гипсови орнаменти, вградено ел.отопление, паркет в хола, мокет в стаите и др., но липсват доказателства, че тези материали са закупени от ищеца. По тези съображения претенцията е отхвърлена.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторите не са формулирали ясно правен въпрос, но от наведените съображения може да бъде изведен въпросът: нужно ли е ангажирането на свидетелски показания, след като от писмените доказателства и от заключението на вещото лице се установява закупуването на материалите и влагането им при довършителните дейности в обектите. В изложението е застъпена тезата, че свидетелски показания не са необходими, защото те биха установили закупуването на материалите, който факт е вече установен от писмените доказателства. Свидетелите биха могли да установят и влагането на материалите в обекта, но този факт също вече е установен от заключението на вещото лице. С оглед на това касаторите поддържат, че съдът се е произнесъл неправилно по този съществен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Съгласно разясненията в т.4 на Тълкувателно решение № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода по конкретно дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая не може да се приеме, че въпросът дали са достатъчни писмените доказателства и заключението на вещо лице за установяване на увеличението на наследството или са нужни и свидетелски показания, е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото в горепосочения смисъл. Преценката кои доказателства са необходими и достатъчни винаги зависи от спецификата на подлежащите на доказване факти и тя има значение само за конкретния правен спор. При заявено оспорване на претенцията от страна на единия ответник ищецът е длъжен да установи както закупуването на съответните материали със свои средства, така и влагането им в строежа. След като липсват писмени доказателства за закупуване на всички материали /видно от изброяването им в списъка на л.63 от първоинстанционното дело те са много повече от посочените в четирите фактури/ е очевидно, че писмените доказателства са недостатъчни. Същото се отнася за констатациите от огледа на вещото лице – видно е влагането в СМР на част от описаните в списъка на ищеца материали, но за тези материали липсват данни за закупуването им от ищеца, т.е. заключението на вещото лице също не е достатъчно като доказателство за провеждане на пълно доказване на твърдяните факти.
Предвид горното, при липса на поддържаното основание по чл. 280, ал.1,т.3 ГПК достъпът до касационно обжалване следва да бъде отказан.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 5027 от 07.07.2014г. по гр.д. № 6144/2014г. на Софийски градски съд по касационната жалба на В. Х. Г., Г. О. Г. и Х. О. Г., тримата от [населено място].
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: