1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 08.01.2015 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на девети декември през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 948 по описа за 2014г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на ответника П. Н. Б. като ЕТ „5 ко – П. Б.”, [населено място] чрез процесуален представител адв. Н. Т. Н. срещу решение № 984 от 22.05.2013г. по т. дело № 2495/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав, с което е обезсилено решение от 03.04.2012г. по гр. дело № 2675/2010г. на Софийски градски съд, Търговско отделение, VІ-14 състав, производството по делото е прекратено и ищецът [фирма], [населено място] е осъден да заплати на ответника П. Н. Б. като ЕТ „5 ко – П. Б.”, [населено място] сумата 10 830 лв. – разноски по делото за двете инстанционни производства.
Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила. В касационната жалба и приложеното към нея писмено изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – въззивният съд се е произнесъл по релевантни процесуалноправни въпроси, които се решават противоречиво от съдилищата и са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото:
„1. Тече ли срокът по чл. 414, ал. 2 ГПК за длъжника, считано от датата на получаване на поканата за доброволно изпълнение, ако същата не е оформена по образец, съгласно приложение № 21 към чл. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 22.02.2008г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК на МП, и от съдържанието й не може да се установи категорично кой от описаните в поканата актове на съда е приложен към нея, при условие, че длъжникът оспорва получаване на заповедта за незабавно изпълнение заедно с поканата?
2. Допустим ли е искът по чл. 422 ГПК, ако възражението по чл. 414 ГПК е подадено формално след срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, но е прието от заповедния съд за редовно, въз основа на данните в заповедното производство, представената в заповедното производство покана за доброволно изпълнение и възраженията на длъжника за нередовно връчване на заповедта за изпълнение, когато тези възражения на длъжника не се оспорват от кредитора и липсват други данни за момента на връчването й на длъжника?
3. Допустимо ли е съдът в производството по иска с правно основание чл. 422 ГПК да прекрати производството по делото като недопустимо, ако изводите му за срочност на възражението по чл. 414 ГПК не съответстват с тези на съда в заповедното производство, без да е указал на ответника/длъжник, че липсват доказателства в тази насока и да му е дал възможност за ангажиране на такива?”
По отношение на първия въпрос касаторът поддържа становище за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, тъй като в съдебната практика няма даден отговор по реда на чл. 274, ал. 3 или чл. 290 ГПК.
Относно втория процесуалноправен въпрос касаторът релевира доводи за наличие на противоречива съдебна практика /чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК/, поради което въпросът е включен в тълк. дело № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС.
По отношение на третия въпрос сочи основанията по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК – противоречие с решение № 311/17.02.1966г. по гр. д. № 2041А/1965г. на ВС, І ГО и липса на задължителна съдебна практика.
Ответникът [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. Д. П. оспорва касационната жалба и прави възражение за липса на предпоставки за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като касаторът не е формулирал въпроси, които са от значение за решаване на делото. Поддържа становище, че първите два въпроса са некоректно изложени, не са повдигани от длъжника и не са обсъждани по делото. По отношение на третия, посочен от касатора процесуалноправен въпрос, ответникът релевира доводи, че липсват твърдените основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, тъй като отмененият ГПК не предвижда заповедно производство и респективно подаване на възражение против заповед за изпълнение, и е налице трайноустановена съдебна практика, съгласно която длъжникът следва да представи на заповедния съд доказателства за предявяване на възражението в срок.
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна в установения в чл. 283 ГПК едномесечен срок срещу подлежащ на касационно обжалване валиден и допустим съдебен акт.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след като взе предвид данните по делото и обсъди релевираните доводи, приема следното:
За да обезсили първоинстанционното решение, с което е уважен предявеният от [фирма] срещу П. Н. Б. като ЕТ „5 ко – П. Б.” иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за установяване съществуването на вземането на ищеца към ответника – въззивник по запис на заповед, за което вземане по гр. дело № 40169/2009г. на Софийски районен съд в полза на ищеца срещу ответника е издадена заповед № 649 от 17.08.2009г. за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл. 417, т. 9 ГПК и ответникът е осъден да заплати на ищеца сумата 14 616,32 лв. – разноски по делото, въззивният съд е приел, че същото е недопустимо поради това, че е постановено по недопустим иск. Изводът за недопустимост на положителния установителен иск е обоснован с липсата на правен интерес за ищеца от предявяване на иска, тъй като възражението на ответника – длъжник срещу издадената заповед за изпълнение е подадено след предвидения в чл. 414, ал. 2 ГПК двуседмичен срок и заповедта за изпълнение е влязла в сила и стабилизирана като изпълнително основание.
Решаващият съдебен състав е констатирал, че призовката за доброволно изпълнение е връчена заедно със заповедта за изпълнение съобразно чл. 418, ал. 5 ГПК лично на длъжника на 03.11.2009г. и срокът за подаване на заявлението по чл. 414 ГПК е изтекъл на 17.11.2009г. – вторник, работен ден. Поради това и с оглед факта, че възражението срещу заповедта за изпълнение е депозирано в съда на следващия ден – 18.11.2009г. и липсата на данни същото да е подадено по пощата или по друг начин, сочещ на подаването му в съда в срок, въззивният съд е направил извод, че заповедта за изпълнение е влязла в сила по реда на чл. 416, предл. 1 ГПК преди предявяване на иска.
Въззивната инстанция е приела за недоказани твърденията на длъжника, направени в подадената в заповедното производство молба, че призовката за доброволно изпълнение с приложен изпълнителен лист, но без заповедта за изпълнение и копие от документа, въз основа на който е издадена заповедта, е връчена на негов съсед в началото на месец ноември 2009г. и му е предадена на 07.11.2009г., както и твърденията за посещение при ЧСИ на 10.11.2009г. и служебна ангажираност на адвоката на длъжника. Съдебният състав е изложил съображения, че тези факти и обстоятелства са относими към евентуалната основателност на възражение по чл. 423, ал. 1 ГПК, адресирано до въззивния съд, каквото не е подадено.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за спорното право и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Материалноправният или процесуалноправният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил правната воля на съда, обективирана в решението му. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Първият, посочен от касатора, въпрос не обосновава извод за допускане на касационно обжалване на въззивното решение, тъй като от една страна въпросът не е коректно формулиран, а от друга страна, не са налице останалите предпоставки на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. С този въпрос касаторът цели да обоснове неправилност на решението на въззивната инстанция поради неправилно възприемане на съдържанието на поканата за доброволно изпълнение. За да приеме, че заповедта за изпълнение е връчена лично на длъжника на 03.11.2009г., въззивният съд се е позовал на поканата за доброволно изпълнение, в която е отразено, че към нея са приложени изпълнителен лист и заповед за изпълнение. Разпоредбата на чл. 428, ал. 1, изр. 2 ГПК е достатъчно точна и ясна относно задължението на съдебния изпълнител заедно с поканата за доброволно изпълнение да връчи на длъжника заповедта за изпълнение /в хипотезата на чл. 417 ГПК/. Относно нейното приложение е формирана трайноустановена съдебна практика, която не се налага да бъде променяна. Поканата за доброволно изпълнение в частта, с която съдебният изпълнител, респективно връчителят е удостоверил нейното връчване и връчването на приложените към нея документи, представлява официален удостоверителен документ. Оформянето на поканата за доброволно изпълнение по образец съгласно приложение № 21 към чл. 3, т. 1 от Наредба № 7 от 22.02.2008г. за утвърждаване на образците на книжа, свързани с връчването по ГПК на МП, е от значение относно проверката за спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, доколкото в съдържанието на поканата е посочено като приложение към нея заповедта за изпълнение. При направено оспорване на поканата за доброволно изпълнение в частта, в която е отразено, че към нея са приложени и връчени копие от изпълнителния лист и заповедта за изпълнение на длъжника, предвид характера й на официален свидетелстващ документ в посочената част, доказателствената тежест се носи от оспорващата страна.
Вторият и третият процесуалноправни въпроси се отнасят до наличието на процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК в случай, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и допустимо ли е съдът, разглеждащ иска, да извърши проверка на спазването на срока, ако заповедният съд е приел, че възражението е в срок. На тези въпроси е даден отговор с т. 10.а. от Тълкувателно решение № 4 от 18.06.2014г. на ВКС по тълк. д. № 4/2013г., ОСГТК, поради което твърдените от касатора основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК не са налице.
Съгласно постоянната практика на ВКС, обективирана в посоченото Тълкувателно решение , правото на иск на кредитора по реда на чл. 422 ГПК е обусловено от депозирано от длъжника в заповедното производство възражение, подаването на което също е ограничено със срок. Процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по чл. 422 ГПК не са налице в случаите, когато възражението по чл. 414 ГПК не е подадено в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК. Съдът, разглеждащ иска по чл. 422 ГПК, извършва служебна проверка за наличието на абсолютните процесуални предпоставки, която обхваща и самостоятелна преценка за наличието на възражение на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК и спазването на срока по чл. 414, ал. 2 ГПК за подаването му пред съда по заповедното производство. Констатациите и преценката на съда в заповедното производство относно възражението на длъжника, срока по чл. 414, ал. 2 ГПК и даването на заявителя на указания по чл. 415, ал. 1 ГПК не обвързва съда, разглеждащ установителния иск.
В настоящия случай, като е извършил проверка за връчването на заповедта за изпълнение от частния съдебен изпълнител, съпоставил е датата на връчване и датата на подаване на възражението по чл. 414, ал. 1 ГПК и въз основа на събраните доказателства и установените факти е направил извод за подаване на възражението след законоустановения срок, влизане в сила на заповедта за изпълнение и липса на правен интерес от иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, решаващият съдебен състав е решил релевантния правен въпрос в съответствие с постоянната практика на ВКС.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не са налице твърдените от касатора основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и 3 ГПК, поради което не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд. С оглед изхода на делото разноски на касатора не се дължат. Разноски на ответника не се присъждат, тъй като не са поискани и не са налице данни, че такива са направени за касационното производство.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 984 от 22.05.2013г. по т. дело № 2495/2012г. на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 5 състав.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.