1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
Гр.София, 08.01.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на трети януари две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурор
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
частно търговско дело № 2602/2017 г.
за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.274 ал.3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на [фирма] /н/, представлявана от синдиците А. Н. Д. и К. Х. М. срещу Определение № 2670/10 август 2017 г. по ч.д.№ 2497/2017 г. на САС, ТО, 13 състав, с което е потвърдено определение № 2730/24 април 2017 г. на СГС, VІ ТО, 5 състав, по т.д.№ 1521/2017 г. по описа на същия съд. С него е прекратено производството по делото и същото е изпратено по подсъдност на Ямболския окръжен съд. В жалбата се поддържа, че определението е неправилно по съображения за постановяването му в нарушение на чл.62 ал.2 ЗБН. Претендира се отмяната му и връщане на делото на СГС за по-нататъшни процесуални действия. Приложното поле на касационното обжалване е обосновано в изложение по чл.284 ал.3 т.1 ГПК с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 3 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на спора въпроси, както следва:
1/ Кой е местнокомпетентният съд да разгледа иск, предявен от синдиците на банка в несъстоятелност с правно основание чл.135 ЗЗД във вр.чл. 62 ЗБН – съдът по несъстоятелността или съдът по местонахождението на недвижимия имот – предмет на сделката, чиято относителна недействителност се претендира;
2/ Може ли банка в несъстоятелност да бъде ответник по П. иск за обявяване относителна недействителност на сделка, в която банката не е участвала и
3/Влизат ли в приложното поле на чл. 62 ЗБН искове по чл.135 ЗЗД, предявени от синдик на банка в несъстоятелност против длъжник на банката и третото лице.
След преценка на данните по делото и доводите на жалбоподателя настоящият съдебен състав на Върховният касационен съд, намира следното:
Частната жалба е подадена в срок от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол определение по чл.274 ал.3 т.1 ГПК и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да потвърди обжалваното пред него определение на СГС за изпращане на делото по подсъдност на Ямболския ОС, въззивният съд е приел, че спрямо предявения от [фирма] /н/ П. иск срещу дружествата [фирма] и [фирма] със седалища в [населено място], между които е сключена увреждащата сделка, разпоредбата на чл.62 ЗБН е неприложима. Банката не е страна по сделката, чиято отмяна се иска. Предмет на изброените в чл.62 ал.1 ЗБН отменителни искове, между които и искът по чл.135 ЗЗД, са правни действия и сделки, извършени от или сключени с участието на банката в несъстоятелност, имащи за последица намаляване или обременяване на масата на несъстоятелността. Специалната подсъдност на исковете по чл.62 ЗБН предпоставя участие на банката в несъстоятелност в увреждащото действие или сделка. В случая банката е ищец-кредитор на единия ответник, срещу него е открито производството по несъстоятелност, поради което искът по чл.135 ЗЗД, свързан с това производство, може да бъде воден само при спазване на особените правила на чл. 649 ТЗ. Съгласно алинея 5-та на цитираната разпоредба искът се предявява пред съда по несъстоятелност, който в случая е Ямболският окръжен съд.
Предвид мотивите на въззивното определение следва да се приеме, че първите два въпроса в изложението по чл.280 ГПК не са обусловили правните изводи на Софийския апелативен съд по предмета на спора. Те въобще не са обсъждани в актовете на двете инстанции, а твърдението в касационната частна жалба, че подсъдността е определена по правилата на чл.109 ГПК е невярно – предмет на сключената на 13 януари 2014 г. сделка между ответните дружества е недвижим имот с местонахождение [населено място].
Формулираните от жалбоподателя два въпроса са неотносими към предмета на процесуалния спор по конкретното дело и техните отговори не се съдържат в обжалваното определение на САС.
В съобразителната част на въззивния акт е прието, че предявеният от банка в несъстоятелност П. иск срещу страните, извършили увреждаща я сделка, не попада в приложното поле на отменителните искове по чл.62 ал.1 ЗБН, предявими от синдиците, от фонда – при тяхно бездействие и от всеки кредитор на банката пред съда по несъстоятелност. В процесния случай ищец е банката-кредитор, а предявеният от нея отменителен иск има за предмет увреждаща я сделка между двама ответници, първият от които е неин длъжник по договор за банков кредит. Срещу длъжника [фирма] е открито производство по несъстоятелност с решение на Ямболския ОС постановено на 10.11.2016 г. Именно тези факти и отрицателният отговор на третия въпрос са обосновали извода на въззивния съд за определяне на подсъдността на отменителния иск по правилото на чл.649 ал.5 ТЗ.
С оглед съдържанието на мотивите на обжалвания акт следва да се приеме, че формулираният в изложението трети въпрос е обусловил решаващите изводи на въззивния съд по предмета на спора. Не е налице обаче соченото допълнително селективно основание по чл. 280 ал.1 т. 3 ГПК – значение на изведения въпрос за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Жалбоподателят не посочва непълни, неясни или противоречиви правни норми, чиито несъвършенства налагат формиране на съдебна практика по приложението на конкретни разпоредби или осъвременяване на вече създадена такава според изискванията на т. 4 на ТР № 1/2009 г. от 19.02.2010 г. по ТД № 1/2009 г. на ОСГТК. С оглед препращащия характер на разпоредбата на чл.274 ал.3 ГПК цитираното Тълкувателно решение на ВКС намира приложение и по отношение на частните касационни жалби.
Предвид изложеното следва да се приеме, че жалбоподателят не установява соченото допълнително основание за достъп до касация.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, състав на Второ т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Определение № 2670/10 август 2017 г. на Софийския апелативен съд, ТО, 13 състав, постановено по ч.т.д.№ 2497/2017 г. по описа на същия съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: