3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
[населено място], 09.01.2014 г.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , ТЪРГОВСКА КОЛЕГИЯ, първо отделение , в закрито заседание на осми януари през две хиляди и четиринадесета година, в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НИКОЛА ХИТРОВ
ЧЛЕНОВЕ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
РОСИЦА БОЖИЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Божилова т.д. № 4454 / 2013 год. и за да се произнесе съобрази следното :
Производството е образувано по молба на Р. Д. Р., в качеството на частен земеделски производител , за отмяна на влязло в сила решение № 112 / 28.06.2013 г. по гр.д.№ 160 / 2013 г. на Видински окръжен съд , с което е отменено решение № 27 / 15.02.2013 год. по гр.д.№ 1743 / 2012 год. на Видински районен съд и молителят е осъден да заплати на [фирма] обезщетение в размер на 8 173, 42 лева , на основание чл.45 ЗЗД и обезщетение за забава в издължаването му , на основание чл. 86 ал.3 ЗЗД, в размер на 973,42 лева . Молителят твърди основания за отмяна по чл. 303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК . Твърди несъобразяване от въззивния съд, при произнасянето му по предявените искове , с обстоятелството дали ревизионен акт № 04251100011 / 18.04.2011 год. на НАП , ТД [населено място] , съставен на ищеца [фирма] , е влязъл в сила , т.е. дали не е бил евентуално обжалван от същия , при висящност на производството по обжалването му и към момента на произнасяне на въззивния съд , в частта в която с ревизионния акт не е признато на ищеца право на възстановяване на данъчен кредит, от което обстоятелство , с твърдение за причинна връзка с неправомерно поведение на ответника – молител, ищецът е обосновал иска си на деликтно основание . В обосноваване основание по чл. 303 ал.1 т.3 ГПК молителят се позовава единствено на констатацията на съда , въз основа на преждепосочения ревизионен акт, че липсва извършена от ЧЗП Р. Р. реална доставка в полза на [фирма] по фактура № 60 / 14.09.2010 год., за да би било налице основание за възстановяване на данъчен кредит , от липсата на което ищецът е твърдял претърпяна в причинна връзка с поведението на ответника – молител вреда .
Ответната страна – [фирма] – оспорва допустимостта на молбата за отмяна , в евентуалност – основателността й , по идентични съображения , вкл. като просрочена , приемайки че молителят се позовава на ревизионния акт ,в качеството на „ ново доказателство „ , за което е в известност , считано от получаване на исковата молба и приложенията към същата, съдържащи и самия акт в релевантно за спора извлечение , от който момент счита течащ и срока по чл. 305 ал.1 т.1 ГПК .
Върховен касационен съд, първо търговско отделение ,при произнасяне по допустимостта на молбата на отмяна, в производство по чл.307 ал.1 от ГПК , макар формално да се явява спазен тримесечния срок по чл.305 ГПК , считано от влизане в сила на самото въззивно решение / в който смисъл е създадената съдебна практика , в случай на установимо , като узнато от молителя преди постановяване на атакуваното чрез отмяна решение обстоятелство или доказателство / , намира същата недопустима , предвид следното :
Съгласно чл.303 ал.1 т.1 ГПК ,основание за отмяна е наличието на ново обстоятелство или ново писмено доказателство от съществено значение за делото , които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Основание по смисъла на чл.303 ал.1 т.3 ГПК е наличието на постановление на съд или на друго държавно учреждение , впоследствие отменено , на което е било основано решението . Съгласно формираната задължителна съдебна практика / опр. № 591 / 28.06.2012 год. по ч.т.д.№ 772 / 2011 год. на ІІ т.о. , опр.№ 262 / 31.05.2013 год. по ч.г.д.№ 2375/ 2013 год. на І г.о. на ВКС и др. / действително предмет на произнасяне по същество за наличието на основание за отмяна , а не по преценка на допустимостта й , е дали соченото от страната обстоятелство, респ. писмено доказателство е „ново”, „ от съществено значение за изхода на делото”, както и дали е налице визираното условие за нейната невъзможност да го узнае , респ. да се снабди с доказателството , поради независещи от самата нея, т.е. изключени от собствената й небрежност , причини . В същата практика , обаче, еднозначно се споделя и съображението , че не всяко сочено от страната обстоятелство или писмено доказателство отговаря на изискването за формално твърдение на основание за отмяна , по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК , а само когато същото е относимо към възникването , съществуването или погасяването на спорното право , в случая – към правото на обезщетяване за вреди от деликт .
Според настоящия състав липсват заявени , формално покриващи изискването на чл. 303 ал.1 т.1 ГПК обстоятелство или писмено доказателство . Страната не твърди установено впоследствие, но не поради причина собствената й небрежност, действително невлизане в сила на ревизионния акт, на който въззивният съд е основал мотивите си за основателност на иска , а навежда довод за релевантността на това обстоятелство за правилността на съдебното решение , ако евентуално би било налице обжалване на ревизионния акт , не и твърдейки го позитивно . В този смисъл не е налице нито сочено обстоятелство, нито писмено доказателство по смисъла на чл. 303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК , тъй като молителят не сочи като такова самият ревизионен акт , а обстоятелството влязъл ли е в сила ,поради евентуално обжалване. Но и в този случай молбата му не би покривала изискването за формално съдържание на молба за отмяна на соченото основание – чл.303 ал.1 т.1 пр. второ ГПК . Под „ ново писмено доказателство „ по смисъла на същата разпоредба , по мнение на настоящия състав е изключено позоваването на прието по делото такова , а документът винаги следва да бъде различен . Новостта му се преценява на база различието в съдържанието му по установяването или опровергаването на твърдян по делото релевантен факт спрямо установяването, респ. опровергаването на същия с друго писмено доказателство по делото . По формално заявения състав на чл. 303 ал.1 т.3 ГПК липсва изобщо позоваване на съдебен акт или акт на друго държавно учреждение , впоследствие отменени, на които е основано решението . Ако такъв страната визира самият ревизионен акт , то отмяна на същия не се твърди , а вероятността да бъде отменен , с оглед хипотетично твърдяно , възможно висящо производство по обжалването му , не се вмества в основанието по чл.303 ал.1 т.3 ГПК .
Водим от горното , Върховен касационен съд, първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молбата за отмяна на влязло в сила решение № 112 / 28.06.2013 г. по гр.д.№ 160 / 2013 г. на Видински окръжен съд , подадена от частен земеделски производител Р. Д. Р. , на основание чл.303 ал.1 т.1 и т.3 ГПК .
Определението може да се обжалва с частна жалба , в едноседмичен срок от връчването му на страната , пред друг състав на Върховен касационен съд .
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :