О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр. София, 09.01.2017 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр. д. № 3558/16 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. А. И. и И. Н. И. от [населено място] срещу въззивно решение № 51 от 26.04.16 г., постановено по в. гр. д. № 56/16 г. на Търговищкия окръжен съд с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 281, т. 2 и т. 3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил първоинстанционното решение № 21 от 14.02.2016 г. по гр. д. № 1159/15 г. на Търговищкия районен съд, с което е отхвърлен предявеният от Й. Д. У. и Д. Л. У. срещу касаторите установителен иск за собственост и вместо това е признато за установено по отношение на ответниците, че ищците са собственици на дворно място от 139,77 кв.м., част от западната част на УПИ VII-436, в кв. 35 по плана на [населено място], [община], с форма на триъгълник, образуван между регулационната граница на УПИ VII-436 с УПИ VIII-436 и масивна ограда, изградена между същите имоти, отбелязана на скицата на вещото лице на л. 71 от делото /защрихованата част/ и е установена грешка в кадастралната основа на кадастралния план на [населено място], [община], изразяваща се в погрешно заснемане на кадастралната граница между УПИ VII-436 и УПИ VIII-436 в кв. 35, която следва да минава не по регулационната линия на двата имота, а по изградената масивна ограда, според съществуващата на място граница, отразена на скицата на л. 71 от делото и на скицата, на л. 17 от делото – мотивирано предложение за ПУП, с дата месец май 2013 г., изготвено от [фирма].
По делото е установено, че двамата ищци и двамата ответници са съпрузи. С писмен договор от 10.10. 1972 г. първият ищец е закупил дворно място от 1,5 дка, намиращо се в землището на [населено място], като продавачът е предал владението върху имота към момента на подписване на договора. С писмен договор от 21.05. 1973 г., първият ищец е продал на първия ответник източната част от дворното място, с посочените в договора граници и с лице на продадената част от север 16 м., като ищецът е предал на ответника владението към датата на подписване на договора. Към момента и на двете сделки имотът е бил извън регулационния план на [населено място]. В кадастралния план на селото от 1980 г. имотът е отразен като едно цяло, без граници в него. С регулационния план от 1984 г. имотът с пл.№ 436 е включен в регулацията на населеното място и за него са били отредени два парцела, съответно VII-436 и VIII-436 в кв. 35. След включването на имота в регулация, както ищците, така и ответниците са се снабдили с констативни нотариални актове за собственост. С нот. акт № 87/1984 год., първият ищец е признат за собственик по давност на празно дворно място от около 680 кв.м., при граници: от две страни улици, река и парцел VII-436 на първия ответник, заснето под пл.№ 436, за което е отреден парцел VIII-436, с площ от около 680 кв.м., в кв. 35 по плана на [населено място]. С нот. акт № 156/1984 г. първият ответник е признат за собственик по давност на празно дворно място от около 720 кв.м., за което е отреден парцел VII-436, в кв. 35 по плана на [населено място], при граници: от две страни улици, парцел VI-435 на А. С. и парцел VIII-436 на първия ищец. Ищците и ответниците са застроили имотите си като от закупуването на имота през 1972 г. от ищците и през 1973 г. от ответниците, до момента, в който страните са построили жилищни сгради, имотът е бил един, без да са съществували огради. След като са застроили имотите си, страните са изградили и ограда между двата парцела, която ограда е направена съвместно от тях в периода 1984-1986 г. и от тогава не е местена. Установено е също, че имотът на ищците е с по-голяма площ от този на ответниците, което не съответства на документите за собственост, както и че границата между двата имота, която е изградената ограда, не съвпада с регулационната граница между тях, съгласно плана на [населено място] и че разминаването между имотната и регулационната граница е с площ от 139,77 кв.м., с форма на триъгълник, заключен между границата –оградата на терен и регулационната граница. Прието е, че изграждането на оградата страните са започнали и самостоятелното си владение върху отделните части от имота. Изложени са съображения, че до изменението на ЗТСУ /отм/ през 2000г., реално обособени части от дворищнорегулационни парцели не е могло да се придобиват по давност, а след промяната на чл. 59, ал. 1 ЗТСУ /отм./ през 2000г. е предвидено, че реално определени части от поземлени имоти в границите на населените места, могат да се придобиват чрез правни сделки или по давност, само ако отговарят на изискванията за минимални размери за площ и лице, определени с правилника за прилагане на закона. Съгласно ал. 2 правилото на ал. 1 не се прилага в случаите, когато частта от поземления имот се присъединява към съседен имот, а оставащата част отговаря на изискванията за минимални размери за площ и лице или също се присъединява към съседен имот, тоест ако съсобственик владее различни части от урегулирани имоти и те могат да се обособят по площ и лице в самостоятелен имот, като оставащите за другите собственици части, също отговарят на изискванията за площ и лице, то тогава придобиването на правото на собственост върху цялото владяно дворно място, като цялостен имот, е напълно допустимо. Изложени са и мотиви, че докато е действал ЗТСУ и в периода след това, при действието на ЗУТ, ответниците не са предприели каквито и да било действия да установят границите на имота си, според предвижданията на дворищнорегулационния план, който следователно не е бил приложен и действието му по отношение на процесния имот е отпаднало с изтичането на шестмесечния срок по §8 ПЗР ЗУТ /ТР № 3/93 г. на ОСГК на ВС и ТР № 3/11 г. на ОСГК на ВКС/. Съобразявайки задължителните указания на т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, съгласно които при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка – да се посочи и в какво се състои същата, въззивният съд като е приел, че в конкретната хипотеза правният интерес действително произтича от грешки в плановете, с диспозитива на съдебния акт е установил и грешката в кадастралния план на [населено място], който не отразява действителното състояние на имотите.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос, които са решени в противоречие с практиката на ВКС и са от значение за точното прилагане на закона.
Ответниците по касационната жалба са депозирали по реда на чл. 287, ал. 1 ГПК писмен отговор, с който искат касационното обжалване да не бъде допускано поради липса на предвидените в чл. 280, ал. 1 ГПК основания за това. Претендират разноски.
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице релевираните предпоставки по чл.280, ал.1 ГПК.
Съгласно разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК на касационно обжалване пред ВКС подлежат въззивните решения, в които съдът се е произнесъл по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е: 1.решен в противоречие с практиката на ВКС; 2. решаван противоречиво от съдилищата; 3. от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Според дадените в ТР № 1/09г., ОСГТК на ВКС, т. 1 разяснения задължение на касатора е да посочи правния въпрос от значение за изхода на делото в мотивираното изложение по чл. 284, ал. 1, т. 3 ГПК, който определя рамките, в които ВКС следва да селектира касационната жалба с оглед допускането й до касационно разглеждане. Този въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства. В съответствие с диспозитивното начало в гражданския процес ВКС може единствено да уточни поставения от касатора правен въпрос, но не и да го извежда от съдържанието на изложението, респ. от касационната жалба.
В случая касаторите не са посочили правен въпрос, по който се е произнесъл въззивния съд и който е решен в противоречие с практиката на ВКС или е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, поради което касационната жалба не следва да се допуска да разглеждане само на това основание, без да се разглеждат сочените допълнителни основания за това. Общо заявеното твърдение, че въззивното решение е постановено в нарушение на материалноправните норми на чл. 59 ЗТСУ /отм./ и чл. 200 ЗУТ и процесуалноправни норми и се излагат оплаквания, че с исковата молба не са претендира установяване на грешка в кадастралната основа, не представлява правен въпрос, по отношение на който да се преценят основанията за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Не са налице и предпоставките за допускане на касационно обжалване при вероятна недопустимост на постановеното решение. По направените в тази насока доводи следва да се отбележи, че въззивното решение е съобразено със задължителните указания на т. 4 от ТР № 8/2014 г. на ОСГК на ВКС, според което иск за собственост на реална част от поземлен имот, когато тази част неправилно е заснета в кадастралния план или в кадастралната карта като част от съседен имот или изобщо не е заснета като самостоятелен имот, е допустим, дори да не е проведена административната процедура по чл. 53, ал. 1, т. 1 ЗКИР /първоначална редакция/ за поправяне на непълноти и грешки в одобрената кадастрална карта и кадастрални регистри. В производството по иска за собственост съдът изследва наличието на непълнота или грешка в одобрената кадастрална карта, а при уважен иск за собственост на недвижим имот, в диспозитива на съдебния акт следва да се установи правото на собственост, а когато правният интерес за предявяване на иска произтича от допусната в кадастралната карта непълнота или грешка – да се посочи и в какво се състои същата.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
С оглед изхода на производството и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК касаторите следва да заплатят на ответниците по касация направените от тях разноски в касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 500 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
Н е д о п у с к а касационно обжалване въззивно решение № 51 от 26.04.16 г., постановено по в. гр. д. № 56/16 г. на Търговищкия окръжен съд.
О с ъ ж д а М. А. И. и И. Н. И. от [населено място] да заплатят на Й. Д. У. и Д. Л. У. от същия град сумата 500 лв. разноски.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: