1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
гр.София, 09.01.2019 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 4282 по описа за 2018 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на М. Г. П., представляван от адв. И. П., срещу въззивно определение № 17189/28.06.2017 г., постановено по възз. ч. гр.д. № 6793/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 09.02.2017 г. по гр. д. № 66617/2016 г. на Софийския районен съд. С първоинстанционния съдебен акт производството по делото е прекратено като процесуално недопустимо, поради липса на правен интерес за страната от заведения иск.
В частната касационна жалба са изложени доводи за неправилност на определението. Моли се за отмяна и връщане на делото на първоинстанционния съд с указания за продължаване на съдопроизводствените действия по предявения иск.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 2 ГПК жалбоподателят се позовава на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК като счита, че касационното обжалване следва да се допусне по въпроса – предявяването и уважаването на иск, предявен като частичен, формира ли сила на пресъдено нещо по отношение на остатъка от претенцията, който не е заявен за разглеждане. По поставения въпрос се сочи, че е налице противоречие със задължителната съдебна практика.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното:
С атакуваното въззивно определение е потвърдено определението на Софийския районен съд от 09.02.2017 г. по гр. д. № 66617/2016 г., с което поради липса на правен интерес е прекратено като процесуално недопустимо производството по делото, образувано по частичния иск на М. Г. П. срещу Б. Н. С. за присъждане на сумата 10 000 лева. Съдът е посочил, че според изложените в исковата молба твърдения, претендираната сума представлява част от вземане, за което с влязло в сила решение от 09.04.2009 г., постановено по гр.д. № 9205/2008 г. на Софийски районен съд, е уважен иска на жалбоподателя срещу същия ответник. Доколкото претенцията е с предмет незаплатена част от вече присъдената с влязло в сила решение сума, представляваща цялото вземане, ищецът може да реализира правата си в изпълнителното производство и няма правен интерес да предявява нов иск за същото вземане. С тези решаващи изводи производството по делото е прекратено като недопустимо.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, при служебната проверка за наличието на основания за селектиране на жалбата по чл. 280, ал. 2 ГПК намира, че при изложените от въззивния съд решаващи мотиви, обжалваното определение следва да се допусне до касационен контрол в хипотезата на основанието по чл. 280, ал. 2, предл. 3- то ГПК – очевидна неправилност. Въззивната инстанция е допуснала нарушения на основни съдопроизводствени правила, обезпечаващи правото на защита на ищеца и е формирала явно необосновани изводи за недопустимост на предявения иск, като приетото от съда е в очевидно несъответствие с фактическите положения по делото.
В случая по делото липсват доказателства за формирана сила на пресъдено нещо по отношение на претендираната с исковата молба сума от 10 000 лева, заявена за разглеждане като частична претенция за неустойка от общо дължима сума в размер на 189 058,40 лева. Подобни твърдения не би могло да се счете, че съдържа и исковата молба на ищеца, макар в обстоятелствената й част да се съдържат неясноти. От представеното с исковата молба влязло в сила решение от 09.04.2009 г. постановено по гр.д. № 9205/2008 г. на Софийски районен съд е видно, че по това дело са разгледани и уважени: иск с правно основание чл. 240 ЗЗД, предявен от М. Г. П. срещу Б. Н. С. за сумата 1 000 лева по сключен между страните договор за заем от 11.08.2003 г.; и иск по чл. 92 ЗЗД за сумата от 100 лева – неустойка за периода от 01.09.2003 г. до 30.09.2003 г. за забавено плащане на заетата сума, предявен като частичен от общо вземане за неустойка за забава в размер на 189 058,40 лева за периода от 01.09.2003 г. до 31.03.2008 г. Въззивният съд е формирал извода си за липса на правен интерес от водене на настоящия частичен иск за неустойка, поради наличието на влязлото в сила решение по гр.д. № 9205/2008 г. и като е посочил, че твърденията на ищеца, изложени в исковата и уточнителната молба са, че цялото вземане за неустойка му е присъдено по цитираното дело. Този извод очевидно не съответства на данните по делото, тъй като подобен факт не се установява от представеното с исковата молба съдебно решение, където предмет на разглеждане и присъждане е била частична претенция за неустойка за сумата от 100 лв. Освен това, липсата на правен интерес от предявяване на настоящия иск, поради наличие на формирана сила на пресъдено нещо за целия размер на вземането за неустойка, не може да се извежда и само от твърдения на страната, неясно изложени в обстоятелствената част на исковата й молба.
В практиката си ВКС константно е приемал, че задължение на сезирания съд е да следи за надлежното извършване на процесуалните действия от страните в гражданския процес и това задължение намира обща уредба в основополагащите съдопроизводствени правила, установени с разпоредбите на чл. 7, чл. 100 и чл. 129 от ГПК. В този смисъл, преценката за недопустимост на настоящото производство е направена в нарушение на процесуалните норми, установяващи предпоставките за редовност на исковата молба (чл. 127, ал. 1, т. 4 и чл.129 ГПК). При неясно изложените от ищеца факти и обстоятелства, на които основава претенцията си и противоречията между изложеното в исковата молба и в последващата уточнителна молба, на страната е следвало да бъдат дадени указания да уточни ясно и точно твърденията си за обстоятелствата, въз основа на които претендира от ответника сумата от 10 000 лева; какви други дела са водени между страните с предмет вземането за неустойка, определено в общ размер на 189 058,40 лева, като представи преписи от постановените съдебни решения; както и да посочи делото, по което твърди, че му е присъдено цялото вземане за неустойка.
Като не е констатирал горепосочените нередности и е потвърдил постановения неправилен първоинстанционен акт, въззивният съд е постановил порочен съдебен акт, който следва да бъде отменен, а делото върнато на районния съд за продължаване на съдопроизводствените действия, съгласно горните указания.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно определение № 17189/ 28.06.2017 г., постановено по възз.ч.гр.д. № 6793/2017 г. на Софийски градски съд.
ОТМЕНЯ въззивно определение № 17189/28.06.2017 г., постановено по възз. ч. гр.д. № 6793/2017 г. на Софийски градски съд, с което е потвърдено определение от 09.02.2017 г. по гр. д. № 66617/2016 г. на Софийския районен съд.
ВРЪЩА делото на Софийски районен съд за извършване на следващите се съдопроизводствени действия, указани в мотивите на настоящото определение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.