О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 05.01.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на трети януари през две хиляди и дванадесетата година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ
МИМИ ФУРНАДЖИЕВА
като изслуша докладваното от съдия Фурнаджиева ч.гр.д. № 707 по описа на четвърто гражданско отделение на ВКС за 2011 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 278, ал. 1 във връзка с чл. 274, ал. 2, изр. второ и ал. 3 ГПК.
Образувано е по частната жалба на И. Н. П. от [населено място], като наследник на Н. П. П., б.ж. на същия град, приподписана от адв. К. Ц., против определение № 472 от 27 септември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 380 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., с което е потвърдено определение № 773 от 20 май 2011 г. по гр.д. № 543 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Н. П. против решение № 508 от 6 април 2011 г., постановено по гр.д. № 879 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. и е прекратено производството в частта, с която е оставена без уважение жалбата срещу отказа на ЧСИ А. да намали размера на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и да прекрати изпълнително дело поради плащане на задължението, а частната жалба на Н. П. е оставена без разглеждане в останалата й част против определение № 773 от 20 май 2011 г. по гр.д. № 543 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г. за оставяне без уважение частната жалба на П. против определението на окръжния съд за вдигане на наложен запор върху пенсията на жалбоподателя и възстановяване на надвнесената сума от 219,91 лева.
В жалбата се сочи, че атакуваното определение е неправилно, защото съдът тълкувал буквата на закона, а не неговия смисъл и не е осъществена ефикасна защита срещу произвола на съдебен изпълнител; съдът неправилно е приел, че минималният размер на адвокатското възнаграждение е 450 лева; отделно именно разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК дава възможност на съда да намали изчисленото по неговата логика възнаграждение от 450 лева на минималния размер от 150 лева поради липса на правна и фактическа сложност на делото; от приложения документ от НОИ е видно, че П. е изплатил сумата изцяло и съдът е компетентен да се произнесе по искането за вдигане на наложения запор, тъй като към м. февруари 2011 г. има надвнесена сума от 69,91 лева. В изложение на основанията за допускане на касационното обжалване по реда на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че съдът се е произнесъл по въпроси, които са от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото – правилно ли е приложена от трите съдебни инстанции Наредба № 1 от 9 юли 2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по отношение определянето на адвокатското възнаграждение на адвоката на взискателите; дали законодателят е имал предвид по-обширна защита на длъжника, съответно – по-широко тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 435 ГПК.
Ответниците С. Н. В. и Г. И. В. от [населено място] не представят отговор по реда на чл. 276, ал. 1 ГПК.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК.
С атакуваното определение касационният съд приел, че частната жалба против определението на апелативния съд в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Н. П. против решение на окръжния съд за оставяне без уважение на жалбата на П. против отказ на частен съдебен изпълнител да намали размера на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и да прекрати изпълнителното дело като недопустима, е правилно, тъй като според чл. 436 и сл. ГПК в производство, образувано по жалба срещу действия на съдебен изпълнител, окръжният съд действа като контролна, а не като въззивна инстанция и решението на окръжния съд е окончателно и не подлежи на обжалване – чл. 437, ал. 4 ГПК; жалбата е недопустима в частта й, с която се атакува определението на апелативния съд за оставяне без уважение на частна жалба срещу решението на окръжния съд за оставяне без разглеждане на подадената жалба за вдигане на наложен запор върху пенсията на жалбоподателя и за възстановяване на надвнесена сума от 219,91 лева, защото при прекратяване на образуваното пред окръжния съд производство по жалба срещу действията на съдебен изпълнител по правилата на функционалната компетентност следва да се произнесе съответният апелативен съд, а компетентността на ВКС по чл. 274, ал. 3 ГПК е за актове, подлежащи на триинстанционен контрол, какъвто не е регламентиран за съдебното производство по обжалване на действията на съдебния изпълнител.
В частта на жалбата, имаща характер на частна касационна жалба, жалбата е подадена срещу акт на въззивен съд, който не подлежи на касационно обжалване, а в останалата й част атакуваното определение е правилно.
Съобразно правилото на чл. 437, ал. 4 ГПК, решението на съда по жалбите срещу действията на съдебните изпълнители, с което е сторено произнасяне по същество, не подлежи на обжалване. На обжалване пред съответния апелативен съд би подлежало само определение на окръжния съд, с което производството по делото е прекратено или както е в разглеждания случай – когато е оставена без разглеждане жалба против решение на окръжния съд. Постановеният от апелативния съд съдебен акт е окончателен и не подлежи на по-нататъшен инстанционен контрол. Това разрешение е и в съответствие със задължителното тълкуване, дадено в т. 2 на ТР № 3/2005 г. по т.д. № 3/2005 г., ОСГТК, което е приложимо и при действащата процесуална уредба предвид еднаквия начин за законодателно разрешение на обжалването на действията на съдебния изпълнител по чл. 437 ГПК и чл. 334 ГПК (отм.).
По жалбата на П. против действията на съдебния изпълнител окръжният съд с решението си оставил без уважение подадената от П. частна жалба против отказа на съдебния изпълнител да намали размера на дължимите на взискателя разноски поради прекомерност. Окръжният съд пропуснал да се произнесе по искането съдебният изпълнител да прекрати изпълнителното дело, а искане за допълване на решението не било сторено. Въззивният апелативен съд оставил без разглеждане подадената от П. въззивна жалба по искането за намаляване на размера на дължимите на взискателите разноски и за задължаване на частния съдебен изпълнител да прекрати изпълнителното дело поради плащане на задължението.
Предвид посоченото по-горе тълкуване на чл. 437, ал. 4 ГПК и липсата на предвиден по-нататъшен контрол в случай на произнасяне на окръжния съд по същество, тричленният състав на ВКС е постановил своя акт, който обаче не подлежи на обжалване от друг състав на ВКС по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК. Предвиденият ред за инстанционен контрол е изчерпан и за частта на искането на П. за прекратяване на изпълнителното дело, тъй като въззивната жалба на П. в тази й част е оставена без разглеждане от апелативния съд и потвърдена от състава на касационния съд. Ето защо в тази й част частната касационна жалба следва да се остави без разглеждане.
При обжалването на решението на окръжния съд в частта му, имаща характер на определение, с което съдът оставил без разглеждане жалбата на П. против отказа на съдебния изпълнител да вдигне наложения запор на пенсията и да му възстанови надвнесена сума, въззивният апелативен съд потвърдил акта на окръжния съд. Поради изчерпване на реда за инстанционен контрол, както е пояснено по-горе, правилно тричленният състав на касационният съд е оставил частната касационна жалба на П. без разглеждане. Ето защо в тази му част определението на тричленния състав на ВКС следва да се потвърди.
Мотивиран от изложеното, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 472 от 27 септември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 380 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г. в частта му, с която е оставена без разглеждане частната жалба на Н. П. П. против определение № 773 от 20 май 2011 г. по гр.д. № 543 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта, с която е оставена без уважение частната му жалба срещу решение № 508 от 6 април 2011 г. по гр.д. № 879 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта, с която е оставена без разглеждане подадената жалба срещу отказа на ЧСИ А. А., рег. № … с район на действие окръжен съд П. по изп.д. № 149 за 2010 г. за вдигане на наложен запор върху пенсията на П. и за възстановяване надвнесена сума от 219,91 лв.
В тази част определението не подлежи на обжалване.
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната касационна жалба на И. Н. П. от [населено място], като наследник на Н. П. П., б.ж. на същия град, против определение № 472 от 27 септември 2011 г., постановено по ч.гр.д. № 380 по описа на трето гражданско отделение на ВКС за 2011 г., в частта му, с която е потвърдено определение № 773 от 20 май 2011 г. по гр.д. № 543 по описа на апелативния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта, с която е оставена без разглеждане като недопустима частната жалба на Н. П. П. против решение № 508 от 6 април 2011 г. по гр.д. № 879 по описа на окръжния съд в гр. Пловдив за 2011 г. в частта, с която е оставена без уважение жалбата срещу отказа на ЧСИ А. А., рег. № … с район на действие окръжен съд Пловдив по изп.д. № 149 за 2010 г. да намали размера на дължимите на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение и да прекрати изпълнителното дело, поради плащане на задължението.
Определението в тази му част подлежи на обжалване пред друг тричленен състав на гражданската колегия на ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му на частния жалбоподател.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: