О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София,05.01.2010 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 03.12.2009 две хиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
КАМЕЛИЯ МАРИНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело №1113/2009 година
Производството е по член 288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба,подадена от Ш. М. А. и Б. А. М. против решение от 12.02.2009г. на Ш. окръжен съд,постановено по гр.д. №628/2008г. по описа на същия съд,с което е оставено в сила решение №225/28.07.2008г. по гр.д. №722/2007г. по описа на Районен съд гр. Н. и е признато за установено по отношение на конституираната във въззивното производство ответна страна-жалбоподателката Б. А. ,че учреденото право на строеж с договор от 07.12.1987г. на ОбНС гр. К. в собствения на ищцата Н. М. Т. недвижим имот,съставляващ УПИ Х в кв.60 по плана на с. П.,на О. С. Е. /Шевкъ С. Е. / и съпругата му А. А. С. ,е погасено по реда на член 67 ал.1 от ЗС.
В изложението си,приложено с касационната жалба,касаторите заявяват,че съдът се е произнесъл по материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС,основание за допускане на касационно обжалване,съгласно предвиденото в член 280 ал.1 т.1 от ГПК. Излагат се аргументи относно произнасянето на съда по правни въпроси,свързани с доказването и установяването на правото на собственост на ищцата върху процесния имот ,като приетото от съда противоречи на трайната съдебна практика на ВКС,свързана с обективните и субективните предели на силата на пресъдено,съобразно разпоредбата на член 220 ал.1 от ГПК/отм/,като са цитирани и приложени съдебни решения на тричленни състави на ВКС.
Ответницата по касационната жалба Н. М. Т.,в писмения си отговор,счита че не са налице основанията за допускане на касационно обжалване и моли същото да не се допуска.
С мотивите си,въззивният съд е констатирал,че ищцата се легитимира като собственик на УПИ Х в кв.60 по плана с П. ,по силата на извършена доброволна делба на останалите в наследство от общия наследодател М наследствени имоти,за които последният е признат за собственик по силата на решение от 18.03.1992г. по гр.д. №502/1992г. по описа на Н. районен съд вписано в службата за вписвания на 20.04.2007г. спрямо Общински народен съвет гр. К. и Министерство на финансите,който имот е бил актуван като държавна собственост с акт №94/28.09.1987г.,с отстъпено право на строеж на О. Е. /Шевкъ С. Е. /,като с така отстъпеното право на строеж Ш. Е. и съпругата му А. С. са се разпоредили ,като сключили договор за покупко-продажба на право на строеж, съгласно нот.акт №159 на 28.08.2007г. ,с купувача-ответника Ш. М. А.. Съдът е приел,с оглед доказателствата по делото,че извършените строителни работи и започнатото строителство,не могат да се окачествят като „груб строеж”,следователно не могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка,а съгласно член 67 ал.1 от ЗС правото да се построи сграда върху чужда земя се погасява в полза на собственика на земята по давност,ако не се упражни в продължение на пет години,който срок е изтекъл,тъй като от така отстъпеното право на строеж в полза на праводателя на ответника са изминали 20 години,както и е отбелязан факта,че покупко-продажба на правото на строеж е извършена след вписване в службата по вписванията на горепосоченото решение на Н. районен съд и след вписване на договора за доброволна делба,поради което сделката не може да се противопостави на ищцата.
При това положение изложените от касаторите обстоятелства и твърдения,свързани с произнасянето на съда,по правния въпрос от значение за изхода на делото,а именно легитимирането на ищцата като собственик на процесния имот,с произтичащите от това правни последици и постановеното в цитираните съдебни актове на ВКС не е в противоречие,а напротив в съответствие с тези актове. Съгласно приложеното към изложението на касатора решение №1359/23.05.1972г. по гр.д. №771/1972г. по описа на ВС,Іго,правото на строеж върху чужда земя,когато е учредено с гражданскоправна сделка се погасява в срок от пет години,ако строежът не бъде осъществен в този срок,а останалите приложени към същото съдебни решения не са относими към произнасянето на въззивния съд по правния въпрос,който е от значение за изхода на спора,поради което не е налице твърдяната от касаторите хипотеза за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 12.02.2009г. на Ш. окръжен съд,постановено по гр.д. №628/2008г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: