ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 8
София, 10 януари 2009 г.
Върховният касационен съд, Трето гражданско отделение в закрито заседание на пети януари 2009 година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимира Харизанова
ЧЛЕНОВЕ: Борислав Белазелков
Марио Първанов
като разгледа докладваното от съдията Б. Белазелков гр.д. № 3865 по описа за 2008 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Обжалвано е решението на Смолянския окръжен съд от 04.03.2008 г. по гр.д. № 24/2008, с което е уважен предявеният иск по чл. 344, ал. 1, т. 1, 2 и 3 КТ.
Недоволен от решението е касаторът „В” Е. , Смолян, представляван от адв. А от САК, който го обжалва в срок, като счита, че въззивният съд се е произнесъл по материалноправния въпрос за задължението на работодателя да осъществи подбор при съкращаването на част от щатните бройки за една длъжност, който е разрешен в нарушение на практиката на Върховния касационен съд, разрешава се противоречиво от съдилищата и има значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.
Ответникът по жалбата В. Р. П. не взема становище.
Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като констатира, че обжалваното решение е въззивно, както и че първите два иска са неоценяеми, а третият – обусловен от първия, намира, че то подлежи на касационно обжалване. Касационната жалба е подадена в срок, редовна е и е допустима.
Касационното обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият материалноправен въпрос е съществен – обуславя крайното решение, но той не е разрешен в нарушение на задължителна практика на Върховния касационен съд, не се разрешава противоречиво от съдилищата и няма значение за точното прилагане на закона и развитието на правото (чл. 280, ал. 1, т. 1, 2 и 3 ГПК).
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 07.05.2007 г. ищецът е уволнен поради съкращаването на една от петте щатни бройки за длъжността „инкасатор плащания”, а по делото ответникът не е представил доказателства за критериите, по които е извършен подборът. Работодателят може да избере дали да осъществи правото си на подбор при съкращаването на всички щатни бройки за една длъжност, но когато се съкращават някои от съществуващите бройки за една длъжност, той е длъжен да направи подбор.
Касаторът не е посочил задължителна практика на Върховния касационен съд, според която работодателят има правото, но не и задължението да прави подбор. В посочената от него съдебна практика същият материалноправен въпрос е разрешен безпротиворечиво – във всички съдебни решение, в които е прието, че работодателят не е длъжен да прави подбор, са съкратени всички щатни бройки за съответната длъжност. Поставеният въпрос няма значение и за точното прилагане на закона и развитието на правото, тъй като с отменяването на ал. 2 на чл. 329 КТ (ДВ, бр. 25 от 2001 г.) не отпада задължението за извършване на подбор, а отпадат някои от критериите за извършването му – тежкото семейно и материално положение и здравното състояние на работниците, но се запазват квалификацията и качеството на работата, т.е. уеднаквяват се критериите за извършването на подбор, когато той се извършва по преценка на работодателя и когато той се извършва по задължение.
Ответникът по касацията не претендира разноски в касационното производство.
Воден от изложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
ОПРЕДЕЛИ:
НЕ ДОПУСКА касационното обжалване на решението на Смолянския окръжен съд от 04.03.2008 г. по гр.д. № 24/2008.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.