О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 8
София, 13.01.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми януари двехиляди и девета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Надя Зяпкова
ЧЛЕНОВЕ: Любка Богданова
Жива Декова
като изслуша докладваното от съдия Зяпкова гр. дело № 5237/2008 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производство по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба от Я. С. Д. ЕГН **********, Н. П. Н. ЕГН ********** и Е. П. С. ЕГН ********** и тримата от с. Б., област София чрез адвокат С против въззивно решение на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ „Д” състав от 23.07.2008 г. по гр. д. № 1565/2006 г. в частта, с която е оставено в сила решение на Софийски районен съд, 40 състав от 2.03.2006 г. по гр. д. № 3396/2005 г. в частта, с която е отхвърлен за 1/3 идеална част иск с правно основание чл. 14, ал. 4 ЗПЗЗ, предявен от Я. С. Д., С. Н. С. , Н. П. Н. и Е. П. С. срещу С. Д. Б. за признаване за установено, че Е. Б. Б. /Линка Б. И. , Л. Н. С. /, б. ж. на с. Б., починала през 1977 г., на основание покупка на публична продан по изп. д. № 52/1945 г. на Софийския околийски съд, 1 отд., 6 участък, одобрена с определение от 6.02.1948 г. по ч. гр. д. № 333/1948 г. на Софийския областен съд е била собственик на недвижим имот – нива в землището на с. Д., м. „К”, с площ от 2.300 дка, при съседи: Игнат Н. , Д. З. , Н. Д. , представляваща имот пл. № 3* по кадастрален план от 1939 г., към момента на внасяне на същия имот в ТКЗС.
С жалбата се твърди, че решението на въззивния съд е постановено в противоречие с практиката на ВКС по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което е довело до неправилност, поради нарушение на материалния закон и на съдопроизводствените правила-по чл. 281, т. 3 ГПК. Във връзка с оспорване от страна на ответника на иска до размер на 1/3 ид. част от имота на основание публично нотариално завещание е заявеното от ищците основание за придобиване на имота от наследодателката им и по давност. Неправилно съдът е счел, че новото основание не е заявено своевременно. Право на страната да възрази срещу искането на другата страна за придобиване на един имот по давност съгласно ТР № 1/2001 г. е до приключване на устните състезания пред въззивната инстанция. При постановяване на акта да се има предвид посочената с жалбата практика на ВКС: ТР № 4/17.07.1991 г. по гр. д. № 4/1991 г. на ОСГК на ВС; ТР № 1/2001 г. по гр. д. № 1/2000 г. на ОСГК на ВКС; Решение № 652/22.08.1977 г. по гр. д. № 571/1977 г. на ВС, ІІІ г. о.; Решение № 377/22.08.1976 г. по гр. д. № 186/1976 г. на ВС, ІІІ г. о.; Решение № 3/17.03.1980 г. по гр. д. № 84/1979 г. на ОСГК на ВС.
С молба-уточнение на основанията по чл. 280, ал. 1 ГПК от процесуалния представител на касаторите адвокат Б са възпроизведени заявените с касационната жалба основания.точнен е съществения процесуалноправен въпрос по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, а именно: до кой момент ищецът би могъл да възрази, при направено от ответника оспорване, че е придобил права по давност, като се има предвид, че ответникът може да направи своето оспорване и във въззивната инстанция.
За ответника по касация С. Д. Б. е подаден писмен отговор от процесуалния му представител адвокат С. Заявено е оспорване на жалбата и становище, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване. Не отговаря на истината твърдението на касаторите, че в обстоятелствената част на исковата молба е вписано изявление, че имотът е придобит от наследодателката им по давност. Доколкото в исковата молба не е посочена като основание придобивна давност според т. 9 на ТР № 1/2001 г. ищецът не би могъл да изтъкне във въззивната инстанция нов юридически факт като ново основание на иска. Недопустимо е пред въззивния съд изменение на иска, съчетаващо предявяване на нов иск чрез замяна или прибавяне на ново основание. Дори да бе разгледан от въззивния съд въпросът за изтекла в полза на наследодателката на ищците придобивна давност решението на съда би било същото. Видно от отбелязването върху приложения по делото нотариален акт на ищците процесният имот е предаден във владение на наследодателката им с протокол от 15.04.1954 г. по изп. д. № 521/54 г. От 1954 г. до момента на внасяне на имота в ТКЗС през 1958 г. не е налице изтекла придобивна давност.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да се произнесе по допускането на касационно обжалване на въззивното решение, като взе предвид доводите на страните, Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о. приема следното:
Касационно обжалване не следва да бъде допуснато, въпреки че повдигнатият от касаторите процесуалноправен въпрос е съществен-обуславя съдържанието на крайното решение, но този въпрос не е разрешен в противоречие с практиката на ВКС по смисъла на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.
С въззивното решение е прието, че ищците са обосновали правото на собственост върху процесния имот на наследодателката им с покупка на имота на публична продан, че основанието на предявения иск /14, ал. 4 ЗСПЗЗ/ не е било изменено по реда на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./, че на посоченото основание искът е бил отхвърлен и че недопустимо с въззивната жалба ищците са въвели ново основание на иска /придобиване на имота и по давност/.
В съответствие с практиката на ВКС въззивният съд е приел, че е процесуално недопустимо за първи път с въззивната жалба ищецът да въвежда ново основание на предявения иск.
Фактически невярно е твърдението на касаторите, че изявлението им за придобиване на имота от наследодателката им и по давност е вписано в обстоятелствената част на исковата молба. Единственото твърдение, заявено с исковата молба е, че наследодателката им е придобила собствеността на процесния недвижим имот по силата на извършена публична продан.
Неоснователно е позоваването на касаторите на обобщената с ТР № 1/2001 г. съдебна практика.
Съгласно т. 6 от ТР № 1/2001 г. от 4.01.2001 г. по гр. д. № 1/2000 г., ОСГК на ВКС по принцип пред въззивния съд е допустимо да бъдат използвани от страните нови защитни средства, представляващи фактически твърдения, свързани с изгодни за тях правни последици. По отношение на ищеца, обаче, важи ограничението твърдяните нови факти да не изменят основанието на иска, което не е допустимо пред въззивната инстанция с оглед ограничението на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ да се измени основанието на иска, /в т. ч. и чрез въвеждане на ново основание, наред с първоначално заявеното/, което следва да се извърши най-късно до приключване на устните състезания в първата инстанция. В конкретния случай в нарушение на чл. 116, ал. 1 ГПК /отм./ за първи път с въззивната жалба ищците са заявили ново правно основание за придобиване от наследодателката им правото на собственост върху процесния имот-изтекла погасителна давност. Възраженията за изтекла придобивна или погасителна давност могат да бъдат направени от ответника за първи път и пред въззивния съд. Срещу тези възражения ищецът разполага с реплика за прекъсване или спиране на давността или че давностният срок е изтекъл.
Позоваването на ТР № 4/17.07.1991 г. по гр. д. № 4/91 г., ОСГК на ВС, както и на решенията на ІІІ г. о. на ВС по гр. д. № 571/77 г., гр. д. № 186/76 г. и решение по гр. д. № 84/79 г. ВС, ОСГК не са относими към посочения от касаторите съществен процесуалноправен въпрос.
Липсват данни за направени от ответника по касация разноски по делото, поради което искането в писмения отговор в тази насока не може да бъде уважено.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение, поради което Върховният касационен съд, състав на ІІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решението на Софийски градски съд, Въззивно отделение, ІІ „Д” състав от 23.07.2008 г., постановено по гр. д. № 1565/2006 г.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: