O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 01.02.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, състав на второ отделение на гражданска колегия, в закрито съдебно заседание на двадесет и шести януари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретар
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
гр.дело № 991 / 2010 година и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано по касационна жалба вх. Nо 20090/2.06.2010 година , заявена от М. И. Р. от[населено място] чрез адв.М. С.- САК срещу въззивно решение Nо 526 от 26.04.2010 година по гр.д. Nо 1317/2009 година на ОС-Варна, с което е оставено в сила Решение Nо 1570 от 19.05.2009 година по гр.д. Nо 1428/2008 година на РС-Варна по отхвърлените искове за собственост по чл. 108 ЗС срещу Р. Р./ починала и заместена в производството от наследника по закон Н. А./ , Г. К. С. и Л. Г. С. за предаване владението на недвижим имот- апартамент в[населено място], В. област.
С касационната жалба се поддържа , че посоченото решение е неправилно,поради неточно приложение на материален и процесуален закон , основания за отмяна по чл. 281 т.3 ГПК.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК по въпроса за прилагане принципа на състезателното начало, регламентира по чл. 4 от ГПК / отм./ и прилагане разпоредбата на чл. 41 ГПК / отм./ относно призоваването на страните, в противоречие с практиката на ВКС, обективирана[населено място] Nо 1111/20.03.1980 година по гр.д. Nо 2543/1979 година-I отд.
Допустимостта на касационното обжалване се поддържа и по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по процесуално правния въпрос дали поведението на ответниците и техния процесуален представител, съставлява съществено нарушение на чл. 3 ГПК / отм,/ , който задължава участващите в съдебните производства лица и техните представители, под страх от отговорност за вреди, да упражняват предоставените им процесуални права добросъвестно и съобразно добрите нрави, тъй като в настоящият процес ответниците са използвали превратно правата си по отношение на начина на представяне и събиране на доказателствата по делото.
В срока по чл. 287 ал.1 ГПК е посъпило писмено възражение от ответниците Г. и Л. С. , с което се поддържа , че не са налице основания за отмяна на обжалваното решение.
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия, като прецени наведените доводи на страните , намира:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК и с оглед данните по делото за данъчната оценка на процесния недвижим имот от 4051 лв., приема същата за процесуално допустима.
С посоченото решение , окръжният съд в правомощията си на въззивна инстанция по чл.196 и сл. ГПК/ отм./, е оставил в сила решението на първата инстанция по отхвърлените искове на М. Р. за собственост по чл. 108 ЗС на апартамент в[населено място], В. област срещу леля си – Р. Р./ починала и заместена от Н. А./ , Г. Г. /С./ и Л. С..
Основният мотив на решаващият съд да остави в сила решението на първата инстанция е този, че ищцата М. Р., като дъщеря и наследник по закон на И. Р. Б. не е доказала правото на собственост на своя праводател по отношение на процесния апартамент при събраните писмени доказателства , че правото на строеж от държавата е учредено в полза на Р. Р. / Заповед Nо 4127/29.12.1975 г./ и липсата на такива, които да сочат за прехвърляне на тези права в полза на брата И. Р. Б..
След преценка на доводите на касатора, настоящият състав намира , че не е налице основания за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК. Съгласно разясненията на ТР1/2009 Г. ОСГТК на ВКС изрично се сочи, че за да е налице посоченото основание , поставеният въпрос не само следва да има пряка връзка с постановения правен резултат но и следва да е произнесен от въззивния съд в противоречие със задължителната практика на съдилищата , изразена с ПП ВС, ТР на ОСГК/ТК, Решение , произнесено по чл. 290 и сл. ГПК. Цитираното решение на състав на ВС от 1980 година няма характера на задължителна съдебна практика, но и не може да бъде разгледан по см. на т.2 на чл. 280 ал.1 ГПК- като противоречиво разрешаван от съдилищата въпрос , след като чл. 41 ГПК / отм./ без ал.1 , касае текстове на закона , приети след 1982 година.
Не са налице предпоставките на закона за допустимост на касационното обжалване по чл. 280 ал.1 т.3 ГПК по поставения въпрос по приложението на чл. 3 ГПК / отм./, по причина , че разпоредбата касае определен принцип за поведение на страните в гражданския процеса и доколкото този принцип не се съблюдава и е нарушен от страна по делото, то това следва квалификация на допуснати нарушения на съществени процесуални правила – т.е. основание за отмяна , но не и за допустимост на касационното обжалване.
По изложените съображения и на основание чл. 288 ГПК във вр. с чл. 280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК, състав на ВКС- второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА до касационно обжалване касационна жалба вх. Nо 20090/ 2.06.2010 година , заявена от М. И. Р. от[населено място] чрез адв.М. С.- САК срещу въззивно решение Nо 526 от 26.04.2010 година по гр.д. Nо 1317/2009 година на ОС-Варна, с което е оставено в сила Решение Nо 1570 от 19.05.2009 година по гр.д. Nо 1428/2008 година на РС-Варна по отхвърлените искове за собственост по чл. 108 ЗС срещу Р. Р./ починала и заместена в производството от наследника по закон Н. А./ , Г. К. С. и Л. Г. С. за предаване владението на недвижим имот- апартамент в[населено място], В. област.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: