Определение №80 от 10.2.2017 по ч.пр. дело №327/327 на 4-то гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

2

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 80

гр. София, 10 февруари 2017 г.

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на осми февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО ПЪРВАНОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА ГЕОРГИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като разгледа докладваното от съдията Маргарита Георгиева частно гражданско дело № 327 по описа на Върховния касационен съд за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 629/19.01.2017 г. на Х. Т. Р. срещу определение №7/09.01.2017 г., постановено по гр.д. № 5354/ 2016г. по описа на Върховния касационен съд, ІІ г.о., с което е оставена без разглеждане частната касационна жалба на страната срещу определение № 3960/ 28.11.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 5358/2016 г. на Софийския апелативен съд. С въззивния акт са потвърдени определения от 22.06.2016г. и от 10.10.2016г. по гр.д. № 16112/2015 г. на СГС, с което са оставени без уважение исканията на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ, изразяваща се в процесуално представителство по делото.
Частният жалбоподател моли атакуваното определение да бъде отменено и подадената от него частна касационна жалба против определение № 3960/ 28.11.2016 г. по възз.ч.гр.д. № 5358/2016 г. на САС да бъде разгледана по същество.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, приема следното:
Частната жалба е допустима, но разгледана по същество е неоснователна.

С атакуваното определение съставът на ВКС, II г. о., е приел, че производството по искането за предоставяне на правна помощ, съгласно разпоредбата на чл.95, ал.5 и ал.6 ГПК, е двуинстанционно, поради което с постановения от САС въззивен акт, инстанционният ред за контрол е изчерпан.
Обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.
На обжалване с частна жалба пред Върховния касационен съд, съгласно разпоредбата на чл.274 ал.2, изр.2 и ал.3 ГПК подлежат определенията на апелативните съдилища по чл.274 ал.1 ГПК, с които се прегражда по-нататъшното развитие на делото и тези, чиято обжалваемост е изрично посочена в закона; както и когато са налице предпоставките на чл.280 ал.1 ГПК, определенията на въззивните съдилища, с които се оставят без уважение частни жалби срещу определения, преграждащи по-нататъшното развитие на делото и такива, с които се дава разрешение по същество на други производства, или се прегражда тяхното развитие.
В случая, правилно е приетото от състава на ВКС, ІІ г.о., че подадената частна касационна жалба срещу въззивното определение на САС е процесуално недопустима, тъй като необжалваемостта на съдебния акт, с който е оставена без уважение частната жалба на страната срещу отказа на първата инстанция да й предостави правна помощ, произтича пряко от закона – чл.95 ал.5 и ал.6 ГПК. Произнасянето на въззивния съд по въпроса за основателността на искането за предоставяне на правна помощ е окончателно, съгласно изричния текст на разпоредбата на чл.95 ал.6 ГПК – определението на съда по частната жалба срещу отказ за предоставяне на правна помощ е окончателно. Предвид това, правилно частната касационна жалба на страната е оставена без разглеждане.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 7/09.01.2017 г., постановено по гр.д. № 5354/2016г. по описа на Върховния касационен съд, Второ гражданско отделение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.

Scroll to Top