О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 10.02.2017 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори февруари през две хиляди и седемнадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова т.д. № 2015 по описа за 2016г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] срещу решение № 133 от 15.06.2016г. по в.т.д. № 118/2016г. на Апелативен съд Велико Т., с което е потвърдено изцяло решение № 207 от 23.12.2015г. по т.д. № 157/2015г. на Окръжен съд Русе. С последното е отхвърлен като неоснователен предявеният от касатора частичен осъдителен иск по чл.485 ТЗ против С. П. С. за сумата от 50 000 лв., в качеството му на авалист по запис на заповед.
В касационната жалба се сочи, че обжалваното решение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Претендират се разноски за всички инстанции.
Ответникът, С. П. С. представя отговор, в който излага становище, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение – правилно. Претендира разноски в размер на 4 000 лева, представляващи адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационната жалба, с оглед изискванията за редовност, е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.283 от ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че искът по чл. 485, ал.1 във вр. с чл. 538, ал.1 ТЗ, предявен като частичен, за сумата от 50 000 лв. по запис на заповед за сумата от 537 163.67 лв., срещу авалиста С. П. С., е неоснователен, тъй като записът на заповед е нищожен, поради порок на формата, с оглед на което, на основание чл.485, ал.2 ТЗ, не може да бъде ангажирана и отговорността на авалиста. Липсата на редовен от външна страна менителничен ефект е изведена от липсата на яснота относно падежа и дата на издаване на записа на заповед. Аргументирано е, че за дата на издаване на записа на заповед са посочени две дати – 31.07.2014г. и 06.08.2014г., като неяснотата на датата, води по липсата на реквизита „дата на издаване”. Прието е, че неяснота е налице и относно падежа на плащане на сумата. В записа на заповед е записано, че плащането следва да се извърши на 06.06.2014г., както и че същият е бил предявен за плащане на 06.08.2014г. Въз основа на това е направен извод за посочване на последователни падежи в записа на заповед, което го прави нищожен, на основание чл.486, ал.2 ТЗ. Предвид строго формалният характер на записа на заповед, въззивният съд е приел, че е недопустимо тълкуване на волята на издателя при непълнота на реквизитите.
В изложението към касационната жалба се твърди, че е налице основанието по чл. 280, ал.1, т. 3 ГПК, като касаторът поставя следните правни въпроси: /1/ Следва ли съдилищата да прилагат материалния закон чисто формално, предвид строго формалния характер на записа на заповед в конкретния случай, дори когато противоречи на логиката?; /2/ Допустимо ли е тълкуване на волята на издателя при неяснота на реквизитите?
Първият въпрос не покрива общия критерий по чл.280, ал.1 ТЗ за допускане на касационния контрол, тъй като изхода на спора е обусловен от извода на съда, че са нарушени императивни изисквания на закона относно необходимите реквизити на менителничния ефект, във връзка с които няма формулиран въпрос от касатора. По отношение на втория въпрос, въпреки че е осъществено общото основание по чл.280, ал.1 ГПК, липсва посочения от касатора, но без каквато и да е обосновка, допълнителен критерий по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. В случая, повелителните норми, на които се е позовал въззивният съд, са ясни и не се нуждаят от допълнително тълкуване, нито е налице необходимост от промяна на практиката на съдилищата по тяхното приложение, съответно липсват обществени или законови промени, обуславящи необходимостта от даване на ново тълкуване на разпоредбите. Атакуваният акт, предвид съдържанието на записа на заповед /визирани три календарни дати в акта – „днес, 31.07.2014г”, „ като издател на посочения запис на заповед на дата 06.08.2014г. безусловно се задължавам срещу предявяване на този запис на заповед на дата 06.06.2014г.”/, е постановен в съответствие със задължителната практика на ВКС относно строго формалния характер на записа на заповед. Предвид изложеното, касационното обжалване на въззивното решение не може да бъде допуснато.
С оглед изхода на делото, на ответника по касацията следва да се присъдят разноски в размер на 4000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
Водим от горното и на основание чл.288 от ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 133 от 15.06.2016г. по в.т.д. № 118/2016г. на Апелативен съд – Велико Т..
ОСЪЖДА [фирма], ЕИК[ЕИК], да заплати на С. П. С., ЕГН [ЕГН], направени по делото разноски в размер на 4000 лева- заплатено адвокатско възнаграждение.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.