О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 10.02.2020 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети февруари две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ ТОМОВ
ЧЛЕНОВЕ: ДРАГОМИР ДРАГНЕВ
ГЕНОВЕВА НИКОЛАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев ч.гр.д. № 161 по описа за 2020 г. приема следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба на И. А. И. против определение № 414 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 3165 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, Трето отделение, с което е оставена без разглеждане молбата и за отмяна на влязлото в сила решение № 2239 от 22.12.2016 г. по т. д. № 1773 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд. Частният жалбоподател счита определението за неправилно и незаконосъобразно, поради което моли да бъде отменено и молбата за отмяна да бъде разгледана по същество.
Ответникът по частната жалба „Счетоводна компания „Евростандарт“ ООД я оспорва и моли тя да бъде оставена без уважение.
Върховният касационен съд на Република България, Гражданска колегия, Трето отделение, приема следното:
Частната жалба е подадена в срок срещу подлежащо на обжалване определение, поради което е допустима. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Частният жалбоподател е поискал отмяна на влязлото в сила решение на Софийския градски съд на две основания. Първото е постановяването на определението, с което не е допуснато касационно обжалване на това решение, което според молителката е ново писмено доказателство. Второто е установяване на извършено престъпление по надлежен според молителката съдебен ред по въззивно търговско дело. Определението, с което не се допуска касационно обжалване на влязлото в сила решение, е правораздавателен акт, с който се слага край на спора. Затова този акт не новооткрито или новосъздадено писмено доказателство, което може да има значение за самия спор по смисъла на чл.303, ал.1, т.1 от ГПК. Надлежният съдебен ред, по който може да се установи извършеното престъпление, довело до неправилност на решението, е производство, завършило с влязла в сила присъда, с приравненото на нея споразумение по НПК или с уважен установителен иск по чл.124, ал.5 от ГПК. Собствените умозаключения на молителката, според които от съдържанието на други съдебни актове по граждански и търговски дела може да се установи, че е било извършено престъпление, не представляват установяване на престъпление по надлежния съдебен ред съгласно чл.303, ал.1, т.2 от ГПК. Следователно двете фактически твърдения на молителката не са надлежни основания за отмяна на влязло в сила решение, поради което молбата следва да бъде оставена без разглеждане съобразно т.10 на ТР № 7 от 31.07.2017 г. по тълкувателно дело № 7/2014 г. на ОСГТК на ВКС. В такъв смисъл са подробните и основани на приложимата практика на ВКС мотиви в обжалваното определение, които настоящият състав изцяло споделя. Ето защо това определение следва да бъде потвърдено.
Воден от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 414 от 04.11.2019 г., постановено по гр. д. № 3165 по описа за 2019 г. на Върховния касационен съд, ГК, Трето отделение, с което е оставена без разглеждане молбата на И. А. И. за отмяна на влязлото в сила решение № 2239 от 22.12.2016 г. по т. д. № 1773 по описа за 2017 г. на Софийския градски съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: