3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 14.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седми февруари две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИРА ХАРИЗАНОВА
МАРИО ПЪРВАНОВ
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Красимира Харизанова
дело № 681/2009 година
Производството е по чл. 274 ал.3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Р. Л. К. от[населено място] чрез адв. М. С. от САК срещу въззивното определение на Софийския градски съд, административно отделение ІІІ-ж състав постановено по гр.д.№ 1066/2009 г., с което е оставена без уважение частната жалба на Р. Л. К. срещу определението от открито съдебно заседание на 3.ХІІ.2008 г. по гр.д.№ 5097/2007 г. на СРС, 58 състав в частта, с която е оставено без разглеждане искането за разглеждане на инцидентен установителен иск като неоснователна, а в останалата част – оставена без разглеждане, тъй като в частта , с която се допускат доказателствата по чл. 111 ал.1 от ГПК(отм.) съдебният акт не подлежи на обжалване – чл. 213 от ГПК(отм.). Изтъкват се оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост. Като основания за допускане на касационно обжалване са посочени процесуално правен и материално правен въпроси, в които липсва конкретизиране по смисъла на чл. 280 ал.1 от ГПК на предпоставките за това.
В срока по чл. 276 от ГПК е постъпил отговор от С. А. Г. от[населено място], в който се поддържа, че въззивното определение е законосъобразно и в съответствие с процесуалните изисквания.
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 от ГПК срещу въззивно определение подлежащо на обжалване пред ВКС при условията на чл. 280 ал.1 от ГПК, поради което е процесуално допустима.
За да се произнесе по допускане на касационно обжалване, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение взе предвид следното:
Ищецът С. А. Г. от[населено място] в качеството си на наследник по завещание от З. Г. с дата 22.ІІІ.1999 г. е предявил искове срещу ответниците К. Т. С. и Р. Л. К., за обявяване нищожността на завещателните разпореждания, извършени от наследодателя З. Г. в полза на първата с дата 19.ІІІ.1996 г. и в полза на втория с дата 24.ІІІ.1999 г. , като неавтентични. В самата искова молба се изтъква, че страните по делото са участници в различни съдебни производства в различно процесуално качество относно действителността на завещанията, оставени от наследодателя З. Г.,
В съдебното заседание на 3.ХІІ.2008 г. на СРС, 58 състав по гр.д.№ 5097/2007 г. пълномощникът на настоящия жалбоподател Р. К. адв.С. е поискала да се приеме инцидентен установителен иск срещу С. Г., че завещанието в негова полза от 22.ІІІ.1999 г. не е написано и подписано от завещателя З. Г., но районният съд е оставил без уважение искането за приемане на инцидентния установителен иск без да изложи конкретни съображения за това. Отказано е да се приеме като писмено доказателство по делото и завещанието в полза на ищеца с дата 22.ІІІ.1999 г.
Срещу определението на районния съд е постъпила частна жалба от К. и С. градски съд, административно отделение ІІІ-ж състав с определение № 2855/6.ІІІ.2009 г. по ч.гр.д.№ 1066/2009 г. е констатирал, че в решение № 273/28.ХІІ.2006 г. на СРС, 55 състав по гр.д.№ 1355/2000 г. съдът се е произнесъл по автентичността на завещанието в полза на С. Г., като е приел, че то не е написано и подписано от завещателя, но съдебният акт не е влязъл в сила. Относно неприемането на писменото доказателство – саморъчното завещание с дата 22.ІІІ.1999 г. въззивният съд е приел, че произнасянето на съда по този въпрос е извън категориите на обжалваеми определения по чл. 213 от ГПК(отм.)
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване са посочени като процесуален въпрос:”Дали необсъждането на всички постъпили по делото допълнения и наведените в тях доводи и изпълнения на указания биха довели до други крайни изводи?”
Като материалноправен въпрос е посочен:”С оглед постъпилите по делото допълнения правилно ли е приложен материалноправния закон, за да се достигне до крайния извод?” Тези въпроси нямат конкретна връзка с приемането на инцидентния установителен иск за автентичността на завещанието в полза на ищеца, предмет на обжалваното въззивно определение.
Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по поставения въпрос в конкретното дело само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване съгласно т.1 на Тълкувателно решение № 1/2009 г. от 19.ІІ.2010 г. на ОСГКТК на ВКС на РБ. Това обуславя неоснователността на искането за допускане на касационно обжалване на определението на СГС, с което е оставено в сила определението на СРС за неприемане на инцидентния установителен иск.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2855 от 6.ІІІ.2009 г. на Софийския градски съд, административно отделение ІІІ-ж състав по ч.гр.д.№ 1066/2009 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: