2
гр. д. № 31/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 80
София, 14.02.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 31/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
О. Ц. М. е подал касационна жалба срещу решение № 212 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 343/2012 г. на Видински окръжен съд. Иска се допускане касационна проверка на решението в частта, с която е допуснато да се извърши делба на дворното място при права 1/6 ид. ч. за касатора и 5/6 ид. ч. за ответницата по иска Я. М., както и в частите, с които са отхвърлени установителните искове за прогласяване нищожността на сключения договор за продажба между Е. П. майка и наследодателка на страните и Я. М., за който е съставен н. а. № 157, т. ІІІ по н. д. № 293/2008 г. поради липса на формирана воля относно съществени елементи на договора – цената на имота и вида на имота, също и поради липса на валидно изразена воля за продажба и поради привидност на договора, с който е прикрит договор за дарение. В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа наличието на предпоставките по чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК.
Ответницата по касация намира жалбата за неоснователна.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване взе предвид следното:
За да постанови обжалваното решение съдът е приел за установено от фактическа страна, че правото на собственост върху имот пл. № 574, по кадастралния план на [населено място] с построените в него две жилищни сгради на площ от 81.50 кв. м. и на площ от 28.41 кв. м. са придобити от двамата съпрузи на основание давностно владение, осъществявано по времена брака им, сключен през 1957 г. След смъртта си през 2007 г. Ц. М. е оставил за наследници съпруга и две деца, страните по делото. Притежаваната от него ? ид. ч. от имота е наследена от тях при равни права – по 1/6 ид. ч. Приживе съпругата Е. И. е продала своята част от имота на дъщеря си, поради което към датата на предявяване на иска за делба страните се легитимират като собственици съответно на 1/6 ид. ч. за касатора и 5/6 ид. ч. за ответницата Я. М..
За неоснователни са намерени исковете за прогласяване нищожността на договора за продажба поради липса на валидно формирана воля относно премета и цената на договора. При сключване на договора продавачката Е. И. е била представлявана от дъщеря й Я. М., като същата е договаряла сама със себе си. По делото е представено пълномощно рег. № 6569 от 27.03.2008 г., заверено от нотариус Н. А., с рег. № 028, с което наследодателката е упълномощила изрично дъщеря си Я. да продаде притежаваните от нея 4/6 идеални части от имота, предмет на делба, на когото намери за добре и при каквато цена намери за добре включително и на самата себе си. Въз основа на това съдът е намерил,
че формираната воля на упълномощителя за извършване на разпореждане с притежавания от него недвижим имот е ясна, отнася се до всички съществени елементи на договора, поради което представителните действия на пълномощника са израз на тази воля. В сключения договор е посочена цена, която е формирана на база данъчната оценка, като е отразено, че тя е получена напълно от продавача.
В изложението по чл. 284, ал. 3 ГПК се поддържа, че съдът се е произнесъл по два материалноправни въпроса: 1. допустимо ли е съпругата да претендира придобиване право на собственост на основание давностно владение, осъществявано по време на брака, за имот индивидуална собственост на съпруга, придобит на основание наследяване; 2. достатъчно ли е общото изявление на упълномощителя за извършване на разпоредителна сделка покупко-продажба от упълномощения, ако не е отразено, че е платена цената и не се дължи отчетна сделка, за да се приеме, че упълномощителят е формирал воля относно цената и плащането й по договора за продажба и ако продавача и купувача са едно и също лице и в договора е записано, че цената е платена при подписване на договора.
Разрешените от съда материалноправни въпрос по т. 2 – относно това дали е валиден договора с оглед валидното изразяване на волята на праводателя и постигане на уговорка по съществените клаузи на договора за покупко-продажба съответстват на установените факти, като правните изводи са формирани при правилно прилагане на материалния закон. В изложението са формулирани само правните въпроси, разрешени от съда. Касаторът не е обосновал допълнителните предпоставки на чл. 280, ал.1, т. т. 1, 2 и 3 ГПК, които само формално е изброил, поради което не е налице основание за допускане касационна проверка на въззивното решение по този втори въпрос.
По разрешеният 1-ви въпрос в изложението:
От фактическа страна е установено, че на 11.07.1962 г. на Ц. М. е било издадено разрешение за строеж № 27 за построяване на жилищна сграда на площ от 70 кв. м. в имот пл. VІІ-517 по плана на [населено място]. Бащата на наследодателя Ц. М. И. – М. И. Н. е придобил през 1971 г. на основание съдебна спогодба, постигната в производство за делба по гр. д. № 600/71 г. на Видински районен съд, недвижим имот, съставлявал дворно място с площ от 500 кв. м., за което е бил отреден парцел ІХ-363, в кв. 63 по плана на [населено място]. След съпоставяне на границите на двата имота съдът е приел, че се касае за един и същи имот. М. Н. е починал през 1979 г. и е оставил за наследници сина си Ц. М. и дъщеря Ф. М. И..
С гласни доказателства е установено, че Ц. М. и съпругата му Е. И. са живели в дворното място, предмет на делба, и построената в него жилищна сграда на основание издадено строително разрешение през 1962 г., като в същия имот са построили и друга сграда, наричана жилищна, на площ от 28. кв. м.
При така установените факти съдът е приел, че наследодателите на страните са станали собственици на дворното място на основание давностно владение, осъществявано по време на брака им, поради което възникналата съсобственост е в режим на семейна имуществена собственост. С формирания правен извод съдът се е произнесъл по въпроса тече ли давност между съпрузи в противоречие на константната практика на съдилищата и закона, което съставлява общо основание за допускане на касационна проверка на решението в частта относно правата на съделителите върху дворното място. Той е разрешен в противоречие със закона и задължителната практика по прилагането му, което обуславя предпоставката на чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение в тази част.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 212 от 30.10.2012 г. по гр. д. № 343/2012 г. на Видински окръжен съд частта относно определяне правата на съделителите върху съсобствения недвижим имот УПИ-.., в кв. 63 по плана на [населено място].
УКАЗВА на касатора да внесе по сметка на ВКС такса за касационно обжалване в размер на 50 лв. и представи доказателство за това в едноседмичен срок от съобщението.
След изпълнение на указанието делото да се докладва на председателя на І г. о. за насрочване, а при неизпълнение – на докладчика за прекратяване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: