О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
гр. София, 14.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на тридесети януари две хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
като разгледа докладваното от съдия Чаначева ч.т.д. № 3048/2018 г., за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на „Сивар“ ЕООД, гр. София, против определение № 2901/27.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4233/2018 г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по частната касационна жалба – „Меком“ АД /н./, гр. София, счита, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение констатира, че частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу валиден и допустим съдебен акт.
С определението, предмет на обжалване, състав на Апелативен съд София е потвърдил определение № 3176/14.06.2018 г. по т.д. № 3293/2017 г. на Софийски градски съд, с което исковата молба на частния касатор /ищец/ е върната поради невнесен депозит за особен представител на ответника и производството по т.д. № 3293/2017 г. е прекратено. За да постанови този резултат, решаващият състав е констатирал, че производството е образувано по иск с правно основание чл. 649, ал. 2, т. 1 ТЗ срещу обявено в несъстоятелност дружество, което няма вписани законни представители. Преценил е допустимостта на участие на длъжника в процеса чрез органите му, които били заличени от Търговския регистър, поради което счел, че са налице предпоставките на чл. 29, ал. 2 ГПК. Позовал се е на мотивите на първоинстанционния съд по отношение невъзможността процесуалното представителство на несъстоятелния търговец да се извърши от упълномощен на предходен етап адвокат или от ликвидатор, назначен в производството по ликвидация, открито преди и прекратено с обявяване на несъстоятелността. Мотивирал е още, че невнасянето на определения депозит за особен представител представлява основание за връщане на исковата молба по смисъла на чл. 129, ал. 3 ГПК.
Разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК обвързва допускането до разглеждане частната касационна жалба с наличие на предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. С изложението на основанията за допускане до касационно обжалване на определението на Апелативен съд София, касаторът е поставил въпросите: 1. „Приложим ли е институтът на особеното представителство за юридическите лица?“, 2. „С прекратяването на ликвидацията на основание чл. 272а, ал. 1 ТЗ чрез влизане в законна сила на решение по чл. 630 ТЗ назначеният ликвидатор продължава ли да представлява несъстоятелния длъжник при условията на чл. 635, ал. 3 ТЗ в производствата по чл. 621а, ал. 2, чл. 649 и чл. 694 ТЗ, като единствен законен представител на търговеца или търговецът оставя без законен представител по тези производства?“, 3. „С прекратяване на представителната власт на органите на длъжника от съда по несъстоятелността прекратява ли се автоматично и представителната власт на упълномощения адвокат да представлява несъстоятелния длъжник в производствата по чл. 694 ТЗ или даденото пълномощно продължава да действа до заличаване на дружеството – чл. 41, ал. 1, предл. посл. ЗЗД по отношение на представителството в производствата по чл. 694 ТЗ?“, 4. „Дължат ли се предварително разноски от ищеца в производството по чл. 694 ТЗ с оглед разпоредбата на чл. 694, ал. 7, изр. трето от ТЗ?“ и 5. „Длъжен ли е въззивният съд да обсъди с мотиви всички допустими и относими към спорния предмет доводи и възражения на страните?“. Въпроси трети и четвърти са обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, а въпроси първи, втори и пети са обосновани в хипотезата на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. По отношение на първият въпрос се твърди противоречие с решение № 803/13.01.2011 г. по гр.д. № 1236/2010 г. на III г.о. ВКС и решение № 100/08.05.2013 г. по гр.д. № 2030/2013 г. на III г.о. ВКС. Вторият въпрос частният касатор считал за решен превратно на възприетото с определение № 457/03.08.2015 г. по ч.т.д. № 1473/2015 г. на II т.о. на ВКС. По петия процесуалноправен въпрос се твърди наличие на противоречие с възприетото с решение № 210/15.08.2014 г. по гр.д. № 6605/2013 г. на IV г.о. ВКС, решение № 212/01.02.2012 г. по т.д. № 1106/2010 г. на II т.о. ВКС, решение № 392/10.01.2012 г. по гр.д. № 891/2010 г. на I г.о. ВКС, решение № 127/05.04.2011 г. по гр.д. № 1321/2009 г. на IV г.о. ВКС, решение № 68/24.04.2013 г. по т.д. № 78/2012 г. на II т.о. ВКС, решение № 60/05.06.2013 г. по гр.д. № 546/2012 г. на IV г.о. ВКС, решение № 166/15.07.2013 г. по гр.д. № 1285/2012 г. на III г.о. ВКС, решение № 15/23.01.2017 г. по т.д. № 2388/2014 г. на II т.о. ВКС, решение № 161/04.10.2016 г. по т.д. № 2220/2015 г. на II т.о. ВКС, решение № 3/15.03.2016 г. по гр.д. № 2526/2015 г. на III г.о. ВКС. Касаторът подробно е развил разбирането си, че липсва правно основание за назначаването на „особен представител“ на ответника, тъй като той бил търговско дружество е не били налице спрямо него предпоставките на чл. 29 ГПК. Изразил е несъгласие с изводите на съда за липса на законен представител на дружеството, защото преди откриване на производство по несъстоятелност на същото бил назначен ликвидатор в производството по ликвидация. По делото бил упълномощен адвокат, чиито правомощия не били прекратени с оглед нормата на чл. 41, ал. 1, предл. посл. ЗЗД, която регламентирала законовите основания за прекратяването им. Тълкувал нормата на чл. 694, ал. 7, изр. 3-то ТЗ в смисъл, че никакви разноски, вкл. и за особен представител, не се внасяли предварително. Твърдял е, че въззивният съд не се е произнесъл в мотивите си по всички негови възражения, изложени в частната му жалба.
Съгласно възприетите в т. 1 на ТР № 1/2010 г. по тълк.д. №1/2009 г. на ОСГТК на ВКС задължителни постановки -правен въпрос, по смисъла на чл. 280, ал. 1 ГПК, е този, който е от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е бил включен в предмета му, чрез валидно предприетите и извършени от страните процесуални действия и е свързан с обективираната в крайния му акт правна воля . С оглед така очертаната със задължителна практика дефинитивност, първият от въпросите удовлетворява изискването за правен, тъй като с допустимостта на особеното представителство за търговско дружество по чл. 29 ал. 2 ГПК са свързани решаващите указания на съда, неизпълнението на които е обосновало връщането на исковата молба. Не е обоснован, обаче, допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 1 ГПК, тъй като посочените решения са постановени в производство по отмяна като извънинстанционен способ за контрол /чл. 303 ал. 1 т. 5 ГПК/ и като такива не се ползват със сила на пресъдено нещо. Дори да биха били съобразени, същите касаят различна от настоящата хипотеза на особено представителство – по чл. 47 ал. 6 ГПК, а не тази по чл. 29 ал. 2 ГПК.
Вторият въпрос не е релевантен,независимо от мотивите на съдилищата в тази насока, тъй като тези мотиви не определят постановеният краен резултат по спора. Този извод се налага, поради факта, че липсва към момента на произнасяне на първостепнния съд назначен ликвидатор / заличено обстоятелство от 07.06.2016г., съобразно справка в ТР/, поради което и отговора на поставеният въпрос не води до промяна в решаващите изводи на състава, мотивиращи крайният резултат.
Дори от третият поставен въпрос да бъде изведен релевантен, с оглед това, че частният касатор – ищец е въвел изричен довод за допустимо представителство на ответното дружество в несъстоятелност, от адвокат,упълномощен от заличените му органи, то налице би било единствено общото основание.Необоснован се явява допълнителният селективен критерий по чл. 280 ал. 1, т. 3 ТЗ. Страната е счела за установено основанието изведено от развитото разбиране, за неправилност на приетото от съда, че със заличаване на органите на длъжника се прекратява и учредената от тях представителна власт на упълномощения адвокат. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК предполага, че частният касатор следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила релевантни доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като не е разгледала приложима неясна или непълна норма, за която да мотивира необходимост от тълкуване. Общо поддържаното по приложение на чл.635,ал.3 ТЗ респ. чл.41 ЗЗД не съдържа такова обосноваване, като освен това тези норми са достатъчно ясни и като такива са разгледани и от страната като подкрепящи оплакванията й, т.е. развити са доводи за неправилност на акта, които нямат относимост към нормата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, съобразно разгледаната й дефинитивност.
Четвъртият въпрос не удовлетворява общия селективен критерий за правен въпрос, тъй като решаващият извод на съда е основан на приложението на чл. 29 ал. 2 пр. второ ГПК, като специално приложима в случая хипотеза и на основание субсидиарното приложение на разпоредбите на ГПК съгласно чл.621 ТЗ.
Последният, пети, формулиран в изложението по чл. 284 ал. 3 т. 1 от ГПК въпрос е обуславящ за изхода на спора, но по отношение на него не е доказано наличието на допълнителната предпоставка по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК. На поставения правен въпрос е даден отговор в служебно известните на настоящия състав на ВКС решение № 27/02.02.2015 г. по гр.д. № 4265/2014г. на ВКС, IV г.о., решение № 331/19.05.2010 г. по гр.д. № 257/2009 г. на ВКС, ГК, IV г.о., решение № 700/28.10.2010 г. по гр.д. № 91/2010 г. на ВКС, ГК, IV г.о. и други, които формират практика на ВКС по смисъла на чл. 280 ал. 1 т. 1, in fine от ГПК. В същите е възприето, че съдът е длъжен да изложи мотиви по всички възражения на страните, направени във връзка с правни доводи, от които те черпят своите права, както и събраните по искания на страните доказателства във връзка с техните доводи. Преценката на всички правно релевантни факти, от които произтича спорното право, както и обсъждането на всички събрани по надлежния процесуален ред доказателства във връзка с тези факти, съдът следва да отрази в мотивите си, като посочи въз основа на кои доказателства намира едни факти за установени, а други за неустановени. Съставът на Софийски апелативен съд се е произнесъл по всички релевантни възражения, наведени от частния касатор в частната му жалба. Не са разгледани единствено възражението за приложението на чл. 50 ал. 2 ГПК, което е ирелевантно към спора, и възражението за недължимост на държавна такса в размер на 13108.15 лв., което също не е относимо към съществото на спора, а е свързано с разноските, т.е. изхода от делото. Следователно, обжалваното въззивно определение е постановено в съответствие със задължителната практика на ВКС, поради което не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 т. 1 от ГПК.
С оглед изложеното определението не следва да бъде допуснато до касационно обжалване.
Водим от гореизложеното, ВКС, състав на І т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2901/27.09.2018 г. по ч.гр.д. № 4233/2018 г. на Апелативен съд София.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: