О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 18.02.2019 г.
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито заседание, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ДЕЧЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
разгледа докладваното от съдията Д. Ценева гр.д. № 1904/2018 г. по описа на ВКС, І г.о. и за да се произнесе, взе предвид :
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба, подадена от А. С. С. чрез нейния пълномощник адв. О. С. срещу въззивно решение № 226 от 23.01.2018 г. по в.гр.д. № 2207/2017 г. на Софийския апелативен съд. В жалбата са изложени подробни доводи за неправилност на същото като необосновано и постановено в противоречие с материалния закон.
Иска се въззивното решение да бъде допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК поради противоречието му с практиката на ВКС по въпроса запазват ли се правата на трети лица, придобили недвижим имот преди вписване на възбраната по чл. 715 ТЗ и преди вписване на исковата молба по чл. 646, ал.2,т.4 / отм./ ТЗ и по въпроса обвързано ли е третото лице от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ/ неправилно изписано чл. 464, ал.2,т.4/, ако не е участвало като страна в процеса и е придобило имота преди вписване на исковата молба по иска с правно основание чл. 646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ. За да обоснове твърдяното противоречие жалбоподателката се позовава на решение № 143 от 09.08.2016 г. по гр.д. № 195/2016 г. на ВКС, І г.о. Твърди, че по този въпрос е налице и противоречива практика на съдилищата. Жалбоподателката сочи, че по въпроса приложимо ли е обратното действие, което нормата на § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ/ ДВ бр. 20/2013 г./ придава на нормата на чл. 646, ал.7 ТЗ и чл. 647, ал.3 ТЗ спрямо трети добросъвестни лица, когато по отношение на праводателя им е уважен иск с правно основание чл. 646, ал.2, т.4 / отм./ ТЗ не е налице формирана задължителна практика, което обосновава необходимост от допускане на касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като този въпрос е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото.
В отговор на касационната жалба ответникът по касация К. Н. Н. в качеството си на синдик на „Ф-Тур” ЕООД /в несъстоятелност/ изразява становище, че не са налице сочените от жалбоподателката основания за допускане на касационно обжалване.
Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение, за да се произнесе, взе предвид следното:
С обжалваното въззивно решение е отменено решение № 1239 от 24.02.2017 г. по гр.д. № 3757/2014 г. на Софийски градски съд, в частта, с която е отхвърлен искът с правно основание чл. 108 ЗС, предявен от синдика на „Ф – Тур” ЕООД /в несъстоятелност/ против А. С. С. за ревандикация на недвижим имот, представляващ апартамент № …., находящ се в сграда в „груб строеж” в [населено място], район „С.”, [улица], вх…, първи жилищен етаж на кота +6.40 м., както и в частта, с която „Ф-Тур” ЕООД /в несъстоятелност/ е осъдено да заплати на А. С. разноски по делото в размер на 2 8 607.02 лв. и държавна такса по сметка на СГС, и в отменените части е постановени друго, с което е признато за установено по отношение на ответницата С., че описаният недвижим имот е собственост на „Ф-Тур” ООД /в несъстоятелност/ на основание решение № 429 по т.д. № 4520/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което на основание чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ е обявен за нищожен по отношение на кредиторите договор за продажба, сключен на 09.12.2009 г. с нотариален акт № 129, т.V, дело № 880/2009 г. на нотариус Цв. С., с който „Ф-Тур” ЕООД /в несъстоятелност/ е продало имота на Я. С. П. , и А. С. С. е осъдена да предаде на дружеството владението върху този имот, както и да му заплати разноски по водене на делото в първата и във въззивната инстанция, и държавна такса по сметка на Софийски апелативен съд.
От фактическа страна по делото е установено, че с решение от 11.07.2011 г. по т.д. № 1143/2010 г. на Софийски градски съд е открито производство по несъстоятелност по отношение на „Ф-Тур” ЕООД с начална дата на неплатежоспособността 29.11.2009 г. С решение от 20.03.2012 г. по същото дело е дружеството е обявено в несъстоятелност, прекратена е дейността на предприятието му, постановена е обща възбрана и запор върху имуществото, прекратени са провомощията на органите на дружеството и са лишени от правото да управляват и да се разпореждат с имуществото, включено в масата на несъстоятелността. С определение от 30.05.2012 г . за постоянен синдик е назначен Т. Н..
Установено е също така и не е било спорно между страните, че с нотариален акт № …., т…., дело № …. г. на нотариус Цв. С., дружеството „Ф-Тур” ЕООД е продало на Я. С. П. за сумата 50 000 лв. процесният недвижим имот.
С договор за замяна от 21.12.2010 г., обективиран в нотариален акт № …., т…., дело № …. г. Я. С. П. прехвърлил имота на А. С. С., в замяна на лек автомобил марка „А.”, със застрахователна стойност 80 000 лв.
С решение от 22.12.2014 г. по т.д. № 4911/2012 г. на Софийски градски съд, потвърдено с решение № 429 от 07.03.2016 г. по т.д. № 4520/2015 г. на Софийския апелативен съд, договорът за продажба от 09.12.2009 г., с който „Ф- Тур” продава имота на Я. П., е обявен за нищожен по отношение на кредиторите на основание чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ / в редакция преди изменението ДВ бр. 2082013 г./
При така установените факти по делото въззивният съд е приел, че поради нищожност сделката, сключена на 09. 12.2009 г., не е проявила транслативно действие и по отношение на обявеното в несъстоятелност дружество имотът е останал в масата на несъстоятелността. Затова следващият договор за прехвърляне на имота чрез замяна не е породил вещнопрехвърлителен ефект и въз основа на него ответницата С. не се легитимира спрямо кредиторите като собственик.
В представеното с касационната жалба решение № 143 от 09.08.2016 г. по гр.д. № 195/2016 г. на ВКС, І г.о., е прието, че когато предмет на сделката по чл. 646, ал.2, т.2 и т.4 ТЗ е право на собственост или друго вещно право върху недвижим имот, третото лице го придобива, ако действието на разпореждане предхожда вписването на възбраната върху имота, наложена в производството по несъстоятелност, и третото лице черпи правата си от акт, посочен в чл. 453 ГПК.
Доколкото в случая въззивният съд не е придал правно значение на поредността на вписване на наложената в производството по несъстоятелност възбрана и на договора за замяна, от който жалбоподателката черпи права, следва да се приеме, че се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по въпроса относно правата на трети лица, придобили недвижим имот преди вписване на възбраната по чл. 715 ТЗ и преди вписване на исковата молба по чл. 646, ал.2,т.4 / отм./ ТЗ и по въпроса обвързано ли е третото лице от силата на пресъдено нещо на решението, постановено по чл. 646, ал.2, т.4 ТЗ/ неправилно изписано чл. 464, ал.2, т.4/, ако не е участвало като страна в процеса и е придобило имота преди вписване на исковата молба по иска с правно основание чл. 646, ал.2, т.4 /отм./ ТЗ. Затова по тези въпроси въззивното решение следва да се допусне до касационно обжалване на основание чл. 280, ал.1, т.1 ГПК.
Въпросът приложимо ли е обратното действие, което нормата на § 14 от ПЗР на ЗИДТЗ/ ДВ бр. 20/2013 г./ придава на нормата на чл. 646, ал.7 ТЗ и чл. 647, ал.3 ТЗ спрямо трети добросъвестни лица, когато по отношение на праводателя им е уважен иск с правно основание чл. 646, ал.2,т.4 / отм./, не е обсъждан от въззивния съд и по него той не е изразил становище, нито първоинстанционният съд е мотивирал изводите по същество на спора с аргументи, изведени от разпоредбата на § 14 ПЗР на ЗИДТЗ или новата ал.7 на чл. 646 ТЗ. Поради това този въпрос не осъществява общото изискване на чл. 280, ал.1 ГПК и по него не следва да се допуска касационно обжалване. При необходимост той ще бъде обсъден от касационната инстанция с решението по същество на спора.
Водим от гореизложеното съдът
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 226 от 23.01.2018 г. по в.гр.д. № 2207/2017 г. на Софийския апелативен съд.
УКАЗВА на жалбоподателката А. С. С. в едноседмичен срок от получаване на съобщението да представи доказателства за внесена по сметка на ВКС държавна такса за касационно обжалване в размер на 390 лв., като при неизпълнение касационната жалба ще бъде върната.
След изпълнение на дадените указания делото да се докладва на председателя на първо гражданско отделение за насрочване в открито съдебно заседание.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ: