О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 02.02.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27. 01. две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.И.
ч.т.дело №32 /2011 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.1 ГПК по повод постъпила частна касационна жалба от [фирма],[населено място], подадена от управителя П. Т. П., чрез адвокат К. Х. П., с вх.№20196 /22.11.2010 год. на Старозагорския окръжен съд, срещу Определение №744 от 09.11.2010 год. по т.д.№476/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, ТО, с което е потвърдено определение от 23.06.2010 год. по гр.д.№62/2010 год. на Старозагорския районен съд, V гр.състав, с което по направеното от ответника [фирма],[населено място] възражение за неподведомственост на спора, поради наличие на арбитражна клауза в търговския договор, от който произтича вземането на частния жалбоподател, е прекратено производство по предявения от [фирма] иск за осъждане на ответника [фирма],[населено място] за левовата равностойност на сумата 13 330 щатски долара, ведно с мораторната лихва, за която сума по главницата е била издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ на основание чл.417, т.3 ГПК. Старозагорският окръжен съд е възприел изводите на районния съд, че спорът не е подведомствен на съда, защото съществуващата валидна арбитражна клауза в договора представлява отрицателна процесуална предпоставка за предявяване на иска пред държавния съд-арг. от чл.8, ал.1 ЗМТА във вр. с чл.19, ал.1 ГПК.
Частният жалбоподател [фирма] твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.19, ал.1 ГПК във вр. с чл.9, ал.1 ЗМТА, защото арбитражната клауза е нищожна- предметът на спора не подлежи на арбитраж. Предявеният иск, квалифициран от районния съд като такъв с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, не може чрез арбитражно споразумение да бъде изведен от компетентността на съдилищата. Той е обусловен от заповедното производство, което е предоставено в изключителната компетентност на съдилищата, поради което и този иск може да бъде подведомствен само на съда. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, като поставеният от частния жалбоподзател правен въпрос може да се квалифицира в следния смисъл „Подлежи ли на разглеждане от арбитражния съд иска с правно основание чл.422 ГПК за установяване съществуване на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение въз основа на документ- чл.417, т.3 ГПК, при наличие на арбитражна клауза в лизинговия договор, от който произтича вземането, изпълнението на което е обезпечено с договорна ипотека, учредена с нот.акт”.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Ответникът [фирма] оспорва основанията за достъп до касация, а по същество и основателността на частната жалба.
Обжалваното въззивно определение не следва да се допуска до касационен контрол.
Поставеният от частния жалбоподател правен въпрос не е обусловил изхода на делото, поради което не представлява общото основание за достъп до касация по смисъла на чл.280, ал.1, ГПК. В разпореждането си от 29.03.2010 год. по гр.д.№62/2010 год., предхождащо произнасянето му по подведомствеността на спора, Старозагорският районен съд се е съобразил[населено място] №33 от 21.01.2010 год. по ч.т.д.№745/2009 год. на Старозагорския окръжен съд, постановено на основание чл.419, ал.1 ГПК по повод частната жалба на длъжника в заповедното производство- [фирма]. С това определение на въззивния съд е отменено разпореждането от 04.09.2009 год. по ч.гр.д.№347/2009 год. на Старозагорския районен съд за незабавно изпълнение, обезсилен е издаденият изпълнителен лист и е оставено без уважение заявлението на жалбоподателя [фирма] за издаване на заповед за изпълнение. В това си разпореждане правилно Старозагорският районен съд е приел, че след като по същество е отхвърлено самото заявление за издаване на заповед за изпълнение, предявеният иск не може да бъде с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК с предмет установяване на вземане, което длъжникът в заповедното производство трябва да изпълни, а представлява осъдителен иск, предявен по общия процесуален ред.
Неправилно дадената от Старозагорския районен съд впоследствие квалификация на предявения иск, като такъв по чл.422 ГПК, не се е отразила на изводите на съда за арбитруемостта на спора, поради правната значимост на предхождащите го процесуални действия на Старозагорския окръжен съд, изброени по-горе. След като няма издадена заповед за изпълнение на парично задължение на основание чл.417, т.3 ГПК, не може да бъде предявен и иск с правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 ГПК за установяване съществуване на вземането, предмет на заповедното производство. Затова и Старозагорският окръжен съд с обжалваното определение не е обсъждал иск с правно основание чл.422, ал.1 ГПК, а се е спрял само на валидността на арбитражната клауза, относима към общото исково производство по така предявения осъдителен иск.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №744 от 09.11.2010 год. по т.д.№476/2010 год. на Старозагорския окръжен съд, ТО, с което е потвърдено определение от 23.06.2010 год. по гр.д.№62/2010 год. на Старозагорския районен съд, V гр.състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: