О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 80
София, 20.01.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 19.12. две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №3729/2013 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3, т.2 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], чрез адвокат В. Х., с вх.№13874/05.09.2013 г. на Бургаския окръжен съд, срещу Определение №2110 от 02.08.2013 г. по ч.гр.д.№1546/2013 г. на Бургаския окръжен съд, с което е потвърдено Разпореждане № 14640/27.06.2013 г. по ч.гр.д.№5054/2013 г. на Бургаския районен съд, с което частично е отхвърлено заявлението на жалбоподателя за издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417,т.3 ГПК против солидарните длъжници [фирма],[ЕИК], [населено място], М. В. М. и [фирма],[ЕИК], [населено място]. Подържаното основание за издаване на заповедта за незабавно изпълнение е подписаното между страните на 30.10.2012 г. споразумение с нотариална заверка на подписите. За заявената част от главницата по т.1 от споразумението в размер на 4 717 044 лв., ведно със законната лихва, е издадена заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист, а именно заповед №3260 от 27.06.2013 г. по ч.гр.д.№5054/2013 г. на Бургаския районен съд. С разпореждането на Бургаския районен съд е отказано издаването на заповед за незабавно изпълнение за сумата от 960 000 лв. по т.2 от споразумението, представляваща разликата над сумата от 4 717 044 лв., за която е издадена заповед за незабавно изпълнение, до пълния претендиран със заявлението размер от 5 677 044 лв. С обжалваното определение Бургаският окръжен съд е потвърдил първоинстанционното отхвърлително разпореждане, като е възприел изводите на районния съд, че вземането за уговорената сума от 960 000 лв. по т.2 от споразумението от 30.10.2012 г. не е станало изискуемо по смисъла на чл.418 ал.2 и 3 ГПК. Посочените в споразумението падежи на дължимите суми-31.11.2012 г. и 20.12.2012 г. правят изискуемо само вземането на заявителя за цената на миналите доставки, но не и за сумата от 960 000 лв., която е уговорена за бъдещи доставки на горива за периода 29.10.2012 г.- 19.11.2012 г., за които няма данни да са реално извършени. Обсъдено е, че по делото няма приложен официален документ или изходящ от длъжника частен такъв, удостоверяващ доставката на нефтопродукти на стойност от 960 000лв.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е необосновано, тъй като посочените в нотариално завереното споразумение дати- 31.11.2012 г. и 20.12.2012 г. представляват определени от страните падежи на двете части на общото задължение по споразумението, на които дати настъпва изискуемостта им, без тя да е обвързана с изпълнение на задължението за доставка на нефтопродукти. Позовава се и на нарушение на чл.327, ал.1 ГПК, защото счита, че уговорените падежи представляват „уговорено друго” по смисъла на закона по отношение изпълнението на задължението на купувача да заплати цената при предаване на стоката. Подържа и допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради необсъждане от въззивния съд на доводите му за неправилно позоваване от Бургаския районен съд на чл.418, ал.3 ГПК. Формулира следния правен въпроси, за който подържа допълнителното основание по чл.280, ал.1,т.2, евентуално чл.280, ал.1,т.3 ГПК, а именно: „Когато страните са инкорпорирали договор за покупко-продажба в нотариално заверено споразумение, като са предвидили, че покупната цена, определена по размер, е платима в определен срок, без да поставят като условие за възникване на задължението за плащане извършване на доставката на стоката- предмет договора, следва ли въпреки това изпълнението на задължението да бъде удостоверено с официален или изходящ от длъжника документ”.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното въззивно определение на Бургаския окръжен съд не следва да бъде допуснато до касационен контрол.
Поставеният правен въпрос е от значение за изхода на делото, но не са налице подържаните допълнителни критерии за селектиране на касационната жалба по чл.280, ал.1,т.2 и т.3 ГПК. С представените от жалбоподателя две въззивни определения, постановени по реда на чл.418 и 419 ГПК, не се доказва наличието на противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1,т.2 ГПК, тъй като липсва обективна идентичност между тях и обжалваното в настоящето производство определение. С приложеното определение от 20.05.2011 г. по ч.т.д.№229/2011 г. на Старозагорския окръжен съд, този съд се е произнесъл по настъпване на предсрочната изискуемост на вземанията на заявителя, а не по въпроса за изискуемост на бъдещи вземания. С приложеното определение №572 от 18.07.2011 г. по в.ч.гр.д.№614/2011 г на Пазарджишкия окръжен съд, е прието, че възникването на претендираното от заявителя вземане е подкрепено от съдържанието на документа, а именно че кредиторът е доставил на длъжника стоката, докато в настоящия казус заявлението е отхвърлено, именно поради недоказаност на изпълнението от страна на кредитора-заявител.
Не е налице и евентуално подържаното допълнително основание за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.3 ГПК. Нормата на чл.418 ал.2 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от изправително тълкуване. По обхвата на проверката, която заповедният съд следва да извърши, преди да издаде заповедта за незабавно изпълнение, е формирана последователна и безпротиворечива съдебна практика. Съгласно нея преди да постанови издаване на заповед за незабавно изпълнение на основание чл.417 ГПК, съдът следва да извърши проверка не само за редовността на документа от външна страна, но и на обстоятелството дали той удостоверява подлежащо на изпълнение вземане. Ако изискуемостта не произтича от факти, инкорпорирани в самия документ, тя следва да бъде удостоверена от заявителя с други документи от кръга на посочените в чл.418, ал.3 ГПК. В този смисъл вж. Определение № 266 от 03.06.2010 г. по ч.гр.д.№111/2010 г.на ІІІ Г.О., Определение №355 от 28.04.2010 г. по ч.гр.д.№136/2010 г. І Т.О., Определение № 508 от 06.07.2010 г. по ч.гр.д.№281/2010 г. на ІІ Т.О., Определение №636 от 02.09.2010 г. по ч.т.д.№757/2009 г., ІІ Т.О.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №2110 от 02.08.2013 г. по ч.гр.д.№1546/2013 г. на Бургаския окръжен съд.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: